Старецът много често ми казваше:

 

“Заръчвам ти да имаш любов винаги. Първом любов, а след това всичко останало”.

 

“Трябва да обичаме с простота в сърцето. По същия начин трябва и да се молим”.

 

“Не искам да се приближаваш до Бога поради страха от смъртта. Искам да се приближаваш към Него с много любов. Това е много по-възвишено, детето ми”.

 

“При теб понякога идват фобии, както ми казваш, защото не обичаш Христа. Това е всичко. Хайде отивай сега, защото това е всичко”.

 

 

“Когато веднъж му казах, тъй като му го казвах често: – Старче, благослови ме да приличам на теб колкото се може повече – той не го тълкуваше погрешно, но ме прекръсти и ми каза: – Моли се и обичай. Обичай Бога и хората. Не виждаш ли какво може да направи Христовата любов? Не казвай в себе си “дали ме обичат другите”. Ако ти ги обикнеш първи, трябва да знаеш, че и те ще те обикнат по същия начин”.

 

Една жена веднъж се оплакваше на стареца, че никой не я обича. Не я обичал мъжът ѝ, не била харесвана на работа, нейните приятели я отбягвали, децата не ѝ обръщали внимание. Тя се оплакваше постоянно.

 

Старецът я съветваше да си избие всичко това от главата, тъй като това не било от нея.

 

На другия ден старецът направи разходка сред дърветата до манастира и попадна на една компания от студенти, които бяха отишли там на екскурзия. Те носели със себе си касетофон и слушали музика. Песента, която вървяла по това време, казвала следното:

 

“Не искай от мен да те обичам,

 

защото любовта не може да се иска,

 

но сред листата на сърцето

 

тя пуска корени и се ражда.”

 

Старецът се сетил за жената, която го бе посетила предходния ден и ѝ казал: “Не трябва да търсим любовта на другите. Трябва да ги обикнем първо ние и да не се тревожим за тяхната любов. Тогава все някога те ще ни въздадат за нашата любов”, като ѝ казал и горното стихче от песента.

 

“За да те обичат другите, трябва да ги обикнеш първо ти”.

 

 

В една обиколка, която направихме заедно, старецът беше доближен от толкова много хора, че в един момент той ми каза: “Виждаш ли какво прави Христовата любов. Това трябва да го имаш предвид винаги”.

 

Старецът стоеше прав пред една каравана и гледаше една група деца, които разговаряха с него, когато изпълнен с радост го чух да казва: – “Ехаа! Колко ли ще е хубаво, когато всички заедно се намираме в другия живот на Царството Небесно!”

 

В една от проявите на любов от страна на хората към стареца,  един ден той ми каза: “Виж какво прави Христовата любов! Тази голяма любов, която проявявате към мен, ме развълнува и ме смирява пред Бога, защото съм толкова недостоен”.

 

 

Със стареца бяхме ходили в един женски манастир и след като се погрижиха за нас монахините, нямайки какво да дадем и ние, за да им се отблагодарим за гостоприемството, на тръгване аз скришом извадих едно бонбонче, което имах в сакото си, и го дадох на игуменката докато ни поздравяваше. След известно време старецът ми каза: “Знаеш ли колко голямо беше действието, което извърши с това, което ѝ даде? Не можеш да си представиш”.

 

Аз “останах” с това разкритие, казвайки в себе си: “Ако старецът вижда всичко, то тогава какво се случва с Бога?” и се прекръстих.

 

 

Веднъж старецът беше казал  на един от братята: “кажи на Бога да те обикне, така че да го обикнеш и ти”.

 

“Аз, продължи този брат, приех това, което старецът ми каза, като впрочем го споделих на Панагопулос и на още един от събратята, а те ми отвърнаха: Ама, какво става тук, Бог обича всеки човек, който идва на земята!

 

Но доколкото разбирам, продължи той, старецът ми го каза със следния смисъл: Бог обича всички хора, добри и лоши. Обаче Той притежава и една специална любов към хората. Това е бащината любов към всички хора. И ние може да казваме, че обичаме всички, но всъщност и в действителност да не ги обичаме. Но какво значи това, как го разтълкувах аз.

 

Много често ние се отнасяме безразлично към определени хора или тези индивиди са безразличин към нас, а когато ние им покажем нашата любов като отношение на заинтересовани към тях, така малко по малко и те биват подбудени да обикнат нас, които проявяваме тази любов. Мисля, че това имаше предвид старецът, т.е. Бог да ни обикне в този особен смисъл, така че чувствайки любовта на Бога да бъдем подбудени и ние, отговаряйки на Неговата любов.