Детето иска до себе си хора, които пламенно се молят на Бога

 

Детето иска до себе си хора, които пламенно се молят на Бога. Майката не трябва да се задоволява само да милва своето дете с ръка, а да му предложи едновременно и милувката на молитвата. В дълбочината на своята душа детето усеща духовната милувка, която неговата майка тайнствено излъчва. Затова майка му го привлича. Детето усеща безопасност и сигурност, когато майката по тайнствен начин с непрестанна, усърдна и пламенна молитва обгръща детето си и го освобождава от всичко, което го задушава.

 

Майките умеят да се тревожат, да съветват, да говорят много, но не са се научили да се молят. Многото съвети и напътствия причиняват голяма вреда. Не говорете с много думи на децата. Думите отекват в ушите, а молитвата влиза в сърцето. Нужна е молитва не с тревога, а с вяра, както и добър пример.

 

Веднъж в манастира дойде една майка, която беше отчаяна за своя син, Георги. Този младеж бил много объркан. По цели нощи прекарвал с лоши компании. От ден на ден неговото положение се влошавало. Майката се отчайвала и плачела.

 

Казах й:

 

- Нищо не говори, нито дума! Само се моли на Бога!

 

Разбрахме се всяка вечер от десет часа до десет и петнайсет часа да се молим заедно. Казах й да не казва нищо на сина си и да го оставя да излиза по всяко време, когато поиска, да не го пита в колко часа се е върнал и т.н., а с много любов да му казва: “Яж, Георги! Оставили сме ти храна в хладилника”. Нищо друго да не му казва.

 

Изобщо я посъветвах да се отнася с любов към него и да не изоставя молитвата.

 

Майката започна да прави това, което й казах. Така изминаха двадесет дена и синът й я попитал:

 

- Майко, защо не разговаряш с мен?

 

- Георги, как да не разговарям с тебе?

 

- Майко, ти имаш нещо против мене. Не ми говориш.

 

- Много е чудно това, което ми казваш, Георги. Как да не ти говоря? Ето, сега не разговаряме ли? Какво искаш да ти кажа?

 

Георги нищо не отговорил. По-късно майка му дойде в манастира и ми каза:

 

- Отче, какво беше това, което моят син искаше да ми каже?

 

- Нашият метод  успя! – отговорих.

 

- Кой метод?

 

- Това, което, ви казах – да не му говорите, а само тайно да се молите и така младежът ще дойде на себе си.

 

- Мислиш, че е това?

 

- Това е! – й казах. Той иска да му правиш забележки, да го питаш къде е бил, какво е правил, а той да вика, да се противи и дори да се връща по-късно.

 

- О, о! Какви тайни се крият в човека!

 

- Разбра ли това? Нещата имат своето обяснение. Той те измъчваше, защото искаше да му се караш, а той да си прави кефа. Ако не му се скараш, се притеснява. Вместо ти да се притесняваш, когато той си прави своето удоволствие, сега, когато ти не се притесняваш и показваш равнодушие, той се притеснява.

 

Един ден Георги им съобщил вкъщи, че заминава. Напускал работа и отивал в Канада. Казал на шефа си: “Заминавам, намери някой друг да ме смени на работа”. Аз, между другото, казах на родителите:

 

- Ние ще се молим на Бога.

 

- Ама той се е приготвил... Ще го набия – каза баща му.

 

- Недей, не го закачай – му казах.

 

- Ама той заминава, отче!

 

Аз казах:

 

- Нека да заминава! Вие се отдайте на молитва, и аз ще се моля.

 

След два-три дена беше неделя. Рано сутринта Георги казал на родителите си:

 

- Аз излизам! Отивам с приятелите си.

 

- Добре, както искаш.

 

Той излязъл. Взел приятелите си - две девойки и двама младежи. Взели под наем автомобил и тръгнали за Халкида. Ходели тук-там. След това отишли до Свети Йоан Руски, а оттам се упътили към Мандули, Света Анна и чак до Василика. Къпали се в Егейско море, яли, пили, веселили се. Тогава тръгнали да се връщат. Вече се смрачавало. Георги шофирал. На пътя, някъде около Света Анна, колата се ударила в ъгъла на някаква къща. Имало големи щети по колата. И какво да правят сега? Тръгнали някак и с мъка стигнали в Атина. Късно през нощта, по-скоро рано сутринта той се върнал у тях. Родителите му нищо не казали. Той легнал и заспал. Когато се събудил, станал и казал:

 

- Татко, стана еди-какво си... Сега трябва да поправим колата, но това ще струва много пари.

 

Баща му отговорил:

 

- Дете мое, ти знаеш. Аз имам и дългове, а трябва да се грижа и за сестрите ти. . . Какво ще стане с нас?

 

- Какво да правя, татко?

 

- Прави каквото искаш. Голям си, имаш акъл. Иди в Канада да изкараш пари, да...

 

- Не мога – казал. – Сега трябва да поправим колата.

 

- Не знам. – отговорил бащата. – Уреди го някак си.

 

И тъй, като видял реакцията на баща си, излязъл. Отишъл, намерил шефа си и му казал:

 

- Шефе, претърпях еди-какво си. Няма да напускам. Недей да вземаш друг.

 

Той му отговорил:

 

- Добре, добре, детето ми.

 

- Да, ама ми трябват пари.

 

- Да, но ти искаш да заминаваш. Нека първо баща ти се подпише, че ще ги върне, ако заминеш.

 

- Аз ще се подпиша. Баща ми няма да се намесва. Той вече ми каза. Аз ще работя и ще ти ги върна.

 

Това не е ли чудо на Бога? Когато майка му отново дойде, й казах:

 

- Начинът, с който си послужихме, успя и Бог чу нашите молитви. Този инцидент беше от Бога, а сега вашият син ще остане у дома и ще се вразуми.

 

Така и стана благодарение на нашите молитви. Стана чудо. Родителите постели, молели си, мълчали и успели.

 

След известно време техният син дойде в манастира и ме потърси без някой от неговите близки да му е казвал нещо за мене. По-късно Георги стана много добър и сега е в авиацията. Създаде хубаво семейство.

 

 

 

Много молитви и малко думи към децата

 

Всичко се постига с молитва, безмълвие и любов. Разбирате ли какви са последиците от молитвата? Любов в молитвата, любов в Христос. Това носи реална полза. Когато обичате децата с човешка любов - която често пъти е патологична – толкова повече децата ще се объркват и тяхното поведение ще бъде негативно. А когато любовта между вас и към децата е християнска и свята, тогава няма да имате никакви проблеми. Светостта на родителите спасява децата. За да стане това, е необходимо въздействието на Божията благодат върху душите на родителите. Никой не се освещава сам по себе си. След това Божията благодат сама ще просветли, стопли и оживотвори душите на децата.

 

Много пъти ми се обаждат по телефона и от чужбина, като ме питат за техните деца и други въпроси. Ето, днес ми се обади една майка от Милано и ме попита как да се отнася към своите деца. Казах и следното:

 

- Моли се, а когато е нужно, говори на децата с любов. Повече се моли, а към тях се обръщай с не много думи.

 

Много молитви и малко думи към всички. Не трябва да ставаме досадни, а тайно да се молим и след това да говорим. Така в нашите души Бог ще потвърди дали другите приемат нашите думи. Ако не, няма да говорим по-нататък. Само ще се молим тайно. Защото, ако продължим да говорим, ще станем досадни и ще предизвикаме съпротива в другите, а понякога и негодуване. Затова е по-добре чрез молитвата по тайнствен начин да говорим в сърцето на другите, а не на глас в техните уши.

 

Казах й още:

 

- Слушай какво ще ти кажа: моли се, а след това говори. Така се отнасяй към децата си. Ако постоянно им даваш съвети, ще станеш досадна и когато те пораснат, ще усещат, че по някакъв начин ги притискаш. По-добре избери молитвата. Говори им чрез молитвата. Говори на Бога, а Бог ще говори в тях. С други думи, не трябва да съветваш децата с помощта на гласа, който чуват в ушите си. И това може да правиш, но най-вече трябва да говориш на Бога за своите деца. Казвай: “Господи Иисусе Христе, просветли моите дечица! На Тебе ги поверявам. Ти си ми ги дал, а аз съм немощна, не мога да ги ръководя. Затова те моля: просветли ги!” И Бог на Свой ред ще им говори, а те ще казват: “Ох, не трябваше да натъжаваме мама с това, което направихме!”, като това ще извира от самите тях благодарение на Божията благодат.

 

Това е съвършеният път и начин. Майката трябва да говори на Бога, а Бог да говори на детето. Ако това не стане, тогава тя говори, говори, говори, но – от едно ухо влиза, а от другото излиза. И накрая ще се стигне до един вид натиск. А когато детето поотрасне, то вече ще започне да се съпротивлява, тоест по някакъв начин да си отмъщава на баща си и майка си за това, че са го притискали. За разлика от това, съвършеното нещо е следното– когато Христовата любов и святост на бащата и майката говорят на детето. Не усилието на човека, а излъчването на святост прави децата добри.

 

Когато децата са травматизирани и наранени от някакъв сериозен проблем, не позволявайте на техните реакции и лоши думи да ви влияят. Всъщност те не искат това, но когато им е тежко, не могат да постъпят по друг начин. По-късно се разкайват. Но ако вие се нервирате и ядосвате, ставате едно с лукавия и той се подиграва с всички вас.

 

 

 

Светостта на родителите е най-доброто възпитание в Господа

 

Необходимо е да виждаме Бога върху детските лица и да им даваме Неговата любов. Но и децата трябва да се научат да се молят. За да стане това, те трябва да имат в себе си кръв на родители, които сами се молят. Грешат тези, които казват, че след като родителите се молят и са благочестиви, изучават Свещеното Писание и възпитават своите деца в “учение и наставление Господне” (Еф. 6:4), тогава би било нормално и децата да бъдат добри. Но ето, че виждаме обратни резултати като последица от натиска.

 

Не е достатъчно родителите да бъдат благочестиви. Те не трябва да упражняват натиск върху децата, не трябва насила да ги правят добри. Възможно е да изгоним децата от Христос, когато егоистично спазваме правилата на нашата вяра. Децата не обичат натиск. Не ги принуждавайте да идват с вас на църква! Може да им кажете: “Който иска, сега може да дойде с нас или по-късно да дойде”. Оставете Бог да говори в тяхната душа.

 

Причината, поради която децата на някои благочестиви родители, когато пораснат, стават неукротими и напускат Църквата, изоставят всичко друго и търсят духовно удовлетворение на друго място, е натискът, който техните “добри” родители са упражнявали върху тях. Тези уж “благочестиви” родители, колкото и да са се старали да направят “добри християни” от своите деца, със своята човешка любов са ги потискали и така се стигнало до обратен резултат. С други думи, докато са малки, децата търпят натиск, а когато станат на шестнайсет, седемнайсет или осемнайсет години, се стига до обратен резултат. Тогава, като реакция срещу родители си, те започват да излизат с лоши компании и да говорят лоши неща.

 

За разлика от това, когато те растат на свобода, но в същото време виждат добър пример от възрастните, се радваме да ги гледаме така. В това е тайната: да бъдеш добър, да бъдеш свят, за да ги вдъхновиш, да излъчваш. Изглежда, че животът на децата е зависим от   излъчването на родителите. Родителите настояват: хайде да се изповядаш, хайде да се причастиш, хайде да направиш това или онова. . .По този начин нищо не се постига.

 

Но детето вижда теб, вижда твоя пример. Това, което живееш, това и излъчваш. Дали Христос сияе в тебе? Това и се пренася върху детето. Тук се крие тайната. И ако това стане докато детето е съвсем малко, когато то порасне, няма да се налага много да се трудиш. Във връзка с това премъдрият Соломон използва една много хубава картина, като подчертава значението, което има добрият корен, доброто начало, добрата основа. Той казва на едно място: “Който я (Премъдростта) търси от ранно утро, няма да се умори, защото ще я намери да седи пред вратата му” (Пр. Сол. 6:14). Търсенето на Премъдростта от ранно утро означава заниманието с нея от най-ранна възраст. Премъдростта е Христос. Думите “седи пред вратата” означава, че тя се намира близо.

 

Когато родителите са свети и предават това свойство на детето, като го възпитават в Господа, тогава каквито и лоши влияния да идват от неговата среда, то не се повлиява, защото пред вратата на неговата душа стои Премъдростта - Христос. То няма да се напряга, за да я придобие. Изглежда много трудно да станеш добър, но в действителност е много лесно, когато от малък водиш живот с добри духовни преживявания. Израствайки, няма да е нужно усилие; защото имаш доброто вътре в себе си и живееш с него. Не полагаш усилие, а живееш с него. То е твое притежание и, ако си внимателен, го запазваш през целия си живот.

 

втора част от беседата на преп. Порфирий Кавсокаливит "За възпитанието на децата", превод: Константин Константинов

 

Източник: sveticarboris.net