"... Ако обикнем силно Христос, молитвата ще се извършва сама в нас. Христос ще бъде постоянно в ума и в сърцето ни. За да останем обаче в това състояние и да не го губим, е нужна Божествана, пламенна любов към Христос... Любовта към Бога е възвишена когато се изразява като благодарност...

 

Сам Христос ще дойде и ще се всели в душата ни, стига да намери някои предпоставки - благо разположение, смирение и любов. Без тези предпоставки, не можем да кажем: "Господи Иисусе Христе, Сине Божий, помилуй ме!"

За да дойде Христос в нас, когато Го призоваваме с "Господи, Иисусе Христе, Сине Божий, помилуй ме!", трябва сърцето да е чисто, да няма никакви пречки, да е свободно от омраза, от егоизъм, от лошотия.Трябва да Го обичаме и да ни обича. Но ако има нещо осъдимо в нас, трябва да помолим за прошка или да го изповядаме пред духовника. Но това изисква смирение. Ако спазваш Божието Слово, и нямаш угризения на съвестта, имаш душевен мир и вършиш добри дела, навлизаш в молитвата леко, без да го разбереш. След това просто чакаш докато постепенно дойде Божията благодат.

 

За всичко което се случва, да хвърляте вината върху себе си. Да се молите със смирение, да не се самооправдавате. Виждате, например, завист срещу вас - молете се с любов, за да "засипете" с любов завистта; чувате че ви клеветят - молете се... внимавайте - и най-малкият ропот от ваша страна по отношение на ближния въздейства върху душата ви и не можете да се молите. Светият Дух, когато намери душата в такова състояние, не смее да я доближи.

 

Молитвите ни не се чуват, защото не сме достойни... Не сме достойни, защото не обичаме ближния като себе си...

Достойни стават тези, които желаят силно да станат Христови, които се оставят на Божията воля. Да нямаш никаква своя воля - това има голяма стойност, това е всичко. Да нямаме собствена воля може да стане чрез любовта към Христос и изпълняването на заповедите.

 

Да искаме любезно това което желаем и ако Господ не отговаря, да спрем да го искаме... Когато Бог не ни дава нещо което искаме настойчиво, има Своята причина. След като вярваме в Неговата Блага воля и Благ Промисъл, след като вярваме, че Той знае всичко за нас и винаги ни желае най-доброто, защо да не Му се доверим? Да Му се молим просто и "меко", без патос и изнудване... Да не тичаме да се сдобием с това което искаме, но да оставяме всичко на Божията воля. Защото колкото по-упорито го гоним, толкова повече то се отдалечава. Следователно - търпение, вяра и душевен мир. И дори и ние да го забравим, Господ никога не забравя, и ако е за наше добро, ще ни даде това което трябва и когато трябва.

 

Да желаем в молитвите си само спасението на душите си... Тайната е в това, да нямате наум изобщо да искате това нещо. Тайната е в това, да искате единствено съединението си с Христос, без условия и други изисквания... Достатъчно е да казваме: "Господи, Иисусе Христе, Сине Божий, помилуй ме!" Бог няма нужда да се осведоми от нас за нуждите ни. Той ги знае много по-добре от нас и ни дарява любовта Си. Въпросът е в това да се отзовем на тази любов чрез молитвите си и чрез изпълнение на заповедите Му. Да искаме да се изпълни Божията воля - това е най-изгодното и най-безопасното за нас и за тези за които се молим. Христос ще ни въздаде всичко най-богато. Но когато има дори малко егоизъм, нищо не става...

 

Когато губите Божията благодат, не правете нищо. Да продължите живота си и борбата си просто, меко, докато без стрес дойде отново любовта и неудържимият стремеж към Христос... Една от тайните за това са службите. Отдавайте се на тях и Божията благодат ще дойде тайнствено.

 

Да се молите на Бога с разтворени ръце. Това е тайната на светиите. В момента в който разтваряли ръцете си в молитва, ги посещавала Божията благодат... Светите отци използват като най-силна молитвата "Господи Иисусе Христе, Сине Божий, помилуй ме!"... Ако не придобиете Божията благодат, не можете да казвате молитвата правилно. В момента в който чуете обидна дума, се засягате; в момента в който ви похвалят, се радвате и ви става приятно - с това показвате, че не сте готови... за да дойде Божията благодат, трябва да съществуват предпоставки - смирение и любов, в противен случай възниква реакция. За да влезете във "форма", първо трябва да придобиете послушание. Виждайки послушанието ви, Господ ще изпрати Своята Благодат и след това идва сама, неизнудвана и ненасилвана молитвата. Ако нямате послушание (към духовния наставник), молитвата не идва и съществува опасност от изпадане в духовна прелест...

 

Когато дойде Божията благодат, казваш името "Христос", и се изпълва умът, изпълва се и сърцето...

 

Да казваш молитвата без сметки, не за да спечелиш нещо. И хиляда поклона да правиш за да спечелищ живот в рая, нямат стойност. Да го правиш от любов към Бога... По-добре да направиш само 15-20 поклона но с чувство и любов към Господа и с изпълнение на заповедите Му, отколкото 100 без да чувстваш нищо. Така постепенно се отдръпват страстите и бавно бавно, без насилие и неусетно, навлизаме в молитвата...

 

Да се молите без да създавате в ума си представи и образи. Да не си представяте Христос... има опасност към образа или иконата да се добави и друга, или да се намеси врагът... и така да се загуби благодатта...

 

Иисусовата молитва да става вътрешно с ума ни за да не се разсейва умът. По един съвсем "мек" начин да поставим в ума си името на Христос и да повтаряме меко-меко "Господи, Иисусе Христе, Сине Божий, помилуй ме!" Да не мислим за нищо друго освен думите на молитвата - нищо, абсолютно нищо друго. Спокойно, с отворени очи, за да не се подложим на опасност от фантазии и прелест(пленяване), с внимание и отдаденост да се обръщате към Христос. Да казвате молитвата когато има желание и подходяща атмосфера, които са дар на Божията благодат. Без Божията благодат се авто-хипнотизираш и може да изпаднеш в прелест (пленяване)... Много са се разболявали защото са казвали тази молитва с напрежение и насилие... Нито да използвате изкуствени средства - ниско столче, затваряне на очите, навеждане на главата, и др... Всичко е стремежът, силната любов към Христос. Ако душата ви повтаря с обожение, със силно желание и любов думите "Господи, Иисусе Христе, Сине Божий, помилуй ме!", не може да се насити. През целия си живот да ги казвате!...

 

Когато казвам с ума си Иисусовата молитва, понякога радостта ми се увеличава и чувствам как докато я казвам с ума си, умът ми трепти от радост заедно със сърцето ми, т.е. чувствам умът ми да слиза в сърцето и там чувствам цялата тази радост, казвайки молитвата...

 

Преди всичко, да се молите без да си правите сметки. Да не си мислите, че като се съсредоточите и започнете да казвате молитвата с ума си, ще дойде Божията благодат и ще почувствате радост в сърцето. Но да се молите с простота и смирение. Да правите всичко за слава Божия... Да се отдавате на любовта си към Бога и н на Божията любов съкровенно и тайнствено... Да не знае лошото ви "аз" ... Да живеете в Рая и да не знае за това лошото ви "аз" и ви завиди. Не забравяйте, че съществува и завистта на врага.

 

Подгответе се също да изпълнявате Божиите заповеди. Да гоните страстите - гнева, осъждането, и др. по "мек" начин, т.е. да не удряте направо злото, но игнорирайки страстта, да се обръщате с любов към Господа. Да се занимавате с химните, тропарите на Светиите, псалмите на Давид. Да четете Светото Писание и Светите отци. Така душата ще омеква, ще се освещава, ще се се подготвя да възприема Божиите известия. Постепенно ще ви посещава и Божията благодат. ще навлизате в радостта. Ще започнете да живеете в мир, и ще станете по-силни с Божията благодат. Няма да се ядосвате, няма да се обиждате, няма да осъждате, ще приемате всички с любов...

 

За да се занимавате изключително с Иисусовата молитва, е необходим опитен в Иисусовата молитва духовен наставник, защото съществува опасност от прелест... Тази молитва е нещо много по-различно от останалите молитви и ако вършейки я се привнесе нещо от нашия егоистичен "аз", ще започнеш да виждаш светлина, но не Христовата; ще чувстваш една лъжовна псевдо-радост. Но в живота си, в отношенията си, ще си по-див и по-гневлив, и по-неспокоен. По това ще познаеш изпадналия в плен (прелест). Изпадналият в прелест не приема и не разбира че е изпаднал в прелест. Той е фанатизиран и върши зло (без да го разбира)...

 

Да се молите на Бога със силно желание и стремеж, с любов, в мир и спокойствие, с кротост, меко, без насилие и изнудване. И когато казвате Иисусовата молитва, да я казвате бавно, смирено, меко, с божествен ерос. Да изговаряте "сладко" името на Христос. Да изговаряте бавно една по една думите на молитвата, меко, нежно, с любов, мълчаливо, тайно, с ум, но и със силно желание и стремеж, но без напрежение и насилие. Как се изразява майката която обича детето си? "детенцето ми", "дъщеричката ми"... В това е цялата тайна Тук говори сърцето... "детето ми, душата ми"... "Господи, Иисусе Христе, Сине Божий, помилуй ме!" - това, което имаш в ума си, в сърцето си, това изразяваш от цялата си душа, от цялото си сърце, с всичката си сила и с целия си разум. 

 

Понякога е добре да се казва и на глас Иисусовата молитва - ние се състоим от тяло и душа и има взаимно влияние.

Когато обаче обикнеш Христос, предпочиташ мълчанието и умната сърдечна молитва. Тогава думите престават. Съществува вътрешното мълчание, вътрешната тишина, които идват преди, съпътстват и следват Божието посещение, при което се постига единението на душата с божественото... Чувството на любов те "залива", обединява с Христос. Изпълваш се с радост и любов...

Значение за молитвата има не времетраенето, а силата и дълбочината на чувството към Бога...

 

Когато се молим постоянно. ще ни просвещава Бог всеки път какво да правим и при най-трудните обстоятелства и случаи... Ще го казва Сам Бог вътре в нас... Ще намира начини... Когато имаме сериозен проблем, преди всичко останало да се отдадем на молитва и пост... Когато става въпрос за други хора, оставете телефоните и комуникациите, общуването - ако Господ не помогне, какво могат да направят нешите опити за разрешаване на проблемите? С молитвата извършена на скришно и с любов повече ще помогнем...

 

Молете се за Църквата, за хората, за всички... желанието ви и силният ви стремеж трябва да са към това всички да се осветят, всички да станат Христови. Тогава влизате в Църквата, живеете в радостта на Рая, на Бога...

 

Молитвата за другите, когато се извършва меко и с дълбока любов, има голяма духовна полза - като привлича Божията благодат и към този, който се моли, и към този, за когото той се моли...Когато имате много любов, и тази любов ви подтиква към молитва, тогава вълните на любовта въздействат на този за когото се молите и около него се създава защитен слой, така му въздействате и го насочвате към доброто. Виждайки това, Бог ви дава богато Своята благодат и на вас, и на човека за когото се молите. но трябва да "умрем" за себе си, разбрахте ли?...