Няма нищо тайно, което да не стане явно, нито пък скрито, което да не стане известно и да не излезе наяве (Лук. 8:17). Следователно, колкото и да се крием с лошите си дела, независимо от нас те биват записвани и, когато му дойде времето, написаното ще ни бъде предявено. Каква е хартията, на която биват записвани? Съвестта ни? Понякога я караме да мълчи – и тя мълчи. Но, макар да мълчи, си върши работата, води много точен летопис на делата ни. Какво да сторим, ако там са записани много лоши неща? Трябва да заличим написаното. 

 

С какво? Със сълзи на покаяние. Тези сълзи ще отмият всичко и от лошото, което е било написано, не ще остане и следа. А ако не го отмием, на съда ще се наложи сами да препрочетем всичко написано. И тъй като тогава правдата ще бъде на власт в съзнанието, то сами ще произнесем присъдата над себе си, а Господ ще я утвърди. Тогава решението ще бъде окончателно и няма да подлежи на обжалване, защото всеки сам ще осъди себе си и на никого няма да му бъде до другите. И всичко това ще стане за един миг. Ще погледнеш и ще видиш какво представляваш, и тозчас ще чуеш от вездесъщия Господ потвърждение на присъдата, а след това – край на всичко...