Не съм дошъл да призова праведници, а грешници към покаяние (Лук. 5:32). Какво утешение за грешниците! Но трябва да се откажеш от греховете и да вършиш само добро. А и като вършиш добро, пак трябва да се считаш за грешник и при това не с езика си, а в сърцето. Не греши, но все пак, като истински грешник, кай се и викай към Господа за помилване. Когато бъдеш настроен така, значи стоиш в истината; но щом се помръднеш в посока към праведността и започнеш да се считаш за безгрешен, знай, че се отклоняваш от правия път и си тръгнал към тези, за които няма спасение. Как да съвместим изправен живот с чувства за грешност – за това питат само книжниците, които пишат, а не вършат. За онзи, който върви по деятелния път, това е ясно до такава степен, че той не може да разбере как би могло да бъде другояче.