Спомням си един от съветите му за поста. Ставаше дума за едно новобрачно семейство. Съпругът беше свикнал да пости, докато съпругата поради семейното си възпитание нямаше този навик. Не бе негативно настроена, но просто така бе свикнала. Когато споделиха със стареца този проблем, той посъветва съпруга следното: “Ти ще постиш, както винаги досега. Но на жена си никога да не говориш за пости. А по време на пост хладилникът ви да бъде пълен с продукти. Жена ти нека яде каквото иска, а ти ще пазиш постите.”

 

И наистина, както по-късно сподели това семейство, дошло време, когато, следвайки съвета на стареца Порфирий, съпругата последвала съпруга си и в спазването на постите. Често говореше за онова особено състояние на психопринуда, в което се намират много хора ­ състояние, в което човек насилва себе си да прави неща, в които нито вярва, нито го изразяват. Това е странно състояние, голямо душевно объркване, което причинява на човека вътрешен смут и страшно безредие. Старецът помагаше на тези, които имаха такъв проблем, да го осъзнаят и после им даваше съвети как да го преодолеят ­ отдавайки себе си на Бога, чрез молитва и живот според волята Божия.