Свети Симеон Нови Богослов

Когато се молим на Бога, казваме: ,,Отче наш, …но избави ни от лукавия…‘‘. Обаче ако не знаем кой е лукавият, кои са въжетата му, и каква е властта му над онези над които властвува, как искаме Господ да ни избави от него.
Първо трябва да знаем че когато се подчиняваме на сатаната и му служим с лукавите си дела, нямаме общение с Бога и нямаме връзка с Него. А за баща имаме дявола, който ни владее и има власт над нас. И приличаме на евреите на които Господ каза: ,,ваш баща е дяволът‘‘, и ,,изпълнявате желанията на баща си‘‘. Защото както всяко дете прилича на плътския си баща, така и всеки християнин трябва да прилича на небесния си Отец.
Трябва да знаем какви капани ни залага лукавият и как се бори да ни зароби, защото само тогава ще можем да скъсаме въжетата които оплита около нас. И когато се освободим от тиранията му ще дойде у нас Христовото Царство, което идва само у тези които Го познават. И тогава ще станем съграждани на Ангелите, тогава вместо Адамовото проклятие ще имаме Божията благословия, и вместо смърт и тление ще имаме вечен живот.
Обаче за да изгоним демона и да се освободим от робството му, трябва от душа и от сърце да обикнем нашия Господ Иисус Христос. И Той, виждайки добрите ни намерения, ще изгони от нас отровните змии на безчувствието и безразличието, които не ни оставят да Го доближим.
И затова много християни които се отдалечават от Бога, стават клетвопрестъпници, ревниви, завистливи, злоезични, злословещи, алчни, нечисти, горди, крадци, несправедливи, лицемерци, блудници, прелюбодейци, неспасяеми, беззаконни. Защото без Господ стават подвластни на лукавия.
Горко на нас, ако се молим на Бога и правим милостини, но душата ни остава нечиста. Молитвата на гневния е опетнена. Милостинята на гордия не е желана от Господ. Благодеянието на прахосника, и дарът на алчния не са приятни на Бога.
Бог поругаван не бива, и Той сърцето ни го иска цялото. Не можем да сме във властта на лукавия, и да си мислим че Господ е доволен от нас. Казва ни го апостола: ,,Бог поругаван не бива‘‘.
Може, като слаби хора, да грешим и да огорчаваме небесния ни Отец, но нека сме поне почтени и чисти пред Него. Както са децата, може да натъжават родителите си с невнимателното си отношение, обаче са чисти и искрени, и ги обичат истински. Такава трябва да е и нашата връзка с Бога. Обаче ако ние сме дали сърцето си на друг господар, тогава имаме лъжечувството че работим за Бога.
Само когато Христос види чистото ни намерение да Го обикнем, тогава ще ни освободи от тиранията на лукавия. Иначе няма да се намеси. А без Него не можем да направим нищо, както Той ни уверява: ,,без Мене не можете нищо‘‘. Когато не сме с Христос, дявола все ни връзва с малки и големи вериги, и оставаме така неподвижни и неспособни да се доближим до Бога, за да се спасим. С устата си може да казваме че обичаме Господ, обаче истинско и действително е това което живее в сърцето.
Нека приемем, и имаме дълбоко вътре в сърцата си Христос, и тогава лукавият ще избяга далече от нас. Ще го изгони Божието присъствие, което ще ни дава сили и благодат, за да се избавим от демонското господство, да се изчистим от страстите си, и да блеснем от присъствието на Светия Дух.

От книгата "Капки от мъдростта на Отците"