СТАР ЗАВЕТПЪРВА КНИГА МОИСЕЕВА БИТИЕ
Глава 8
И спомни си Бог за Ноя и за всички зверове, и за всичкия добитък (и за всички птици и за всички пълзящи гадове), които бяха с него в ковчега; и напрати Бог вятър на земята, и водите престанаха.
2. И затвориха се изворите на бездната и окната небесни, и престана дъждът от небето.
3. А водата постепенно се оттегляше от земята, и подир сто и петдесетте дена водата захвана да намалява.
4. И в седмия месец, на седемнайсетия ден от месеца, ковчегът се спря върху Араратските планини.
5. Водата постоянно намаляваше до десетия месец; в първия ден на десетия месец се показаха планинските върхове.
6. След изтичане на четирийсет дена Ной отвори направения от него прозорец на ковчега,
7. и пусна една врана (за да види, дали е спаднала водата от земята), която, като изхвръкна, отлиташе и прилиташе, докле изсъхна земята от водата.
8. После пусна един гълъб, за да види, дали се е дръпнала водата от лицето на земята;
9. но гълъбът не намери място за почивка на нозете си и се върна при него в ковчега; защото по лицето на цялата земя имаше още вода; и той протегна ръката си, хвана го и го внесе при себе си в ковчега.
10. И почака още други седем дена, и пак пусна гълъба от ковчега.
11. Гълъбът се върна привечер, и ето, той имаше в човката си пресен лист от маслина; и Ной позна, че водата е спаднала от земята.
12. Той почака още други седем дена и (пак) пусна гълъба; и той вече се не върна при него.
13. В шестстотин и първата година (на Ноевия живот), в първия (ден) на първия месец, пресекна водата по земята; и Ной отвори покрива на ковчега, погледа, и ето, земното лице поизсъхнало.
14. А във втория месец, на двайсет и седмия ден на месеца, земята изсъхна.
15. И рече (Господ) Бог на Ноя:
16. излез от ковчега, ти и жена ти, и с тебе синовете ти и жените на твоите синове;
17. изведи със себе си всички животни, които са с тебе, от всяка плът - птици, добитък и всички пълзящи по земята гадове: нека се пръснат по земята, и нека се плодят и множат по земята.
18. Тогава излезе Ной и с него синовете му, и жена му и жените на синовете му;
19. всички зверове, и (всичкият добитък и) всички птици, всичко, що се движи по земята, според рода си, излязоха от ковчега.
20. И съгради Ной жертвеник Господу; взе от всеки чист добитък и от всички чисти птици, и ги принесе всесъжение върху жертвеника.
21. И помириса Господ приятно благоухание, и рече Господ (Бог) в сърцето Си: няма вече да проклинам земята заради човека, защото помислите на човешкото сърце са зло още от младините му; и няма вече да поразявам всичко, що живее, както направих;
22. занапред, докле трае земята, сеитба и жетва, студ и пек, лято и зима, ден и нощ няма да престанат.
2. И затвориха се изворите на бездната и окната небесни, и престана дъждът от небето.
3. А водата постепенно се оттегляше от земята, и подир сто и петдесетте дена водата захвана да намалява.
4. И в седмия месец, на седемнайсетия ден от месеца, ковчегът се спря върху Араратските планини.
5. Водата постоянно намаляваше до десетия месец; в първия ден на десетия месец се показаха планинските върхове.
6. След изтичане на четирийсет дена Ной отвори направения от него прозорец на ковчега,
7. и пусна една врана (за да види, дали е спаднала водата от земята), която, като изхвръкна, отлиташе и прилиташе, докле изсъхна земята от водата.
8. После пусна един гълъб, за да види, дали се е дръпнала водата от лицето на земята;
9. но гълъбът не намери място за почивка на нозете си и се върна при него в ковчега; защото по лицето на цялата земя имаше още вода; и той протегна ръката си, хвана го и го внесе при себе си в ковчега.
10. И почака още други седем дена, и пак пусна гълъба от ковчега.
11. Гълъбът се върна привечер, и ето, той имаше в човката си пресен лист от маслина; и Ной позна, че водата е спаднала от земята.
12. Той почака още други седем дена и (пак) пусна гълъба; и той вече се не върна при него.
13. В шестстотин и първата година (на Ноевия живот), в първия (ден) на първия месец, пресекна водата по земята; и Ной отвори покрива на ковчега, погледа, и ето, земното лице поизсъхнало.
14. А във втория месец, на двайсет и седмия ден на месеца, земята изсъхна.
15. И рече (Господ) Бог на Ноя:
16. излез от ковчега, ти и жена ти, и с тебе синовете ти и жените на твоите синове;
17. изведи със себе си всички животни, които са с тебе, от всяка плът - птици, добитък и всички пълзящи по земята гадове: нека се пръснат по земята, и нека се плодят и множат по земята.
18. Тогава излезе Ной и с него синовете му, и жена му и жените на синовете му;
19. всички зверове, и (всичкият добитък и) всички птици, всичко, що се движи по земята, според рода си, излязоха от ковчега.
20. И съгради Ной жертвеник Господу; взе от всеки чист добитък и от всички чисти птици, и ги принесе всесъжение върху жертвеника.
21. И помириса Господ приятно благоухание, и рече Господ (Бог) в сърцето Си: няма вече да проклинам земята заради човека, защото помислите на човешкото сърце са зло още от младините му; и няма вече да поразявам всичко, що живее, както направих;
22. занапред, докле трае земята, сеитба и жетва, студ и пек, лято и зима, ден и нощ няма да престанат.
Глава 1, Глава 2, Глава 3, Глава 4, Глава 5, Глава 6, Глава 7, Глава 8, Глава 9, Глава 10, Глава 11, Глава 12, Глава 13, Глава 14, Глава 15, Глава 16, Глава 17, Глава 18, Глава 19, Глава 20, Глава 21, Глава 22, Глава 23, Глава 24, Глава 25, Глава 26, Глава 27, Глава 28, Глава 29, Глава 30, Глава 31, Глава 32, Глава 33, Глава 34, Глава 35, Глава 36, Глава 37, Глава 38, Глава 39, Глава 40, Глава 41, Глава 42, Глава 43, Глава 44, Глава 45, Глава 46, Глава 47, Глава 48, Глава 49, Глава 50