Кога трябва да се изповядваме?

На това някои отговарят прибързано: през Великия пост. Тогава е време за изповед. Но правилно ли е това разрешение на въпроса? Ако някой тежко заболее и се посъветва с тебе кога да повика лекаря, ще му речеш ли: “Чакай Великия пост!”? Не, ти веднага ще повикаш лекаря. Ако тъй се грижиш за тялото, още повече трябва да се грижиш за душата.
 
Най-добре е никак да не отлагаш изповедта. Ако днес е проникнал някой Божий лъч в стаичката на душата ти и ти е показал с появата си колко много прах там лети из въздуха и колко много смет лежи из ъглите, не отлагай изповедта, с която можеш да очистиш духовния си дом. Ако днес някое Божествено слово е покъртило сърцето ти и те е накарало да се погнусиш от нечистотата си, незабавно се измий в банята на покаянието. Ако днес Бог е похлопал на съвестта ти, побързай да отидеш при духовника си и да се помириш с твоя Господ. Не отлагай за утре. Кой знае какви неочаквани замисли ще те връхлетят утре? Пък и дали ще имаш същото покайно настроение утре? Бог ти е обещал да ти прости, ако днес се покаеш, но никъде не е обещал, че ще живееш до утре. Напротив, Той ти говори, че не знаеш ни деня, ни часа на смъртта си. Затуй изповядай се веднага, когато почувствуваш нужда от това. Има хора, които казват: “Ще се покая на старост”. Но дават ли си сметка те на колко надеждна опора са се облегнали? Колцина доживяват до старост? Повечето хора напускат сравнително млади този живот. А мнозина са и онези, които внезапно са били повикани отвъд. Псалмопевецът, виждайки от небесна висота човешките съдби, говори за хората, че те всички “слизат в пръстта и не могат да опазят живота си” (Пс.21:30). Щом не можем да опазим живота си, колкото и страстно да сме вкопчени в него, трябва да се погрижим, докато е време, да се примирим с Бога в изповедта. Защото “страшно е да попадне човек в ръцете на живия Бог!” (Евр.10:31).
 
Не се съгласявай, братко, с внушенията на приятели, които ти говорят успокоително: “Остави да се изповядаш, когато се разболееш. Тогава ще дойде свещеник да те изповяда и причасти”. Ти им отговори: “Много пъти викат свещеника при болния, едва когато езикът му е скован и мисълта потъмняла. Тогава е много късно. Болният и да иска тогава да се изповяда, вече не може. Ами ако се случи и с мене същото? Ако се парализира езикът ми? Ако старческата склероза на мозъка или друга болест ми отнеме паметта? Аз не ще мога да си спомня и да изкажа греховете си! Тогава никой от приятелите няма да може да ми помогне. Затова ще се изповядам сега, докато съм в сили и всичко помня!”.
 
Такова решение е спасително. И тъй, не отлагай изповедта!
 
Разбира се, има и по-специално установени от св. Църква случаи на покаяние и изповед. Това се четирите поста през годината, през време на които християнинът е длъжен да пости и се готви да приеме св. Причастие. Ако е препоръчително да се пристъпва към светото тайнство Покаяние всеки път при нужда, още повече туй е наложително преди приемането на св.Причастие.

Свети отци на православието

  • Официален сайт на Софийска епархия
  • Богоносци
  • ДОБРОЛЮБИЕ
  • Лествица
  • ПОКЛОННИЧЕСКО-ПРОСВЕТЕН ЦЕНТЪР Св.Йоан Рилски
  • ПРАВОСЛАВИЕ
  • ВЕРОУЧЕНИЕ ЗА УЧИТЕЛИ И УЧЕНИЦИ
  • АУДИО БИБЛИЯ
  • ВСЕМИРНО ПРАВОСЛАВИЕ
  • ОФИЦИАЛЕН САЙТ НА СВ.СИНОД НА БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА - БЪЛГАРСКА ПАТРИАРШИЯ
  • ПРАВОСЛАВЕН СВЯТ