... Избягвайте самомнението... Почувствали сте дълбоко своята грешност и негодност?... Тук няма прелест. Прелест има, когато някой се чувства като нещо, "бидейки нищо" (Гал. 6:3).Бойте се от прелест... Трябва да се боите... Но избягвайте главната прелест и другите няма да си намерят място. Главната прелест е човек да си мисли, и даже по-лошо, да чувства, че е нещо, бидейки нищо. Наричам това самоцен... Обърнете внимание на това и имайте самоцена за главния си враг. Не му позволявайте да се настани трайно във вас - иначе ще ви погуби... Това е апостолски урок: "Който счита себе си за нещо, бидейки нищо, той себе си мами" (Гал. 6:3).

 

От тези трите - своевкусие, своеволие и самомнение - се формира пагубният дух на прелестта.Има дух на прелест, който, незнайно как измамва душата с лукавството си и обърква помислите й така, че тя си мисли, че уж е смирена, а вътре в себе си крие гордо самомнение. Тъй че, трябва внимателно да се вглеждате в сърцето си. Най-подходящи тук са смиряващи външни отношения. Но тъй като такива липсват, сам се трудете над себе си, като привиквате да гледате на всички като от подножието на планина към планина.