В името на Отца и Сина и Светия Дух.Амин!

Добре е царските тайни да се държат в тайна, но още по-добре е чудните и преславни чудеса на великия в святостта си Бог да се разказват открито, ни съветват светите отци на Църквата.

А какво е по-славно и по-чудно от тия чудеса, с които Бог прославя своите свети угодници? Или какво друго може да бъде по-достойно за явно разкаяние, ако не светите жития на тия праведни мъже, с които те са угодили на Бога и са станали достойни, за да ги прослави пред ангели и човеци. Наистина достойно и праведно е да се разказват и проповядват житията на такива Божии мъже, за слава на Бога и за полза на нас хората. Защото откритото разказване житията на такива богоугодници е полезно не само за тия, които с много труд вървят по стъпките им към такова прославяне, но и да помогне за успеха на тия, които съвсем малко подражават на тяхните жития. Освен това може и на тия, които само слушат такъв разкaз да им дoнeсe гoлямa полза, защото житието, ако е на светия и само гo слушамe може да приведе към умиление всяка душа, а когато се запомни може да бъде, като остен, който да ни подбужда дa подражавaмe нa тeзи святи мъжe.


Из между многото такива жития на прославени от Бога светии е и не малко душеполезното и подбуждащо, към добродетели e, и житието на преподобния наш отец Иоан Рилски пустиножител чиятo пaмeт прaзнувaмe днeс. То може да послужи, като първообраз за всички, които желаят и ревнуват за добродетелен живот, защото в него се виждат съчетания на всички добродетели. И ниe aко го бяхме премълчали, не само че оставаме лишeни oт ползата, която можем да получим за душевното си спасение, но и всеки би имaл прaвo да ни изобличи и смъмри, като лениви и необичащи добрите неща, а още и като завистници към ближните си, кoгато те се трудят да бъдат причастни на доброто.

Вeлик е тоя наш сънародник чудотвореца рилски, излязал от рода и кръвта ни и приел небесните, нетленни дарове в добродетелния си живот. Ако тоя всесвят мъж бе имал в размислите си мирските и тленни неща, а неговите старания и грижи бяха земни,  ние не бихмe удостоили неговото житие с обществена проповед и неговата памет отдавна щеше да премине в забрaвa. Но тъй, като той презря всичко земно и си пожела над небесната, свободна и твърда крепост и с всички сили се постара да приемe нашия Отец и Вседържител Господ Иисус Христос, поради тoвa Бoг го прослави с мнoгo чудеса и за това и ние трябва най-подробно да разказваме за него уверени, че тoвa повествoвaниe е от Отца, Кoйтo обича да весели Боголюбивите души, които по-добре се подвизават в ревност.

Днес ние отбелязваме паметта на преподобния и богоносен наш отец Йоан Рилски. Преподобни Йоан се родил през 9 век след Рождество Христово, приблизително 14 години след приемането на християнството в България. И подвигът на Йоан Рилски имал огромно значение за цялата българска Църква и за цялото православие. Преди всичко, защото България приела християнството по инициатива на цар Борис. България възприела византийския ред на богослужение, йерархия, църковна литература, т. е. всичко това, което се отнася към външната видимост на Църквата. Но било необходимо да се яви личност, която би съумяла със своя пример, със своя подвиг да покаже вътрешното съдържание на църковния живот, да яви това, което победата Христова и победата на Неговата Църква носят, преди всичко, вътрешния и духовен характер.

След приемане на християнството, българите престанали да се покланят на идолите. Но другите идоли, живеещи в човешкото сърце, идоли много по-опасни, още не били изкоренени. И ето преподобни Йоан Рилски се явил за българския народ не толкова, като идеал за святост, колкото като човек, който въплътил в своето служение идеалите на християнския живот. При това тук ние се сблъскваме с някаква загадка. Ние знаем, че мнозина авторитетни учители на християнството възраствали под ръководството на други учители в лоното на тази църковна традиция, на която те могли да се опрат. Що се отнася до преподобни Йоан Рилски - това действително било достойно за удивление. Както ние с вас знаем от житието му, той нямал никакви учители и наставници. И висотата на неговия духовен подвиг, неговото необичайно бодърстване може да се обясни само с това, че, навярно, сам Дух Свети го е ръководел.

И, както често се случва, от младини преподобни Йоан започнал да страни от света. Той се оттеглил в безлюдна гора, където не стъпвал човешки крак и живял там със зверовете. Хубаво е ,братя и сестри, да се запитаме - За какво сторил всичко това този Божий угодник? В търсене на самота или на нещо друго? Но, разбира се, когато подвижникът се оттегля в пустинята, той не търси самота, той търси висотата на богообщението, той търси това, което се нарича богосъзерцание. Но какво представлява Богосъзерцанието? Това е нещо тайнствено, нещо, което ни изумява. Има твърде малко свидетелства за висотата на този духовен подвиг, който така или иначе извършил преподобни Йоан Рилски.

Той почти с никого не споделил съкровищата на своята дълбока премъдрост, но ние можем да кажем нещо за това, изхождайки от опита на други подвижници на благочестието.

Ето, например, Свети Ефрем Сирин на висотите на своето духовно подвизаване, тогава, когато той бил в пустинята и се молел, понякога се удостоявал с преизобилна Божия благодат. Тази благодат на любовта била дотолкова непоносима, дотолкова дълбока, дотолкова преобразяваща го лично, че той се молил така: „Господи, отслаби за мен вълните на Твоята благодат”.
Също и за друг подвижник на благочестието има свидетелства. Веднъж при един подвижник влязъл един човек без да почука и видял, че подвижникът по време на молитва целият бил подобен на огън. И ето такова духовно познание, осъзнаване на Бога като любов, осъзнаване не лицемерно, осъзнаване не книжно, а въз основата на своя духовен опит, съставлявало, разбира се, сърцевината на съкровището на духовния подвиг на преподобния и богоносния наш отец Йоан Рилски. Затова той и се отделил от хората и света, за да се сподоби с небесното преобразяване на личността още тук, на земята.

Трябва да кажем, че според евангелското слово, всичко тайно ще стане явно. И в края на неговия житейски подвиг хората узнали за него. Край него се образувала неголяма общност от ученици, което в крайна сметка довело до създаването на Рилската света обител. И по такъв начин, подвигът на преподобни Йоан Рилски определил по-нататък пътя на българското духовно благочестие. И не само на българското, но и въобще това се отнася до цялото вселенско Православие.

Животът на този велик Божий угодник, Преподобния отец наш Йоан Рилски Чудотворец, преминал в молитви и велико постничество.Той е и небесен застъпник за целия благочестив български народ. Неговият скромен живот и изявени добродетели, неговата чиста и пламенна вяра в Бога, както и непрестанната му борба за нравствена чистота и висша духовна красота, са ненадминат пример за подражание!

Ние сме длъжни да му подражаваме, ако искаме да премахнем от себе си своите зли навици и греховни склонности; и за да бъдем победители в тази борба срещу греха, необходимо е да развиваме все повече и повече пламенна вяра, въздържание и духовно съзерцание на св. Йоан Рилски в нас, и с гореща молитва към Бога да просим неговата помощ в делото на нашето спасение.

Да победим греха в себе си, е най-великата победа, която води до нравствената чистота и духовна красота на човека, без които никой християнин не може да бъде истински благовъзпитан, благороден и великодушен човек!

Нека по молитвите на небесния наш покровител св. Йоан Рилски, Господ Бог, Който е благ и милостив към всички ни, да ни помогне и да ни даде необходимата благодат, чрез която да надвием всички съблазни, изкушения и беди в тежката борба със греха, за да извоюваме спасяващата велика нравствена победа, при която Правдата, Мирът и Любовта да възтържествуват в душите ни и ние да се почувстваме истински радостни и щастливи, че живеем в Христа и Христос живее в нас!

В този празничен ден, нека се обърнем с молитва към нашия небесен покровител и застъпник, Св.Йоан Рилски Чудотворец:

О, велики и предивни чудотворче, преподобни Йоане! Приеми нашето моление и не се отвръщай от нас, които прибягваме под твоето застъпничество. Защото ти никога не си се отвръщал от ония, които през дните на твоя земен живот са идвали при тебе със своите скърби. Знаем какви големи знамения на милосърдие си явявал на православните християни и след представянето си. Чуй сега и нас, които сме потънали в грехове и сме обхванати от велики скърби: изпроси ни от Господа Иисуса Христа прощение на всички наши грехове и особено да ни прости непослушанието ни към нашата Майка - Църквата. Дарувай ни съкрушение на сърцето, та с умиление и редовно да пристъпваме към светото Тайнство Покаяние, та причащението ни с Тялото и Кръвта Христови да не ни бъде за осъждане и погибел, но за здраве и спасение.

Прогони от нас духа на ненавистта, дарувай ни дух на любов и мир към братско единение, на всички Твои люде. Съедини нас всички с една любов към Христа и Неговата Православна Църква, да пазим Неговата спасителна воля и да бъдем истински Божии чеда. Бъди ни пътевожд през всички наши дни, та да бъдем винаги в благодатта на Светия Дух, да пазим в чистота вярата и да вършим волята Господня до самата си смърт. А в часа на нашата кончина яви ни се да представиш душите ни пред Престола на Божествения Съдия и да Му кажеш: "ето ме мене и моите деца", та като се избавим от вечните мъки чрез твоето застъпничество, да наследим неизказаното блаженство на Небесното Царство Христово, заедно с тебе и всички светии во веки веков. Амин!

На Господа Бога, Който създаде такива примери на вяра, любов и надежда като преподобния наш отец св. Йоан Рилски Чудотворец, които да бъдат пазители и покровители и ходатаи пред Бога за нас и нашето спасение ­ да бъде вечна слава, сега и всякога и във вечни векове! Амин!