Христовият войн не напада и от него няма да бъдеш наранен нито ще чуеш обидна дума. Не се интересува от земни богатства, власт и всякаква угодия. Той притежават най-голямата сила между всички човеци. Божията.

Кротък и смирен, любящ и страдащ, молещ и прощаващ, целомъдрен и устремен в делата си, желаещ всекиму доброто и никому злото, разбиращ и търсещ, верен приятел и безмилостен враг на тъмнината.

Той е винаги между вас. Онзи, който не забелязвате, този, който ви прави място в градския транспорт или в магазина, същият който ви се извинява първи без вина и ще ти помогне без отплата, този който ви се усмихва след обидата, и който забравя веднага лошото, с което му благодарихте.

Христовият войн не се моли само за себе си, а за всички останали. Той знае, познава и осъжда делата и мислите си със строгост на съдия.

Никога не би казал „Аз съм“, а „Помилуй мен -грешника“ и „Дай на тях, а мене остави“.

Считайки себе си за най-грешния и недостоен той отново отива в Храма, мислите му блуждаят и сълзите тръгват бавно от очите, защото отново без жал е атакуван от съвестта си за своето минало и действията си сега. И казвайки си „По-добре грешник в Храма - нежели праведник извън него“.

И ето отново е пречиста душата му от сълзите измита.

Храмът е домът на неговия Небесен Отец. Чакайки с трепет неделния ден, за да го посети, да го поздрави, да му благодари, да чуе неговите думи, да измоли благодат и спасение за всички онези, за които се надява и чака да бъдат научени от Бога. Нима можеш да не отидеш при своите си баща и майка, за да ги видиш, поздравиш и поговориш?

Приемайки и участвайки в светите тайни - смешни, неразбираеми и фанатични за останалите, той презарежда своя арсенал от милосърдие, любов, търпимост, кротост, отзивчивост, състрадателност и упование във вярата си и е готов за поредната битка в живота-море, казвайки само „Нека ти служа“.

Войнът на Христа е крехък, но ще издържи на всичко знаейки, че Бог умря за греховете му и възкръсна за новия му живот и никога не би го изоставил. Подиграван и осмиван за това, че е такъв, чувайки позорни хули срещу тези, на които се уповава - ревностно в малкото си сърце само промълвява „Боже прости им, защото и те са твои деца. Те не те познават и вяра нямат- помогни им“.

Времето наближава, а денят за него е все така същия-борейки се със себе си всеки ден и всеки час, лишавайки се, надявайки се, виждащ във всеки доброто и в никому злото, чакайки Бог да отрие сълзите му, спаси душата му и да го дарува с вечен живот.