Човек притежава такива духовни сили, че може да пренася доброто и злото в средата, в която се намира. Това са много съкровени неща. Нужно е голямо внимание. На всичко трябва да гледаме с добро.

Не трябва да мислим нищо лошо за другите. Дори и един поглед, дори една въздишка влияе на човека до нас. И най-малкото възмущение причинява зло.

 

Нека имаме доброта и любов в нашите души и тях да пренасяме върху другите. Трябва да внимаваме да не се възмущаваме от хората, които ни причиняват зло, а само да се молим с любов за тях...

 

Ропотът на нашата душата стига до ближния по тайнствен начин и му влияе дори да не сме казали и една дума. И без да говорим можем да пренесем доброто или злото независимо от разстоянието, което ни дели от ближния. Обикновено това, което не се изразява с думи, има по-голяма сила от думите.

 

Дори когато казваме: “Бог вижда”, и тогава вътрешното разположение на нашата душа действа по някакъв тайнствен начин, влияе на душата на нашия ближен и му се случва някакво зло.

Когато имаме зли мисли, тогава от нас излиза някаква зла сила и се пренася върху ближния, точно както гласът се пренася с помощта на звуковите вълни; и на ближния действително му се случва нещо лошо. Когато човек има лоши помисли за другите, се получава нещо подобно на това, което обикновено се нарича уроки или завист. Това се случва като следствие от нашия гняв. Пренасяме нашата злоба по тайнствен начин. Не Бог, а злобата на хората причинява злото. Не Бог наказва, а нашето лошо разположение се пренася върху душата на ближния по тайнствен начин и причинява зло...

 

Но когато другият е Божий човек, който се изповядва, причастява и носи кръстче върху себе си, нищо не може да му случи. Дори и всички демони да връхлетят върху него, нищо не могат да постигнат...

 

Когато мислим зло, тогава може наистина да се случи. По тайнствен и незабележим начин намаляваме силата в другия човек, която му е необходима, за да може да стигне до доброто. Така му причиняваме зло. Ние можем да станем причина той да се разболее, да загуби работата или личното си имущество и т. н. По този начин причиняваме зло не само на нашия ближен, но и на самите нас, защото се отдалечаваме от Божията благодат. Тогава се молим, но не биваме чути. “Просите, а не получавате” (Иак. 4:3)...

 

Когато човек се моли за ближния си, тогава някаква добра сила излиза от него, пренася се върху неговия брат и го изцелява, укрепва и оживотворява. Тайна е как тази сила излиза от нас. Но в действителност този, който има в себе си добро, той тайнствено и нежно изпраща тази добра сила към другите. Той озарява своя ближен със светлина, която създава защитен кръг около него и го предпазва от злото. Когато имаме добро разположение към другия и се молим, тогава го изцеляваме и му помагаме да върви по пътя към Бога...

Когато нашата душа е осветена, тогава тя излъчва добро. Тогава безмълвно излъчваме любов от себе си, без нито една изговорена дума...

 

Всички ние чрез Духа Божий ставаме неспособни за какъвто и да е грях. Ставаме неспособни за грях, защото в нас живее Христос и чрез Него вече сме способни само за добро. Само така можем да придобием Божията благодат и да станем богоносци. Ако се предадем на Него – с други думи, ако се отдадем на Христовата любов – тогава всичко ще се промени, всичко ще се преобрази, всичко ще се претвори, всичко ще се претвори. Гневът, ревнивостта, раздразнението, негодуванието, осъждането, неблагодарността, меланхолията, депресията – всичко това се превръща в любов, радост, копнеж, божествен ерос. С една дума – в рай!"