- Вече самото присъствие на християните е изповедание на вярата. Някой може с молитвата си да помогне повече, но други ще се възползват от мълчанието му и ще кажат: “Еди-кой си и еди-кой си не протестираха, значи са на наша страна, съгласни са с нас”. Ако някои не започнат да критикуват злото, т.е. да изобличават онези, които съблазняват вярващите, тогава ще стане по-голямо зло. А така вярващите биват укрепени и на онези, които воюват срещу Църквата, бива слагана спирачка. Църквата не им е яхта да си правят разходки, а е корабът на Христа. Затова равнодушните са за осъждане. Интересува ги единствено да имат голяма заплата, луксозна кола, да ходят по развлечения... А в това време други правят закони хората да се женят чрез граждански брак , узаконяват абортите... Разбира се, Бог няма да стои безучастен, но това е друг въпрос.

Също и с богохулните филми искат да осмеят Христа. Правят го, за да кажат после: “Ето какъв е бил Христос. А сега ще дойде Месия”. И след това ще показват своя “Месия”. Това искат.

 

 

- Повреденият получава вреда. Вярва, защото иска да оправдае онова, за което няма оправдание и да успокои съвестта си. С всички тези богохулства се стараят да оправдаят нравствените безчинства. Вече преминаха всякакви граници. Срещу филма “Последното изкушение на Христа” бе подаден съдебен иск, че оскърбява вярата, а прокурорите казали: “Няма нищо страшно”. Такива богохулства никога не са били чувани! За нас протестът срещу този хулен филм беше изповядване на вярата. Разбира се, чрез всички тези богохулства става и нещо добро: отделя се плявата от пшеницата, става пресяване на хората.

 

 

- Това го казват светите Отци, не го казвам аз. Всяко друго обвинение ми помага в духовния живот, докато “еретик” ме отделя от Христа.