Византийското пеене е изключително полезно. Не трябва да има нито един християнин, който да не знае византийското пеене. Всички трябва да го изучаваме. Това има пряка връзка с душата. Пеенето освещава човека безкръвно. Без труд - изпълнен с радост, ставаш свят.

 

В душата на човека съществува хармония. Тази хармония съществувала в първоначално състояние на нашата душа, затова с определени хора, за които казваме, че имат благодатен дар, става така, че поради тяхната простота от тях излиза наяве първоначалната (красота). Били сме в хармония, сега сме изпаднали в дисхармония и се задоволяваме с нея.

 

Видяхте ли как днес хората свирят с някакви “тенджери”? Опитват се да създадат някаква хармония, но това не може да се нарече хармония. Разбира се, това има отражение върху техния душевен състав, защото те са объркани човеци и в това усещат трепетите на хармонията. Те обаче намират наслада в нещо, което не е хармонично. Правилно ли е това, което казвам?

 

Сега сме в противоестествено състояние, в парисахтон (паразитно състояние). Парисахтона е това, което човек е прихванал в гората. „Тенджерите” създават смут, защото подхранват това паразитно състояние. Докато този, който живее в първоначалното състояние, в истинската хармония, се услажда и радва, като отхвърля дисхармонията.

 

Византийското пеене е много лесно, когато душата се влюби в него. Толкова голяма е ползата от хармонията в душата! Този, който може да пее и има смирение, притежава Божията благодат. Престава да се гневи, да вика, но се страхува от дисхармонията, защото и гневът, и всички тези греховни състояния ги няма в хармонията. И така той лека-полека намразва злото и усвоява добродетелта, която е хармония. Всички добродетели имат хармония. Нито притеснения може да имаш, нито... Можеш да живееш в радостта. Ако забележиш, че някаква чернилка се появява на хоризонта на душата ти, казваш си един хубав тропар и чернилката се превръща в песен към Бога. Силата, която щеше да те притеснява и угнетява, същата сила я потапяш и я освещаваш.

 

Веднъж един човек – цар Саул, бил обзет от демон. Давид отишъл при него, пял му и демонът изчезнал. Той отишъл с псалтира – псалтирът е инструмент. Когато демонът на меланхолията го обхващал, Давид отивал, свирел му на псалтира и така демонът изчезвал.

 

Къде са тези, които търчат да намерят лечение за депресията? Когато научат византийското пеене и видят, че идва чернилката – хоп! – една "слава" и чернилката, която идва, за да те обгърне като един вид душевна меланхолия, става песен към Бога. Аз вярвам това. Напълно го вярвам. Казвам ви, един певец, който обича пеенето и е благочестив, може от някой свой проблем да направи музикално произведение или да изпее, да пресъздаде едно готово произведение. Така, вместо да плаче и да се угнетява, принася славословие на Бога. Казвам ви, вярвам това и го виждам. Не играе роля това дали някой е на десет години, на петнайсет или на двайсет, или е на трийсет години. Всички имат тази склонност в себе си. Всички я имаме, стига само да я пробудим, стига само да възлюбим изкуството.

 

Обаче когато пееш, ако нямаш Божия Дух, идва изкушението на егоизма и те смазва. Не идва това, за което говоря, тази радост, това веселие. Оплиташ се в егоизма. Докато това свято нещо, пеенето, трябва внася мир и да хармонизира. В пеенето не може да мислиш за хората. Трябва да си знаеш мярата в пеенето. Мнозина са се погубили от пеенето. Много души са пострадали и заболели от гордост.

 

В пустинята старците ми не ми казваха да уча пеене. Аз го исках. Обаче не го учих, лиших се от тези знания. В пустинята е хубаво да пееш, защото не се влияеш от нищо. Докато когато отидеш в църква, всички хора там са ти в главата; може да гледаш иконите, но да чувстваш, че всички теб слушат и да се надува егоизмът ти. Много пъти певецът може да загуби усърдието си, формата си. Получава се преплитане с духа на егоизма. Мисълта му може да политне там, където не трябва, може много да си изпати. Но ще кажете: „Да избягваме пеенето, защото ни поставя в изкушение?”. Не. Да изучаваме пеенето, и така да влезем в Христовия дух.

 

превод: Константин Константинов

 

Източник: sveticarboris.net