За този, който не е започвал реда на духовния живот, непостъпването в съответствие с него, вътрешното разорение, не е потресаващо. Но за оня, който го е започнал и после го изоставя, това е много гибелно. Зърното, обхванато от студ, не погива, силата на живота се съхранява в него, а измръзналият цвят, покълналото вече семе на живота, загива или се поврежда според силата на студа. Така е и тук. За оня, у когото животът вече е започнал да се проявява, е гибелно да го изоставя. След всяко изоставяне силите все повече ще отслабват, накрая и съвсем ще отпаднат, ще остане само името, редът на външния живот, без вътрешно негово съответствие. В една от притчите Си Спасителят казва, че в нечистия дом живее само един бяс, а в очистения, но запуснат поради нерадение, се завръщат вече седем бяса.