Да не мълчим в периоди, когато вярата е в опасност. Казва се (в Новия Завет), че трябва да се говори и да не се мълчи: " А праведният чрез вяра ще бъде жив; ако пък се отклони, душата Ми няма да благоволи към него" (Евр. 10:38) и "Но Той им отговори и рече: казвам ви, че, ако тия млъкнат, камъните ще завикат." (Лук. 19:40). 

 

Така че, когато става въпрос за вярата, не можем да кажем: "Аз кой съм че да говоря? Свещеник, властимащ, военен, земеделец, беден, живеещ само с насъщния? Не е моя работа и грижа този въпрос". Горко на такъв - камъните ще заговорят и ти ще останеш безмълвен и безгрижен.... Дори и бедният е лишен от всяко оправдание в деня на Съда, защото сега не говори, и достоен за осъждане дори само и единствено за това."