Главната черта на християнина е смирението

Главната черта на християнина е смирението

Св. Симеон Нови Богослов
 
1. Две са най-главните дела в сегашния живот — едното е величайше добро, а другото — величайше зло; първото, като върховно благо, възнася човека на небесата, а другото, като  крайно зло, го сваля до преизподнята адова; едното е истина, другото — лъжа; едното е велико упокоение, другото — безмерна скръб; първото е връх на разумността, второто — предел на  безумието; първото е сродно и присъщо на човека, второто му е враждебно и чуждо; първото е цяло прямота, второто — цяло кривост; първото е радост и веселие, второто — печал и мъка.  Какви са тези дела? Смирение и гордост. Едното е всичкият грях — това е гордостта; другото пък — всичката правда, това е смирението.
 
2. Трябва да знаем, че гордостта се ражда в душата човешка от непознаване на самия себе си, от което се ражда самомнение; поради самомнението си мислят, че имат нещо, когато  всъщност нямат нищо; гордостта пък расте заедно с израстването на човека. Ето защо е нужно всеки човек, още от най-ранно детство, преди да научи той всяко друго нещо, да се научи  да познава самия себе си, — от какво е съставен, какво е, и как ще свърши живота си.
 
3. И тъй, необходимо е да учим и научим човека на самопознание, та да познава той себе си и по такъв начин да бъде смиреномъдър. Смиреномъдрието е най-вече разумност. Както  гордият е неразумен и безсмислен, така, обратно, смиреномъдрият е разумен и смислен. Поради това, че безумието и слепотата на гордостта са тъй близки на хората и толкова силни в  тях, всеблагият Бог е определил заедно с радостите да ни спохождат и скърби, та чрез това да се научим да бъдем смирени, а не горди. Затова трябва да благодарим на Бога  повече за скърбите, отколкото за утешенията, и на скръбните неща да се радваме тъй, както се радваме на веселящите. И тъй, нужно е всеки човек да познава самия себе си, да знае, че  е нищо. Тогова, който себе си не познава, не може да спаси и Сам всемогъщият Бог, въпреки че желае да го спаси. Ако някой принесе Богу в дар целия свят (това е невъзможно, разбира  се), а не мисли за себе си, че е нищо, такъв по никакъв начин не може да се спаси.
 
4. И тъй, не се иска човек да даде в замяна на душата си друго, освен познаването на себе си, знанието, че сам той е нищо. Само в такъв случай той ще съумее да принесе Богу  сърце съкрушено и смирено — единствената жертва, която подобава всеки благочестив човек да принася Богу. Тази едничка жертва Бог не ще презре, понеже знае, че човекът няма нищо  собствено, което би могъл на принесе Нему, както говори и свети Давид: "да би искал жертва, аз бих Ти дал; но към всесъжения не благоволиш. Жертва Богу е дух съкрушен; сърце  съкрушено и смирено Ти, Боже, не ще презреш" (Пс. 50:18-19). Чрез тази жертва се спасявали, спасяват се и ще се спасяват всички царе и  велможи, благородници и простолюдие, мъдри и неуки, богати и бедни, сиромаси и оскърбители, лихвари и развратници, убийци и всякакви други грешници. Дълбочината на смирението —  тази спасителна жертва — трябва да бъде измервана с мерилото на греховете, т.е. според мярата на греховете, които човек е сторил, той трябва да има и смирение със съкрушение. Но  самите праведници и преподобни, и чистите по сърце, и всички спасени не се спасяват с нищо друго, освен с тази жертва. И милостинята, и вярата, и оставянето на света, и  най-великият подвиг на мъченичеството, и всяка друга жертва се запалват от пламъка на тая жертва — съкрушението на сърцето. Такава е жертвата, за която няма грях, надмогващ Божието  човеколюбие. Заради тази едничка жертва (за да я има и да пребъдва) ни спохождат болести, скърби, притеснения, дори падения, душевни страсти и съпътствуващите ги телесни страсти —  всичко е заради туй: от всеки богобоязлив човек да се принася Богу тази жертва. Който придобие тая жертва на съкрушението и смирението, той няма как да падне, понеже вижда себе си  по-низко от всички. И Бог слезе на земята и се смири дори до смърт не за друго, а за да съзида у вярващите в Него сърце съкрушено и смирено.
 
5. Две са жертвите, които приема Бог и Отец на нашия Господ Иисус Христос, и заради които милува и всеки отделен човек и целия този свят — едната от тях е Сам нашият Господ  Иисус Христос, Синът Божий и въплътилият се Бог, а другата — съкрушеното и смирено сърце на всеки вярващ в Него. И нека някой вземе целия си имот, та го раздаде на бедните, нека  пости, извършва бдения, спи на гола земя, ден и нощ се моли, но не потърси ли от Бога да придобие за себе си сърце съкрушено и смирено (понеже "всеки съвършен дар иде отгоре,  слизайки от Отца на светлините" — Иак.1:17) — такъв никаква полза от трудовете си не ще придобие. Затова сме длъжни да дирим тази единствена  пътека, на която се придобива сърце съкрушено и смирено, понеже ако някой придобие такова сърце, той ще върви по земята сякаш върви нагоре, към Царството небесно. И в последния,  смъртния час съкрушените и смирените по сърце получават уверение, че са помилвани от милостивия Бог, и си отиват оттук в радост и веселие. Толкова велик и с нищо несравним е този  дар Божий. Той е основа на възкачването по лествицата на добродетелите и на слизането на дара на чудотворството и знаменията — той е възкресение на душата в сегашния още живот,  преди всеобщото възкръсване на телата, той е избавлението, за което Бог и Отец отдаде Своя Син, та всеки, който повярва в Него, да не погине, но да има живот вечен, и като има тоя  вечен живот, да познава Единия истинен Бог, и пратения от Него Иисуса Христа (Иоан. 17:3).
 
 
Из Слово 31 от св. преподобни Симеон Нови Богослов

Свети отци на православието

Жития на светци

  • Официален сайт на Софийска епархия
  • Богоносци
  • ДОБРОЛЮБИЕ
  • Лествица
  • ПОКЛОННИЧЕСКО-ПРОСВЕТЕН ЦЕНТЪР Св.Йоан Рилски
  • ПРАВОСЛАВИЕ
  • ВЕРОУЧЕНИЕ ЗА УЧИТЕЛИ И УЧЕНИЦИ
  • АУДИО БИБЛИЯ
  • ВСЕМИРНО ПРАВОСЛАВИЕ
  • ОФИЦИАЛЕН САЙТ НА СВ.СИНОД НА БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА - БЪЛГАРСКА ПАТРИАРШИЯ
  • ПРАВОСЛАВЕН СВЯТ