- Хула срещу Светия Дух въобще е пренебрежителното отношение към божественото, разбира се, когато човек е с всичкия си разум. Тогава това пренебрежение му се зачита като грях. Например веднъж един ми каза: “Махай ми се от главата и ти, и боговете ти...”, и аз така го блъснах, че отлетя надалече, защото това беше богохулство. Или да речем минават двама покрай църква. Единият се прекръства и казва на

другия: “Хайде, прекръсти се и ти”. А другият възразява: “Абе, какъв кръст ще правя, я ми се махай”. Такова пренебрежение е хула. Следователно не е възможно един благоговеен човек да богохулства. Но и безсрамието, безочието е хула срещу Светия Дух. Безсрамният извращава или потъпква някоя евангелска истина, за да оправдае падението си. Не зачита истината, действителността, но съзнателно я изопачава, потъпква една светиня. И това нещо постепенно става негово постоянно състояние. Божията благодат се отдалечава от такъв човек и той започва да търпи демонски въздействия. И ако не се покае, докъде ще стигне... Бог да пази! Обаче когато човек се ядоса и похули дори и Светия Дух, тази хула не е непростима, защото човекът не вярва в това, което е казал. Просто в момента на гнева е изгубил контрол върху себе си, но после веднага се разкайва. А безсрамният оправдава лъжата, за да оправдае падението си. Който оправдава падението си, оправдава дявола.

 

 

- Може да си спомни нещо, което е било казано преди десет години във връзка с друг случай и да го представи като пример за оправдание на себе си. И го прави така, че дори и дяволът - най-големият адвокат - в онзи момент не би могъл да измисли такова нещо.

 

 

- Ако някой говори лошо лично за тебе, няма нищо. Мисли си: “Христос, въпреки че беше Бог, Го хулеха и Той не отвръщаше. А аз съм грешен и заслужавам това”. Ако някой хули лично мен, не се тревожа въобще. Но когато ме хулят като монах, тогава хулят монашеството като цяло и тогава трябва да отговоря. В такива случаи трябва да ги оставиш да излеят каквото имат и след това да им кажеш две думи.

 

Понякога виждаш как някой хули светините, а другите си мълчат. Но в случая тази кротост е демонична...

 

Колко се бяха разочаровали фарасийците, когато при размяната на населението дойдоха с кораб в Гърция! Двама моряци се караха и хулеха Христа и Света Богородица. А на фарасийците това им се видя твърде тежко. Казваха си: “Гърци, християни, а хулят Христа и Света Богородица!”. Хванаха ги и ги хвърлиха в морето. За щастие онези знаеха да плуват и се отърваха. Дори и някой човек да хулят, пак трябва да го защитим, а колко повече Христа! Веднъж в колибата ми дойде едно момче, което куцаше, но личицето му светеше. Казвам си: “Нещо има тук, след като Божията благодат свети по този начин!”. Подпитах го оттук оттам и ми разказа какво се е случило. Някакъв грамаден човек хулел Христа и Света Богородица и момчето се хвърлило върху него, за да го спре. Онзи го тръшнал долу, стъпкал го, осакатил му краката и след това то куцаше. Изповедник! Какво са претеглили изповедниците и мъчениците!