Изхвърлете от себе си мисълта, че е възможно чрез изпълнен с утехи живот да станем това,което би следвало да бъдем в Христа. Тук, на земята, утехите са нещо случайно, а същественото са страданията, вътрешните и външни болки. "През много скърби трябва да влезем в Царството" (Деян. 14:22), което е вътре в нас. Първата стъпка е пречупване на волята от лошо към добро, представляващо, така да се каже, сърцевината на покаянието; отразява се като смъртоносна болка, рана, която после кърви през цялото време на борбата със страстите и която се затваря едва след придобиването на чистота, възвеждаща християнина на кръста на съразпването с Христа. Само скърби, болки и тегоби... Може да се каже и така: ОБЛЕКЧЕНИЯТА СА СВИДЕТЕЛСТВО ЗА НЕПРАВ ПЪТ; ТРУДНОСТТА Е СВИДЕТЕЛСТВО ЗА ПРАВ ПЪТ...

 

С каквото се заобикаляте, с каквото занимавате душата, това и я храни, и според вида си изгражда характера й. НЕПОСТОЯНСТВО НА МИСЪЛТА, НЕТВЪРДОСТ НА НАМЕРЕНИЯТА, БУРНОСТ НА ЖЕЛАНИЯТА - ТОВА Е НАСЛЕДСТВОТО НА УТЕХИТЕ! Ако си желаете доброто, отвърнете се от утехите, поемете по кръстния път на покаянието, изгорете в огъня на саморазпъването, закалете се в сълзите на сърдечното съкрушение и станете злато или сребро, или скъпоценен камък и когато му дойде времето, ще бъдете взети от небесния Домовладика за украса на неговите премирни и пресветли чертози.

 

Творения, том 6