Нека, прочее, се страхуваме, да не би, като ни е оставено обещание да влезем в Неговото покоище, някой от вас да се яви закъснял.
2. Защото и нам се възвести, както и тям; ала словото, що бяха чули, не им принесе полза, понеже ония, които го бяха чули, не го смесиха с вяра.
3. А влизаме в покоището ние, които повярвахме, както Той е рекъл: “затова се заклех в гнева Си, че те не ще влязат в Моето покоище”, макар че Неговите дела бяха извършени още от създание мира.
4. Защото нейде е казано за седмия ден тъй: “и в седмия ден Бог си почина от всичките Си дела”.
5. И пак там: “не ще влязат в покоището Ми”.
6. И тъй, понеже се предоставя на някои да влязат в него, а ония, на които по-рано бе възвестено, не влязоха поради непокорство,
7. пак определя един ден, “днес”, думайки чрез Давида, след толкова време, както е казано по-горе: “днес, кога чуете гласа Му, да не ожесточите сърцата си”.
8. Защото, ако Иисус Навин ги бе успокоил, Давид не би говорил след това за друг ден.
9. Прочее, за Божия народ още остава почивка съботна.
10. Защото, който е влязъл в покоището Му, той и сам е починал от делата си, както Бог от Своите.
11. И тъй, нека се постараем да влезем в онова покоище, та да не би някой да падне в подобно непокорство.
12. Защото словото Божие е живо и действено и е по-остро от всеки двуостър меч: то прониква до раздяла на душа и дух, на стави и мозък, и преценява помисли и намерения сърдечни.
13. И няма твар, скрита за Бога; а всичко е голо и открито за очите на Оногова, пред Когото ние ще отговаряме.
14. И тъй, като имаме велик Първосвещеник, Който е преминал през небесата, Иисуса, Сина Божий нека се държим о вероизповеданието.
15. Защото ние имаме не такъв първосвещеник, който не би могъл да ни съчувствува в нашите немощи, а такъв, Който е изкушен като нас във всичко, освен в грях.
16. И тъй, нека дръзновено пристъпваме към престола на благодатта, за да получим милост и да намерим благодат за благовременна помощ.