- Какво да ви кажа?

 

 

- Това, което казва сърцето ми, е да взема ножа, да го разрежа на парченца, да го раздам на света и след

това да умра.

 

Повечето хора в наше време са светски образовани и летят с голямата светска скорост. Но тъй като им липсва страхът Божий - “начало на мъдростта е страхът Господен” (Пс. 110:10), - то им липсва и спирачката.А с висока скорост и без спирачка завършват в някоя пропаст. Хората са засипани с проблеми и повечето са много зашеметени. Изгубили са ориентацията си. Лека-полека стигат дотам да не могат да се владеят.Ако тия, които идват на Света Гора, са толкова силно изнервени, толкова объркани, толкова неспокойни,помислете си какви са другите, които са далеч от Бога, от Църквата! Вижда се, че във всичките държави се вихри фъртуна, голяма бъркотия! Горкият свят - Бог да помогне! - клокочи като тенджера под налягане. Но и големците докъде я докарват! Готвят, готвят, после хвърлят всичко в херметическата тенджера и сега тенджерата пищи!

 

 Скоро клапата ще изхвръкне! Веднъж казах на един от високопоставените: “Защо не внимавате в някои работи? Какво ще стане сега?” “Отче - казва ми, - в началото лошото беше като малко сняг, сега е станало цяла пряспа. Само някое чудо може да помогне”. Но така както някои се опитват да помогнат в това положение, правят пряспата на злото още по-голяма. Вместо да вземат някои конкретни мерки за образованието и т.н., още повече влошават състоянието. Не гледат как да разтопят тая пряспа, а я правят по-голяма. Гледаш, в началото снежецът е малко. Ако се понесе по надолнището,става една купчина. Тази купчина, повличайки още сняг, дървета, камъни и т.н., постепенно става все по-голяма и по-голяма, и накрая става цяла лавина. Така и злото постепенно е станало търкаляща се лавина и сега е нужна бомба, за да се разпръсне.

 

 

- Ах, от какво ли тъй преждевременно ми побеля брадата? Мен два пъти ме боли: веднъж, когато предвиждам някое състояние и викам, за да предотвратим предстоящото зло, и втори път, когато не обръщат внимание (може би не от пренебрежение) и злото се случи, и тогава търсят от мен помощ. Сега разбирам какво са преживявали пророците. Най-големите мъченици са били пророците! По-големи мъченици от всички мъченици, макар че не всички са умрели с мъченическа смърт. Защото мъчениците за кратко са страдали, докато пророците са виждали едно духовно състояние и са страдали постоянно. Викали, викали,а останалите - на своето си. А когато настъпвал часът и идвал Божият гняв заради греховете на народа,тогава и пророците страдали заедно с него.

 

 Да кажем, че по онова време толкова им стигал умът на хората.Оставяли Бога и се покланяли на идолите. Но днес, когато разбират, идолопоклонството е още по-голямо.Не сме осъзнали, че дяволът е решен да унищожи Божиите творения. Организирал е пангиня, за да унищожи света. Побеснял е, защото в света започна да навлиза доброто безпокойство. Много е свиреп,защото знае, че времето му е кратко (вж. Откр. 12:12). Сега действа като някой престъпник, който, виждайки,че е обкръжен, си казва: “Не мога да се спася! Ще ме хванат!” и обръща всичко с главата надолу. Или както войниците по време на война, когато им свършат боеприпасите, вадят щика или сабята и се хвърлят в боя,пък каквото стане. Казват си: “Така или иначе сме загубени, нека убием колкото можем повече”. Светът гори! Разбирате ли това? Голямо изкушение се изсипа. Дяволът е запалил такъв пожар, че даже всички пожарникари да се съберат, не могат да го угасят. Духовен пожар! Нищо не е останало.

 

 Остава само да се молим Бог да се смили над нас. Гледаш, когато бушува някой голям пожар, тъй че и пожарникарите нищо не могат да направят, хората се принуждават да се обърнат към Бога и да Го помолят да се излее един силен дъжд, за да угаси огъня. Така и за духовния пожар, който дяволът е разпалил, е необходима само молитва,за да помогне Бог.Целият свят е тръгнал към едно - всяческа разруха! Не е да речеш: “В една къща малко се е поразвалил прозорецът или нещо друго, нека го поправя”. Цялата къща е рухнала. Светът се е превърнал в порутено село. Положението е вече извън контрол. Само Бог може нещо да направи отгоре. Сега е време Бог да поработи - къде с отвертката, къде с милувки, къде с плесници, да го поправи. В света се е образувала гнойна рана, която ще се спука, но още не е узряла добре. Злото е тръгнало да назрява, както тогава в Иерихон (вж. Иис. Нав. 6:23), където имало нужда от дезинфекция.