За кротостта, простотата и незлобието, които не произлизат от естеството, но се придобиват с усърдие и труд; и за лукавството.

 

1.Слънцето се предшества от утринната светлина, а на всяко смиреномъдрие предтеча е кротостта; поради това нека чуем истинската Светлина, Христа, Който така подрежда тези добродетели в тяхната постепенност. И се поучете от Мене, казва Той, понеже съм кротък и смирен по сърце. Затова преди да говорим за слънцето, ние трябва да се озарим от светлината, и тогава вече по-ясно ще съзерцаваме самото слънце; защото невъзможно е, абсолютно невъзможно е, казвам, да види слънцето този, който по-рано не се просвети с оная светлина, както показва самото свойство на тези добродетели.

 

2.Кротостта е неизменно устройство на ума, което си остава еднакво както при почести, така и при безчестие.

 

3.Кротостта се състои в това, при оскърбяване от ближния, да се молим за него искрено и без смущение.

 

4.Кротостта е скала, издигаща се над морето на раздразнителността, в която се разбиват всички вълни, които се удрят в нея, а самата тя остава непоклатна.

 

5.Кротостта е утвърждаване на търпението, врата или по-добре казано майка на любовта, начало на духовната разсъдителност; защото Писанието казва: Господ учи кротките на Своите пътища (Пс. 24:8, 9). Тя е ходатайка за опрощаване на греховете, дръзновение в молитвата, вместилище на Светия Дух. На кого ще погледна, казва Господ, освен на смирения и съкрушения духом, и мълчаливия (Ис. 66:2).

 

6.Кротостта е помощница на послушанието, пътеводителка на братството, юзда на буйството, пресичане на гнева, подателка на радостта, подражание на Христа, ангелско свойство, здрави окови за бесовете и щит против огорчението.

 

7.В кротките сърца почива Господ, а размирната душа е седалище на дявола.

 

8.Кротките ще наследят земята, или по-точно ще завладеят земята, а буйните в гнева ще бъдат изтребени от земята им.

 

9.Кротката душа е престол на простотата, а гневливият ум е деец на лукавството.

 

10.Тихата душа приема думите на премъдростта; защото е казано: Господ насочва кротките към правда (Пс. 24:8, 9),  а най-вече към разсъдителност.

 

11.Правата душа е съжителка на смирението, а лукавата – робиня на гордостта.

 

12.Душите на кротките ще се изпълнят с разум, а гневливият ум е съжител на тъмнината и неразумието.

 

13.Гневливият човек и лицемерът се срещнали; и не е било възможно да се намери правдива дума в техния разговор. Ако разкрием сърцето на първия, ще намерим буйство; а разглеждайки душата на втория, ще видим лукавство.

 

14.Простотата е утвърдил се навик на душата, която е станала чужда на всяко различие и неспособна на лукавство (неподатлива на злоумие).

 

15.Лукавството е изкуство, или по-добре казано бесовско безсрамие, което е изгубило истината и мисли, че може да скрие това от мнозина.

 

16.Лицемерието е противоположно устройство на тялото с душата, преплетено с разни измислици.

 

17.Незлобието е тихо устройство на душата, свободна от всякакво хитруване.

 

18.Правдивостта е невидима мисъл, искрен гняв, откровено и непреднамерено слово.

 

19.Простодушен е онзи, чиято душа се намира в своята естествена чистота, както е била създадена, и който искрено се отнася към всички.

 

20.Лукавството е изопачаване на правотата,  съблазнен разум,  фалшиво самооправдание с благонамереност, проклятия подлежащи на мъки,  двусмислени думи,  прикритост на сърцето,  бездна на ласкателство,  навик да лъжем, самомнение станало втора природа,  противник на смирението,  маска на покаяние, прогонване на плача,  вражда против изповедта,  упоритост в своето мнение, причина за падения,  пречка за ставането от падение,  коварна усмивка при изобличенията,  безразсъдно скърбене,  лицемерно благоговение, с една дума – то е бесовски живот.

 

21.Лукавият е съименник и съучастник на дявола; затова и Господ ни е научил да наричаме дявола лукав, когато казваме: избави ни от лукавия.

 

22.Нека бягаме от стръмнините на лицемерието и от рова на скритото лукавство, слушайки казаното, защото тези, които вършат зло, ще бъдат изтребени, като трева ще бъдат покосени, защото такива са пасбище на бесовете.

 

23.Бог се нарича Любов, а също и Справедливост; затова Премъдрият в Песен на Песните говори към чистото сърце: справедливостта те възлюби. А неговият баща е казал: благ и праведен е Господ; и за ония, които са Негови съименници говори, че те се спасяват: Господ спасява правите по сърце; и още в друг псалом: Господ… обича правда;  лицето Му гледа праведника.

 

24.Първото свойство на детската възраст е безразличната простота, и докато Адам я е имал, той не е видял голотата на своята душа и нищо срамно в голотата на своята плът. Похвална и блажена е и оная простота, която у някои е по природа, но не е такава, както пресъздадената от лукавството чрез много пот и труд; защото първата ни запазва от лицемерието и страстите, а втората бива причина за най-високо смирение и кротост; затова и наградата за първата не е голяма, а за последната е преславна.

 

25.Нека всички ние, които желаем да да привлечем Господа към себе си, да пристъпим към Него като ученици към учителя с простота, без престореност, без двуличие и лукавство, без любопитство. Той, бидейки прост и незлобив, иска и душите, които пристъпват към Него, да бъдат прости и незлобиви, защото който няма простота, той не може никога да придобие смирение.

 

26.Лукавият човек е лъжлив предвидливец, който мисли, че от думите може да разбере мислите на другите, и по външните постъпки – тяхното сърдечно разположение.

 

27.Виждал съм такива хора, които по-рано бяха простодушни, а после в отношенията си с лукави се научиха да хитруват. И се удивих как са могли така скоро да изгубят своето естествено свойство и предимство. Но колкото е лесно простодушни хора да станат лукави, толкова е трудно лукавите да се преродят в простосърдечни.

 

28.Истинското отдалечаване от света, послушанието и опазването на устата, често са имали голяма сила и неочаквано са лекували неизцерими страсти.

 

29.Ако разумът прави надменни мнозина, то напротив, простотата и неучеността по някакъв начин умерено смиряват.

 

30.Блаженият Павел, наричан Препрости, ни е показал със себе си ясен пример, правило и образец на блажена простота; защото никой никъде не е видял и не е слушал, пък и не може никога да види такова преуспяване за толкова кратко време.

 

31.Простосърдечният монах е като надарено с разум безсловесно същество – винаги послушен, сложил напълно своето бреме в ръцете на своя ръководител; и както животното не противоречи на оногова, който го връзва и го води дори на заколение, така и праведната душа в нищо не се противи на своя наставник, но следва водещия където и да би пожелал.

 

32.Невъзможно е богатите да влязат в царството небесно; невъзможно е и безумните мъдреци на този свят да влязат в простосърдечието.

 

33.Често падението изправя лукавите, дарявайки им неволно спасение и незлобие.

 

34.Бори се и се старай да се надсмиваш над своята премъдрост*. Като постъпваш така, ще намериш спасение и праведност чрез Христа Иисуса, нашия Господ. Амин.

 

* Принуждавай се да противостоиш на своето мъдруване и нищо не върши по твое собствено разбиране без волята на твоя наставник.

 

Който е спечелил победа на това стъпало, нека дерзае: защото той, като е станал подражател на Христа, е намерил спасение.

 

от "Лествица", стъпало 24