ЕТО СВЕТОСТТА И СПАСЕНИЕТО

За това как се завръща Божията благодат,след като първо добре ни научи!
 
Полезно ти е да чуеш, как мъдрият Управител устройва прекратяването на изкушенията и завръщането на Своята Божия благодат. 
 
Накрая, след като подвижникът добре узнае и види немощта на човешкото естество и стигне до дълбините на смирението, тогава Господ казва: “Достатъчно вече се е борил с душевното задушаване, нека сега помогнем на наранения.” Но и сега не праща Ангели, за да го наставят, защото естеството на осмия век не понася това, нито му дава благодат в уединението му, както по-рано, за да не би той да каже, че тя му е дадена благодарение на собственото му търпение и подвиг.
 
Затова мъдрият Бог, Който всичко устройва заради ползата, Който ни възвежда на Небесата и ни сваля в ада, Който умъртвява и животвори, макар и да му изпраща изкушения за очистване и изцеление, но когато дойде време да ги отнеме, Той отново по особен начин и с мъдрост постига Своята цел.
 
Бог повдига опитен и изстрадал същото това старец и изкусен наставник, способен да спаси душата, или по-скоро, Сам Бог обитава в него и говори чрез него, и го довежда на среща. И докато се състои беседата, настъпва завръщане на Божията благодат. Отецът говори - и словата като мълнии проникват в дълбините на сърцето му, и Божествена Светлина озарява душата, и бесовете бягат надалеч, нямайки сили да устоят пред стареца. Защото в този миг светият старец цял е божествен огън и словата му са изпълнени с Божествено просвещение, и съветите му са тънки, с велико познание и разбиране, пълни със съзерцание, защото ги съпътства Божията благодат. И веднага щом те влязат в сърцето, умът се устремява към възхита и удивление, защото го учат на свръх-естественото и на това, което е необходимо за понасяне на голямата тежест на бесовската злоба. А когато старецът добре го поправи и му даде достатъчно съвети, способни да спасят душата, те се разделят. И цялата зимна нощ преминава като един миг, като чудо, така че те и не забелязват кога е преминала.
 
И след раздялата, връщайки се в себе си, този вече бивш младенец, а сега, след изпитанието от бесовете станал опитен, възкликва с ридание, проливайки пресладки сълзи на любов: Твърдо се уповавах на Господа и Той се наклони към мене и чу моите вопли. И: Да не беше ми Господ помощник, душата ми скоро щеше да се засели в страната на мълчанието. И много друго. И когато дойде в жилището си и приложи на дело наставленията, веднага се избавя от това, което преди го е поробвало.
 
И след немного време по молитвите на този свят старец, когото той вижда и насън и той го укрепява, подвижникът съвършено се изцели. И любовта Христова го изпълва, а страстите утихват, и идва мир на помислите. При това му бива дадена и сила на вярата, родила се от съзерцанието, а не, както преди, от четенето и от тайната надежда, която е у нас от Светото Кръщение и правилните догмати, но вяра, родена от съзерцанието, която вижда и вярва.
 
Също и всички други Божии дарове, благодат и милост, идват като свързана верига, без той да проси за това. И когато той застане на молитва, не може да каже: “Дай ми това и това”, защото Господ му дава повече от това, което той проси. И молитвата му се състои в това да бъде Божията воля. И от време на време в час на молитва той бива пленяван от Иисусовата любов. И непрестанно благодарейки на Господа за тези благодеяния, умът му бива грабнат във възхищение и удивление. А полъхът на Божията благодат загражда устата му. И царува Христос. И когато съзерцанието току-що е отминало, той става сякаш безтелесен. И с удивление възкликва:
 
“О, бездна на богатството и мъдростта, и познанието Божии! Колко неизследими са Твоите тайнства, Господи! Кой може да изследва безмерното богатство на Твоята благодат? И чий език може да изтълкува непостижимите Ти тайнства? О, Господи, ако Ти не удържиш водите на Твоята благодат, човек се стапя като восък.”
 
Говорейки това, той вижда себе си по-лош и от земните влечуги. И иска, ако това би било възможно, да побере всички хора в сърцето си, за да видят и да се спасят, даже ако за самия него не достигне Божия благодат. Но тъй като и това е било изпитано - че не е възможно човек да спаси другите, той се задоволява с това, че, пребивавайки в безмълвие, се моли за всички да ги спаси Бог.
 
И така, чедо, такъв е накратко начинът на действие на Божията благодат и достигналият до тази мяра може да ни разкаже какво още вижда, ако не му се е случило друго препятствие. Защото той се храни с Божията любов и пие виното, което са пили всички преподобни отци, следвали този път. И скърбите биват забравени. Но и благодатта повече не си отива, както преди, в началото. Освен ако при подвижника не се случи някоя промяна, да не дава Господ!
 
И така, ако и ти, чедо мое, послушаш, несъмнено ще видиш всичко това. А аз завършвам дотук словото си, за да ти разкажа за друга прелест. Ще кажа само, че всички тези изкушения, които се случиха с подвижника, всички тревожни вълнения и крушения, всички страхове и толкова огромни трудности го постигнаха поради това, че той нямаше наставник, който да го носи върху себе си и да го наставлява. И поради недостига на такива опитни наставници, добре е, ако се намира един от хиляда, преминал по този опасен път, който, както казахме по-рано, е краткият Божи път, извеждащ човека до Вечния Живот. И тъй като съществува този недостиг, затова и идват различни прелести.
 
Защото Божията благодат - такава е неотменната необходимост - след като отначало аскетът подвижник добре я опита, трябва да си отиде, за да го закали, та да стане той опитен Христов воин. И без такива изкушения никой не е стигнал до съвършенство. Така че този рубеж, на който мнозина са паднали в прелест, се явява времето, когато Божията благодат отстъпва, за да ни направи, както казахме, бойци, опитни във война, и за да не бъдем винаги младенци. Защото Господ иска да станем достойни мъже и мъжествени воини, способни да запазим Неговото богатство. И затова Той допуска да бъдем изкушени.
 
А светите отци, които ни учат да пребиваваме в най-високата от добродетелите - в послушанието, за да станем подражатели на Христа, имат за цел чрез него да ни очистят от различните страсти на мъдруването и от привързаността към своята воля, за да получим Божията благодат. И също, когато благодатта се отдалечава, за да ни закали, старецът като някаква друга благодат те носи и те наставлява със словата на своето деяние, което той вече е изпълнил, и възгрява твоята ревност, докато и ти по Божията благодат и по молитвите на твоя отец не се освободиш от борбите и Божията благодат не те плени отново, и сладкият Иисус не ти повери като на съвършен Своите честни съкровища.
 
Така че няма никаква друга цел, за да пребивава човек в послушание. Обаче днес всеки мисли, че взема ученик, за да го научи на изкуство да прави пари или да окопава лозето, или да го направи търговец, или наследник на къща или келия, или магазин, или на това, което има. Или пък, той да му служи. Ние съвсем не отричаме това, от което има необходимост. И все пак главната цел, с която ученикът идва при стареца и изпълнява съвършено послушание, е в това старецът, пламенейки от Христова любов, да му предаде таланта на богатството на своята добродетел, а ученикът, имайки съвършено себеотрицание и отсичане на волята, като пребивава в съвършено послушание и получава изобилна благодат от своя духовен отец, разбира се, няма съмнение, че той ще изпълнява и всички необходими работи по келията. И така, понеже тази истинска цел на призванието на монасите е угаснала и сред хиляди монаси едва се забелязват, като искрички малцина истински, и тези малцина биват провъзгласени от всички хиляди монаси за прелъстени - затова и самите те, нямайки на кого да предадат духовното съкровище, го скриват и показват на всички, че са глупави и измамници.
 
И затова, когато подвижниците достигнат този рубеж, където благодатта по необходимост си отива, те, не намирайки под ръка лекарство за своето изцеление, падат, прелъстяват се, и така погиват хиляди души, които в началото са проявили голяма решимост и боголюбива ревност. И поради незнание днес те са нарекли Божия път, по който са преминали отрудените нозе на светиите, път на прелестта. И поради незнание съгрешават и хулят Божия път, и пречат на желаещите да вървят по него. Вместо да кажат в отговор на питащите: “Аз, чедо мое, съм немощен, и не мога да вървя по този път. Но ти, ако имаш такава ревност, се погрижи да си намериш подходящ наставник. И ако намериш, вярно го следвай. Ако ли пък не намериш, следвай общия път на отците, на който ще имаш много спътници и наставници и няма опасност да се прелъстиш.”
 
Такава е чистата и безпристрастна Божия истина.
 
И този, който говори така, е защитен от много примки. А ако веднага щом го попитат, каже, че това е път на прелестта и че всички, които вървят по него, са прелъстени, то нека знае, че е в капан. И нека се постарае да изпроси Божията милост, преди смъртта да дойде при нас и да бъдем затворени в тъмниците на ада. И тогава никой не ще може да ни избави от вечното осъждане, постигнало ни поради невежеството на нашия език. И макар Отецът на Светлините да е предал целия съд на Сина, ние, неразумните, като присвоихме съда, съдим ближния без разсъждение, без да знаем неговите деяния и Божествения Промисъл, който има за него Бог. Нему слава и власт вовеки. Амин.
 
СТАРЕЦЪТ ИОСИФ ИСИХАСТ

Свети отци на православието

  • Официален сайт на Софийска епархия
  • Богоносци
  • ДОБРОЛЮБИЕ
  • Лествица
  • ПОКЛОННИЧЕСКО-ПРОСВЕТЕН ЦЕНТЪР Св.Йоан Рилски
  • ПРАВОСЛАВИЕ
  • ВЕРОУЧЕНИЕ ЗА УЧИТЕЛИ И УЧЕНИЦИ
  • АУДИО БИБЛИЯ
  • ВСЕМИРНО ПРАВОСЛАВИЕ
  • ОФИЦИАЛЕН САЙТ НА СВ.СИНОД НА БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА - БЪЛГАРСКА ПАТРИАРШИЯ
  • ПРАВОСЛАВЕН СВЯТ