Можете да помогнете и на децата в училище чрез молитва и святост

 

Това, което важи за родителите, важи и за учителите. Можете да помогнете и на децата в училище чрез молитва и святост. Божията благодат може да ги осени и да станат добри. Не се опитвайте да поправяте неприятни обстоятелства с помощта на човешки методи. По този път няма да се стигне до добър резултат. Само чрез молитвата ще постигнете резултат. Призовавате Божията благодат за всички. Нека Божията благодат влезе в детските души и ги промени. Това значи да си християнин.

 

Вие, учителите, тайно и незабелязано за самите вас предавате на децата тревогата, която е във вас, и им влияете отрицателно. Където има вяра, там тревогата изчезва. Какво казваме? “и целият наш живот на Христа Бога да отдадем”.

 

Отговаряйте с трезвост на любовта на децата. Така, ако децата ви обичат, вие ще бъдете способни да ги доведете до Христос. Вие ще станете средство за това. Нека вашата любов бъде истинска любов! Не ги обичайте по човешки, както обикновено правят родителите. С това не им помагате. Любов в молитвата, любов в Христос – това помага истински. Молете се за всяко дете, което виждате пред себе си, и Бог ще ви изпрати Своята благодат и ще го съедини със Себе Си.

 

Преди да влезете в час, и особено в трудните класове, вътрешно се молете с молитвата: “Господи Иисусе Христе, помилуй ме”. Когато влезете, обхващайте с поглед всички деца; молете се вътрешно, а след това започнете да предавате урока, като влагате всички сили в това. Като се жертвате в Христос по този начин, вие ще изпитвате радост. Така и вие, и те ще вървите по пътя на светостта. Ще живеете в любовта на Христос и в Църквата, защото така ще бъдете изрядни в работата си.

 

Ако някой ученик създава проблеми, обърнете се към децата с общи думи и кажете:

 

- Деца, тук сме за да караме час и да вършим сериозна работа. Аз съм с вас, за да ви помогна. Вие се изморявате, за да успеете в живота. И аз, който много ви обичам, също така се трудя. Затова, моля ви, пазете тишина, за да постигнем нашата обща цел.

 

При това не гледайте към ученика, който се държи неприлично. Ако той продължава да се държи така, обърнете се към него, но не гневно, а сериозно и уверено. Старайте се да бъдете авторитет пред учениците, за да можете да упражните влияние и на техните души. Децата, които са проблематични, не са виновни.  Виновни са възрастните.

 

Не говорете много на децата за Христос, за Бога, а се молете на Бога за тях. Думите отекват в ушите, а молитвата навлиза в сърцето. Чуйте една тайна. Първия ден, когато влизате в час, недейте да предавате урок. Говорете на децата с красиви думи. Изговаряйте думите една по една. С любов се отнасяйте към децата. В началото изобщо не им говорете за Бога или за душата. Друг път, по-късно. А в деня, когато ще им говорете за Бога, предварително се подгответе добре и им кажете:

 

- Има един въпрос, за който мнозина имат съмнения. Този въпрос е Бог. Вие какво мислите?

 

След това нека следва разговор. Друг ден преминете към въпроса за душата. Попитайте ги:

 

- Има ли душа?

 

След това им говорете за злото от философска гледна точка. Кажете им, че във всеки от нас има два аз-а: един добър аз и един зъл аз. Ние трябва да се грижим за  добрия. Той изисква напредване, доброта, любов. Трябва да го пробудим у нас, за да станем добри хора в обществото. Споменете думите: “Душе моя, душе моя, стани, защо спиш?”. Обаче не им казвайте всичко това по този начин, а с други думи. Нещо подобно:

 

- Деца, бъдете будни за образование, за доброто, за любовта. Само с любовта всичко става красиво, тя изпълва нашият живот и му дава  има смисъл. Нашето зло аз иска мързелуване и безразличие. Но това прави живота безвкусен, без смисъл и красота.

 

За всичко това е нужна подготовка. Любовта изисква жертви и много често е необходимо да се жертва много време. Обръщайте най-голямо внимание на вашата образованост, за да бъдете готови да предавате на децата правилно знание. Бъдете подготвени и за всичко говорете с любов и най-вече с радост. Показвайте им цялата ваша любов, при това трябва да знаете какво искате и какво говорите. Но за това е нужно и изкуство в отношенията с децата. Във връзка с това чух нещо интересно и духовито. Внимавайте!

 

Някакъв учител, иначе доволен от всички деца, се измъчвал от лудорията на един ученик и искал да го изключи от училището. Междувременно дошъл нов учител и поел класа. Той получил информация за конкретния ученик.  Научил, че ученикът имал страст към велосипедите. Затова, когато на втория ден влязъл в час, новият учител казал:

 

- Деца, имам проблем. Живея далеч, а когато вървя, ме болят краката. Иска ми се да използвам велосипед, но не умея да го управлявам. Някой може ли да ме научи?

 

Непослушният ученик веднага скочил.

 

- Аз ще те науча!

 

- Знаеш ли как?

 

- Да, знам.

 

Оттогава те станали много добри приятели, а старият учител дори се смутил, като ги гледал. Чувствал, че той самият не бил способен да се наложи като авторитет над ученика.

 

Често в училищата има деца-сираци. Тежък е животът на сираците. Този, който е бил лишен от родители, и то от най-ранна възраст, е нещастен в живота. Но ако придобие Христос и Пресвета Богородица за свои духовни родители, ще стане свят. Отнасяйте се към децата-сираци с любов и разбиране, а най-вече ги свързвайте с Христос и с Църквата.

 

Научете децата да търсят Божията помощ

 

Смирението е лекарството и великата тайна за напредването на децата. Доверяването на Бога дава абсолютна сигурност. Бог е всичко. Никой не може да каже за себе си: “Аз съм всичко” – това само усилва егоизма. Бог иска да доведем децата до смирение. Без смирение нито ние, нито децата ще постигнат нещо. Трябва да бъдете много внимателни, когато насърчавате децата към нещо. Не трябва да говорите на детето така: “ти ще успееш, ти си способен, ти си млад, ти си смел, ти си съвършен!..”

 

С това не принасяте полза на детето. Но можете да му кажете да се моли на Бога. Кажете му:

 

“Чедо мое, Бог ти е дал даровете, които имаш. Помоли се на Бога да ти даде сили, за да ги развиеш и да постигнеш успех. Нека Бог ти даде Неговата благодат”.

 

Това е съвършеният метод. Трябва да научете децата във всичко  да търсят Божията помощ.

 

Похвалата нанася вреда на децата. Какво казва словото Божие: “Народе Мой! твоите вождове те въвеждат в заблуда и са развалили пътя, по който вървиш” (Ис. 3:12). Този, който ни хвали, ни заблуждава и покварява пътищата на нашия живот. Колко мъдри са Божиите слова! Похвалата не подготвя децата за никаква трудност в живота и затова когато пораснат, те са неприспособими, не намират пътя в живота и в крайна сметка се провалят. Днес светът се поквари. На малкото дете говорят само похвални думи. Недейте – съветват – да му се карате, не му възразявайте, не го притискайте. Но то свиква така и затова при най-малкото затруднение не може да реагира правилно. Щом някой му възрази, то вече е сломено, в него няма решимост.

 

За неуспеха на децата в живота на първо място са виновни родителите, а след това учителите и преподавателите, защото те непрекъснато ги хвалят, пълнят им главата с егоистични слова. Не ги превеждат към Божия Дух, а ги отчуждават от Църквата. Когато децата поотраснат малко и тръгнат на училище с този егоизъм, те се отдалечават от вярата и я презират, изоставят почитането на Бога, както и почитането на родителите и на всички останали. Те стават неукротими, жестоки и несъстрадателни. Не почитат нито вярата, нито Бога. Изпращаме не християни, а егоисти в живота.

 

Децата не се възпитават с непрекъснати похвали

 

Децата не се възпитават с непрекъснати похвали. Напротив, така те стават егоисти и тщеславни. По-късно през целия си живот тези деца непрекъснато ще искат всички да ги хвалят, макар че по този начин ще ги лъжат. За съжаление днес всички са се научили да лъжат, а тщеславни хора приемат лъжи, за тях това е душевна храна. “Само ми го кажи, ако ще да е лъжа, ако ще да е ирония” – така говорят. Бог не иска това. Бог иска истината. За съжаление, не всички разбират това и вършат точно обратното.

 

Когато непрестанно и безразсъдно хвалиш децата, тогава противникът ги изкушава. В тях се задейства мелницата на егоизма и те, от малки свикнали с похвалите от родители и учители, може би напредват в знанието, но каква е ползата от това? В живота ще бъдат егоисти, а не християни. Егоистите никога не могат да бъдат християни. Те непрекъснато искат другите да ги хвалят, всички да ги обичат, всички да казват добри думи за тях, а това е нещо, което нашият Бог, нашата Църква, нашият Христос не иска.

 

Нашата вяра не оправдава такъв начин на възпитание. Напротив, тя иска децата от малки да учат истината. Христовата истина подчертава, че ако хвалиш един човек, тогава го правиш егоист. Егоистът е объркан и ръководен от дяволът и злия дух. По този начин, като расте с егоизъм, първото му работа е да отхвърли Бога, а като егоист е и непригоден за живота в обществото.

 

Трябва да казваш истината, за да може другият човек да я научи, иначе го утвърждаваш в неговото незнание. Когато кажеш на другия истината, той се ориентира, внимава, слуша другите, въздържа се. Така и на детето ще кажеш истината, ще му се скараш, за да осъзнае, че това, което прави, не е добро. Какво казва премъдрият Соломон: “Който жали пръчката си, мрази сина си; а който го обича, наказва го от детинство” (Притч. Сол. 13:25). Но това не означава, че трябва да го биеш с тояга. Тогава излизаме от границите и се получава обратното на това, което желаем.

 

Чрез похвалите от малки водим децата към егоизма. Може и да се подиграваш на егоиста, стига да му казваш, че е добър, стига да надуваш неговото его. И тогава той ще ти каже: “А, този, който ме хвали, той е добър”. Но това не е правилно. Тъй като човек расте с егоизма, вътре в него се получават обърквания. Той страда, не знае какво да прави. Егоизмът е причина за душевен смут. И самите психиатри, ако проучат този въпрос, ще установят, че егоистът е болен човек.

 

Никога не трябва да хвалим нашите ближни и да ги ласкаем, а да ги водим към смирение и Божия любов. Но и ние самите не трябва да искаме от тях да ни обичат, като ги хвалим. Трябва да се учим да обичаме, а не да искаме да ни обичат. Трябва всички да обичаме и да правим колкото се може по-големи жертви за всички братя в Христос по несебичен начин, без да очакваме похвали и любов от тях. Те ще постъпят спрямо нас така, както Бог ги научи. Ако и те са християни, ще прославят Бога, че сме се срещнали и че сме им помогнали или сме ги упътили с добра дума.

 

Насочвайте в тази посока децата в училище. Това е истината. В противен случай те стават непригодни. Не знаят какво правят, нито къде отиват, а причина за това сме ние, които сме ги направили такива. Не сме ги довели до истината, не сме ги учили на смирение, нито на Божията любов. Направили сме ги егоисти и ето сега резултатът!

 

Обаче има и деца, които идват от смирени родители, които от малки им говорят за Бога и за светото смирение. Тези деца не създават проблеми на своите ближни. Не се гневят, когато им посочват грешките, а се опитват да се поправят, като се молят на Бога да им помогне да не бъдат егоисти.

 

Какво да ви кажа? Като дете отидох на Света Гора при много свети старци. Те никога не ми казаха: “Браво.” Винаги ме съветваха да обичам Бога и винаги да бъда смирен, молитвено да призовавам Бога да укрепи моята душа и силно да Го обичам. Нито знаех това “Браво!”, нито някога съм го търсил. Напротив, притеснявах се, ако старците не ми се караха. Тогава си казвах: “Прости ме, Боже, не съм намерил добри старци!” Исках да ми се карат, да ме смъмрят, да се отнасят строго с мене. Ако някой чуе това, което сега ви казвам, какво ли ще каже? Ще се учуди и ще отхвърли моите думи. Но все пак това, което ви казвам, е вярно, смирено, съвършено.

 

Дори моите родители никога не ми казаха: “Браво!”, нито съм желаел да го чуя от тях. Затова всичко което вършех, го вършех несебично. Сега, когато хората ме хвалят, се чувствам много неприятно. Какво да ви кажа... протестирам в себе си, когато другите ми казват “Браво!” Но фактът, че се научих на смирение, не ми навреди. А защо сега не искам да ме хвалят? Защото зная, че похвалата остава човека празен и изгонва Божията благодат. А Божията благодат идва само със светото смирение. Смиреният човек е съвършен човек.

 

Не са ли хубави тези неща? Не са ли истина? Ако кажеш тези неща на някого, той ще ти отвърне: “Какво говориш, човече! Ако не хвалиш детето, то няма да може да учи, нито да постигне нещо”. Но това се случва, защото ние сме такива и правим децата такива като нас. С други думи, отклонили сме се от истината. Егоизмът е извадил човека от рая, той е голямо зло. Първите хора, Адам и Ева, били простодушни и смирени. Затова те живели в рая. В тях нямало егоизъм. Но са се отличавали, както се казва на богословски език, с първосъздадената Красота. Когато казваме “първосъздадена”, имаме предвид благодатните дарове, които Бог е дал на човека в началото, когато го е сътворил – живота, безсмъртието, съвестта, свободата, любовта, смирението и т.н. По-късно дяволът чрез похвалата успял да ги заблуди. Те се изпълнили с егоизъм. Смирението е естествено състояние на човека така, както е създаден от Бога, а егоизмът е нещо неестествено, той е болест, той е противоестествен.

 

И тъй, когато чрез похвалите създаваме това “свръх-аз (суперего)” в детето, тогава надуваме неговия егоизъм и му нанасяме голяма вреда. Правим ги по-уязвим за дяволските примки. Като го възпитаваме по този начин, го отдалечаваме от всички ценностите в живота. Не считате ли че това е причината, поради която децата пропадат, а хората стават бунтовници. Причината е егоизмът, който родителите от малки са насадили в децата.

 

Дяволът е голям егоист, голям луцифер. В това състояние ние преживяваме луцифер в нас, преживяваме дявола. Не преживяваме смирението. Смирението е от Бога. То е необходимо нещо за човешката душа. То е нещо органично и когато липсва, сякаш липсва сърцето от организма. Сърцето дава живот на организма, а смирението дава живот на душата. Като робува на егоизма, човек застава на страната на злия дух, тоест развива се с злия дух, а не с доброто.

 

Това е успял да постигне дяволът. Направил е земята лабиринт, за да не можем да живеем в съгласие помежду си. Какво е това, което се е случило с нас, а не го разбираме? Виждате ли как сме се заблудили? Допуснахме нашата земя и нашата епоха да станат истинска психиатрия! При това не разбираме къде е вината. Всички се чудим: “Какво стана с нас, накъде вървим, защо децата хванаха пътищата, защото напуснаха дома, защо се отрекоха от живота, защо зарязаха своето образование, защо се случва всичко това?

 

Дяволът е успял да направи себе си незабележим, сякаш не съществува. Той накарал хората да използват други имена за неговите дела, вместо да споменават самия него. Когато някой човек страда душевно, лекарите, особено психолози често казват: “Ах, имаш невроза! Ах, имаш стрес!” и други подобни. Те не приемат, че дяволът насърчава и възбужда егоизма в човека. Дяволът обаче съществува. Той е дух на злобата. Ако кажем, че той не съществува, тогава все едно отричаме Евангелието, което говори за него. Той е нашият враг, душманинът на нашия живот: противник на Христос, който се нарича антихрист. Христос дойде на земята, за да ни освободи от дявола и да ни дари спасението.

 

Заключението, което следва, е, че трябва да учим децата да живеят смирено и простодушно, а не да търсят похвалите и възклицанието “браво”. Трябва да ги учим, че съществува смирение, което е здравето на живота

 

Манталитетът, който властва в съвременното общество, причинява зло на децата. Съвременното общество има друга психология, друга педагогика, която е ориентирана към деца на атеисти. Този манталитет води до разпуснатост. Сами виждате какви са последиците за децата и младите. Днес младите крещят - казват ни: “Трябва да ни разберете!” Ние обаче, не трябва да вървим в тяхната посока. Напротив, трябва да се молим за тях, да говорим това, което е правилно, като ние самите го живеем, проповядваме го, но без да се приспособяваме към техния дух. Не трябва да позволяваме да се срине величието на нашата вяра! За да им помогнем, не е нужно да придобиваме техния манталитет. Трябва да бъдем това, което сме, и да проповядваме истината и светлината.

 

Децата ще научат най-много от светите отци. Учението на светите отци ще помогне на нашите да научат за изповедта, за страстите, за злите дела, за това как светците са победили своето зло аз. А ние ще се молим Бог да се всели в тях.

 

трета последна част от беседата на преп. Порфирий Кавсокаливит "За възпитанието на децата", превод: Константин Константинов

 

Източник: sveticarboris.net