- Да, но също така гладният може да разбере и някого другиго, който е гладен. Ако е сит, не може да го разбере. Чух, че на едно място изхвърлят храни, а в близост живеят бежанци от Русия, които нямат какво да ядат. Горките, живеят сред парниците в някакви ламаринени бараки. Да кажем, онези не знаят, че в близост има нуждаещи се хора. Добре, но защо не попитат, за да научат? Изхвърлят! Не даваме дори и това, от което нямаме нужда. Грях е някой да се затруднява да купи нещо, което му е нужно, а друг да има неща, които не използва, но да не ги дава на нуждаещия се! Това за мен е най-големият ад. На Съда Христос ще ни каже: гладен бях, и не Ми дадохте да ям (Мат. 25:42). Някои, които са задоволени с всичко, казват: “Днес няма бедни”. Не мислят за другия. Не поставят себе си на неговото място, за да не се тревожат и да си губят спокойствието. Как тогава ще могат да открият бедните? Ако човек мисли за другия, не само открива бедните, но разбира и от какво имат нужда. Има толкова сирачета, които си нямат никого да ги погали по главичката. Хората забравят онези, които страдат. Умът им е в ония, които живеят добре и сравняват себе си с тях, а не с онези, които страдат. Ако например се сещаха малко за някои гърци от Северен Епир 1 , които, понеже са направили кръстно знамение, стоят по двайсет години в затвора, в помещение един на един, щяха да виждат нещата по друг начин. Страшна работа! Дори не можем да си го представим. Знаете ли какво означава един метър на един метър? Нито можеш да седиш, нито да стоиш прав, нито да легнеш. А прозорец... ако има там някаква дупка.

 

 

- В гроба поне си легнал. И какви мъчения понасят! В днешно време има много нещастие, защото се произвеждат оръжия, а хората са изоставени на произвола. Видях как в Африка ядат камилски изпражнения. Телата на хората там не приличат на човешки тела - като жаби са. Гръдният им кош е подобен на изплетена от пръчки кошница. Затова ме боли! Ние имаме всичко и затова не ни боли за другите, обаче искаме да отидем и в рая... Когато през 1958 г. отидох в манастира “Стомион”, в Коница имаше един протестант, който получаваше икономическа подкрепа от Америка и бе обърнал в протестантство осемдесет семейства. Беше построил и един дом, за да се събират. Горките хора живееха в голяма нужда и поради непосилната бедност се принуждаваха да станат протестанти, защото получаваха материална помощ. Веднъж един човек ми каза: “Не само протестант, но и евреин ще стана, защото имам нужда”. Като чух това, казах: “Нещо трябва да се направи”. Събрах неколцина, които бяха по-заможни и можеха да помогнат, и им поговорих. Те тогава бяха изцяло със светски разбирания, горките, но бяха добронамерени. Особено една жена, която тогава беше съвършено светска, имаше голямо сърце. Когато я видях за първи път, си казах: “Отвън изглежда гнило дърво, но отвътре е добра борина”. И така, решихме да събираме пари и да ги даваме на бедни семейства. Казвах им те сами да отиват при бедните и да им раздават това, което събирахме, за да могат самите те да се трогнат и да получат духовна полза. Така и от камък да е сърцето им, омеква, става човешко и пред тях се отваря и вратата към рая. След малко време всички те се промениха, защото виждаха каква мъка има сред народа и вече сърце не им даваше да ходят по увеселителни заведения. Казваха ми: “Ти ни обезоръжи. Как да отидем сега да се забавляваме?”. Приближиха се и до Църквата. По-късно научих, че един от тях дори е станал църковен певец. Но и осемдесетте семейства едно по едно се върнаха в Православието. Когато по-късно дойдоха американски протестанти, за да видят какво е направил техният проповедник, го осъдиха, защото вече нямаше последователи!

 

 

- Мнозина се срамуват и не искат да се изложат. Те имат по-голяма нужда. Помощта, оказвана на такива хора, има по-голяма цена. Познавам двама лекари, на които нещо им се случи и нямаха пари дори за един аспирин. Онзи, който има любов, не се задоволява да даде само на онези, които просят от него милостиня, но търси хора, които имат нужда, за да ги подкрепи. Моята майка много се стараеше да намира такива хора.