Просвети очите ми,
за да не заспя сън смъртен
(Пс. 12:4) - казва Давид
Благослови, отче!

Благочестиви християни, за човека няма нищо по-ценно от очите и по - тежко от слепотата. Защото слепият живее в голяма мъка, не можейки да вижда красотата на света и всеки час за него е смърт. Дори да е богат,известен и от благороднически род, не е доволен от нищо и дава всичко,само и само да прогледне. Но нека, който е сляп душевно или телесно, да не скърби, защото Иисус Христос може да ни изцери с една дума, стига да Му се молим с вяра, като днешния слепец, за когото ще чуете сега от Евангелието.

Eвaнгeлиe oт Лукa, зaчaлo 93

В онова време, когато Иисус се приближаваше до Иерихон, един слепец седеше край пътя и просеше, и като чу да минава край него народ,попита: какво е това? Обадиха му, че Иисус Назорей минава. Тогава той завика и каза: Иисусе, Сине Давидов, помилуй ме! Тия, които вървяха напред, смъмриха го, за да мълчи, но той още по-високо викаше: Сине Давидов, помилуй ме! Иисус се спря и заповяда да Му го доведат. И когато оня се приближи до Него, попита го: какво искаш да ти сторя? Той рече:Господи, да прогледам. Иисус му рече: прогледай! Твоята вяра те спаси. И той веднага прогледа и тръгна след Него, славейки Бога. И целият народ,като видя това, въздаде Богу хвала. (Лук. 18:35-43)

ТЪЛКУВAНИE

Когато обикалял по еврейските земи и градове, за да изцерява всички човешки рани и болести, да проповядва покаяние и да удостоверява учението Си с чудеса, Иисус Христос се приближил и до известния град Иерихон, който бил халдейски главен град, който някога Иисус Навин превзел с Божията помощ (вж. Иис. Нав. 6 гл.). Когато Иисус се приближавал до този град, с Него имало много хора, които вървели след Него, за да слушат учението Му и да гледат чудесата Му. А малко преди да се влезе в Иерихон,имало един слепец, който просел милостиня. Като чул голяма глъчка от хора,той попитал един човек: Какво е това? А той му рекъл: „Иисус Назорей минава по пътя“. Като чул това, слепият се зарадвал, защото бил чувал от много хора за Христовите чудеса и се надявал Господ да го изцери, както бил изцерил и други слепи. И започнал да вика: Сине Давидов, помилуй ме Нарекъл Го Син Давидов понеже, като живеел сред евреи, научил, че пророците са предсказали, че Христос ще се роди Девица, която ще бъде от Давидовото коляно. И понеже вярвал, че Той е Син Божий, не казал: „Помоли се на Бога да оздравея“, а рекъл: Сине Давидов, помилуй ме. И колкото повече го мъмрели, за да мълчи, той толкова повече викал. За това и получил изцеление. Защото, когато Христос го попитал какво иска, той рекъл: Да прогледам. И веднага прогледнал. Не че Христос не знаел какво иска слепият, но го попитал, за да чуят евреите и да не кажат, че слепият иска едно,а Той му дал друго. Попитал го, той сам да каже и за да проличи вярата му. Защото, щом рекъл: „Господи „искам“ да прогледам“, Христос веднага му отворил очите заради горещата му вяра, както и му рекъл:

„Твоята вяра те изцери“. А той славел Бога и тръгнал след Христа,понеже бил разумен и благодарен. Тогава и всички хора, които били там,прославили Бога. Ето така и ние трябва да бъдем благодарни и търпеливи като слепия. И когато не получаваме онова, което просим, да не отпадаме духом и да не преставаме, а да продължаваме да се молим. А когато получим това, което просим, да бъдем благодарни на Бога. Така трябва да сме усърдни в молитвата и ако някой ни забранява, да не го слушаме, а да се молим на Бога, докато Го умилостивим да приеме молбите ни и да изцери греховете ни. Както самовластно изцери очите на днешния слепец,защото не ги изцери с молитва, както правеха апостолите и светиите, а щом каза самовластно: 

„Прогледай!“, той веднага прогледнал. Както каза на морската буря да спре и тя веднага спря (вж. Мат. 8:26, Марк. 4:39, Лук. 8:24), и на демона да излезе от човека и той веднага излезе (вж. Мат.17:18, Марк. 9:25, 26, Лук. 9:42). Така и сега, като каза: „Прогледай!“, той веднага прогледна. За което много хора повярвали и славели Христа, като видели това чудо. Те видели и повярвали, а ние сега, като слушаме за тези чудеса, сме блажени, ако вярваме в тях, както е казал Христос: Блажени,които не са видели, и са повярвали (Иоан. 20:29).

ПОУЧEНИE

Благочестиви християни, както слепият прослави Христа с очите си, така и ние трябва да Го прославим с телата си. За това трябва да не оскверняваме тялото си с блудство, а да го пазим чисто. Да не мислим мръсотии с ума си, а да слушаме и да мислим за Божиите заповеди, да вярваме право, да спазваме закона и да прославяме Бога, като син баща си, и като слуга господаря си. Винаги да изследваме ума и сърцето си, защото от тях идват, и смъртта, и животът. За това трябва да се очистим от срамните и неприлични неща, да се облечем с добродетели и да ходим чисто и праведно, а не като слепи. Защото има много хора с очи, които не виждат къде ходят и какво правят. Който не спазва Божиите заповеди и върши лоши дела е по - сляп и от слепия, защото който върши блудство, убийство, кражба, пиянство е сляп с душевните си oчи и с oчитe нa разумa си и не вижда нищо. Но ако искаме да се изцерим от душевната си слепота, трябва да паднем коленопреклонно пред Бога с вяра, като днешния слепец и да кажем: „Господи Иисусе Христе, Сине Божий, помилвай ни и просвети душевните ни очи, та да не погинем с нашите беззакония и греховен мрак. Дай ни покаяние и изповед, та да се умием от греховете и да станем наследници на Твоето царство, където ще царуваме с Теб безкрайно“. Слава на нашия Бог във вечните векове, амин.

Източник: Софронието