Нека чувстваме Христа като наш приятел.Той е нашият приятел.Той Сам потвърждава това, като казва: Вие сте Ми приятели... 

(Иоан. 15:14). Като към приятел да гледаме към Него и да се сближаваме с Него. Падаме ли? Грешим ли? С любов и доверие да бързаме към Него като към свой; не със страх, че ще ни накаже, но с дръзновение, което ни дава чувството за приятелство с Него. Да Му кажем: „Господи, сторих го, паднах, прости ми". 

 

Но същевременно да чувстваме, че ни обича, че ни приема нежно, с любов и ни прощава. Нека грехът не ни разделя от Христа. Когато вярваме, че ни обича и Го обичаме, не се чувстваме чужди и разделени от Него, дори когато грешим. Осигурили сме си любовта Му и както и да се държим, знаем, че ни обича.Ако действително обичаме Христа, няма опасност да изгубим почитта си към Него. Тук важи казаното от апостол Павел:

 

Кой ще ни отлъчи от любовта Божия: скръб ли, притеснение ли, или гонение, глад ли, или голотия, опасност ли, или меч?... Защото аз съм уверен, че ни смърт, нито живот, ни Ангели, ни Власти, ни Сили, ни настояще, нито бъдеще, ни височина, ни дълбочина, нито друга някоя твар ще може да ни отлъчи от любовта Божия в Христа Иисуса, нашия Господ (Рим. 8:35, 38, 39). Връзката на душата с Бога е висша, уникална връзка, която нищо не може да прекъсне, нито да заплаши, нито да разклати.