Безропотно понасяните страдания

Безропотно понасяните страдания

Епископ Теофан Затворник привежда един много поучителен пример, който пo добре от всичко друго разяснява истината, че безропотно понасяните страдания на земята освобождават грешната душа от вечните мъки в отвъдния свят. 
 
Някой си страдалец лежал тежко болен от дълги години и всичко търпял мъжествено. Когато тялото му почнало вече да гние, той не можел повече да понася тежките болки и ужасната смрад и извикал: 
 
- Господи! Не мога повече да търпя! Вземи ми душата!
 
"Тозчас му се явил ангел Господен и рекъл: 
 
- "Господ чу твоята молитва. Но понеже по Неговия справедлив съд ти остава да страдаш още една година на земята, за да се очистиш напълно от греховете си, Той ти дава да си избереш едно от двете: или още една година да се помъчиш болен, или за три часа само да бъде занесена душата ти в ада. 
 
- Страдалецът помислил: "Една цяла година още мъки на това легло! Туй е непоносимо! Не, по-добре в ада за три часа"... 
 
Ангелът взел душата му, заключил я в ада и го оставил сам. С отлитането на Ангела изчезнала и последната светлинка от това страшно място на мъките. Страдалецът чувал само безнадеждните вопли на грешниците, измъчващи се във вечния огън, виждал да се мяркат пред него злобните лица на демоните и като се почувствал сам и изоставен от всички, взел да вика отчаяно, но на неговите вопли отговорило само глухото ехо на адската бездна. Никой не му се притекъл на помощ, защото тук всеки грешник бил зает със собствените си мъки. 
Тъй този беден страдалец започнал сам да страда непоносимо. Минутите минавали като часове, часовете като дни, дните като години. На него се струвало, че вече цели векове се мъчи в адската тъмница, и той се отчаял, че някога ще се избави от това зловещо място на мъките. И започнал със всички сили да стене и реве... Най-сетне над него се разляла тиха светлина и се явил Ангелът. 
 
- "Как се чувстваш, братко тука?"-попитал той. А страдалецът в мъките си с горчивина отговорил: 
 
- "Аз не мислех, че Ангел ще ме излъже." - "Как така?" - запитал Ангелът. А страдалецът продължил: 
 
- "Ти ми обеща, че само след три часа ще ме вземеш от тук. А ето вече цели векове изминаха в тия мои мъки!"... 
 
- "Какви векове!"- с кротка усмивка отговорил Ангелът. - "Само един час е изминал, остават ти още два часа да стоиш тук." 
 
- Още два часа ли?" - уплашено извикал страдалецът. - "Само един час изминал? О, не мога да търпя вече! Нямам сили!Ако има милост Божия за мене, моля те, вземи ме от тука! По -добре на земята да страдам години и векове... Готов съм да страдам там даже до Второто пришествие, само ме изведи от тука!" 
 
Ангелът тогава рекъл: 
 
- "Добре. Бог допусна да се помъчиш в ада, за да видиш от какви страдания Той иска в Своята любов да те спаси чрез твоите временни болки, та като узнаеш това, да не роптаеш в своите страдания". 
 
При тия думи страдалецът отворил очи, събудил се пак в тялото си и от този ден със сладост започнал да понася своята тежка болест, която взела да му се струва нищожна и лека в сравнение с вечните мъки в ада.

Свети отци на православието

Жития на светци

  • Официален сайт на Софийска епархия
  • Богоносци
  • ДОБРОЛЮБИЕ
  • Лествица
  • ПОКЛОННИЧЕСКО-ПРОСВЕТЕН ЦЕНТЪР Св.Йоан Рилски
  • ПРАВОСЛАВИЕ
  • ВЕРОУЧЕНИЕ ЗА УЧИТЕЛИ И УЧЕНИЦИ
  • АУДИО БИБЛИЯ
  • ВСЕМИРНО ПРАВОСЛАВИЕ
  • ОФИЦИАЛЕН САЙТ НА СВ.СИНОД НА БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА - БЪЛГАРСКА ПАТРИАРШИЯ
  • ПРАВОСЛАВЕН СВЯТ