Св.Паисий Светогорец - За съвременното безсрамие
- Отче, тази склонност на новото поколение да съдят всичко и всички, винаги ли я е имало?
- Не, едно време не беше така, това е духът на днешното време. Днес не стига, че съдят мирските хора, всичките политици и клирици, но съдят още и светиите и стигат дотам, че съдят и Бога. “Бог, казват, по този въпрос трябваше така да постъпи; не е постъпил правилно. Това Бог не трябваше да прави”! Чуй приказки! “Бре, момко, ти ли ще кажеш?” “Защо? Мнението си казвам”, отговаря и не разбира каква наглост е това. Лошото се задълбочава все повече и стига до богохулство. Светският дух е погубил много добри неща. Съдят Бога и изобщо не ги притеснява мисълта, че това е хула. Има и някои, дето са по-височки и ако имат малко повече мозък, започват: “Виж го този какъв пигмей е, онзи ходел накриво, третият не знам какво си правел”, и никого не зачитат.
Веднъж в колибата дойде един и ми казва: “Бог не трябваше това да го направи по този начин”. “Ти, казвам му, можеш ли да задържиш едно камъче във въздуха? Тия звезди, дето ги виждаш, не са стъклени топчета, които блестят. Това са небесни тела с колосални размери, които се въртят в орбитите си с главозамайваща скорост и не излизат от своята орбита”. Пак ми казва: “Това според мен не трябваше да бъде така”. Чуй само! Та ние ли ще съдим Бога? В света навлезе логиката и оскъдя доверието в Бога. И ако му кажеш нещо, отговаря ти: “Прощавай, моето мнение казах; не мога ли да си кажа мнението?” Какво чува Бог от нас?! Добре че не ни зачита всичко.
- Отче, някои деца питат: “Защо е трябвало да бъде разпнат Христос? Не е ли могъл Бог да спаси света по друг начин?”
- Той по този начин го е спасил и хората не се трогват, а какво остава, ако го беше спасил по друг начин! Има и някои, които казват: “Бог нищо не е пострадал. Само Синът се е пожертвал”. Според мен един баща би предпочел да се пожертва сам, отколкото да бъде пожертвано детето му. По-болезнено е за един баща да страда детето му, отколкото сам той. Но щом не разбират какво ще рече любов, какво да кажем?
Какво тегля с някои такива хора, които идват в колибата! Казвам им: “Главата ме боли, а нямам аспирин”. И си тръгват обидени. Не разбират защо им казвам, че ме боли главата и казват: “Ние толкова път бихме, пък той ни казва, че го боли главата!” Други ме питат: “Да ти донесем ли аспирин?”
Из "С болка и любов за съвременния човек - Слова на стареца Паисий, том 1"