Нека ние не причиняваме съблазни!

Нека ние не причиняваме съблазни!

Да внимаваме доколкото можем ние да не даваме поводи и да не се създават грозни ситуации. Да не отваряме пукнатини пред лукавия, защото душите, които имат повредени помисли, претърпяват щета и намират повод да оправдаят себе си. И така можем, от една страна, да съзиждаме, а от друга, да рушим.
 
Веднъж бяха дошли в колибата ми няколко младежи - модерни момчета - и разговаряхме. В онзи ден трябваше да изляза от Света Гора. Когато разбраха това, тръгнаха и те да излизат навън и на корабчето дойдоха и седнаха до мен. С голям интерес ме питаха за различни духовни въпроси. Обаче някои от другите хора се съблазниха и ни гледаха много подозрително. Ако можех да предвидя, че някои ще се съблазнят, щях да взема мерки.
 
Светът е лукав. Трябва да се грижим да не причиняваме съблазни. Разбира се, не сме виновни тогава, когато не можем да вземем предварително мерки или когато нямаме опит за нещо. Но да не очакваме награда от Бога, когато от невнимание създаваме проблеми. Имаме награда, когато ние внимаваме, но врагът създава проблеми. Например някой ми казва, че съм в прелест. Първо ще видя дали съм в прелест или не. Казвам си: “За да го каже, значи нещо е видял в мене. Не го е казал просто така, от нещо се е съблазнил”. И се стремя да намеря онова, с което съм съблазнил брата, за да се поправя. Ако казва, че съм прелъстен, че съм магьосник, за мен е печалба, защото няма да се събира народ и ще остана на спокойствие. Но той, горкият, ще бъде наказан, защото причинява зло на Църквата. Не е ли жалко? И виновен съм аз, защото нещо не съм внимавал. Например някои тръгват да ми целунат ръка и аз ги тупам леко по главата. Друг вижда това и казва: “Прост монах е, пък ги благославя, като че е свещеник! На какъв се прави?”. Не са виновни те; аз не трябва да повтарям това.
 
- Отче, когато човек от невнимание причини съблазън, някои казват: “Остави го, той е невменяем”.
 
- Невменяем е онзи, който не може да мисли, а не онзи, който не внимава. Невнимателният запалва огън и не помисля, че ще стане пожар там, където го е запалил. Когато такъв човек запалва огън и обгаря и други души, имаме дълг да се молим и да изсипем по някоя кофа вода. Други пък са несдържани и буйни, благочестиви са, но имат и някаква вътрешна повреда. Когато чуят нещо, с което не са съгласни, не изследват дали са прави или не, но се хвърлят и правят всичко на пух и прах. На такива трябва понякога деликатно да им натискаме спирачката, а друг път, като спрат, да подлагаме пак деликатно някой камък под колата им, защото могат да тръгнат в обратна посока и да повлекат със себе си и други.
 
 
Духовно пробуждане
 
Слова Том 2
 
Старецът Паисий Светогорец

Свети отци на православието

Жития на светци

  • Официален сайт на Софийска епархия
  • Богоносци
  • ДОБРОЛЮБИЕ
  • Лествица
  • ПОКЛОННИЧЕСКО-ПРОСВЕТЕН ЦЕНТЪР Св.Йоан Рилски
  • ПРАВОСЛАВИЕ
  • ВЕРОУЧЕНИЕ ЗА УЧИТЕЛИ И УЧЕНИЦИ
  • АУДИО БИБЛИЯ
  • ВСЕМИРНО ПРАВОСЛАВИЕ
  • ОФИЦИАЛЕН САЙТ НА СВ.СИНОД НА БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА - БЪЛГАРСКА ПАТРИАРШИЯ
  • ПРАВОСЛАВЕН СВЯТ