Десетте Божии Заповеди - същност и задължения

1. Аз съм Господ, Бог твой; да нямаш други богове освен Мене.

2. Не си прави кумир и никакво изображение на онова, що е горе на небето, що е долу на земята, и що е във водата под земята; не им се кланяй и не им служи.

3. Не изговаряй напразно името на Господа, твоя Бог.

4. Помни съботния ден, за да го светиш; шест дена работи и върши всичките си работи, а седмият ден е събота на Господа, твоя Бог.

5. Почитай баща си и майка си, за да ти бъде добре и за да живееш дълго на земята.

6. Не убивай.

7. Не прелюбодействай.

8. Не кради.

9. Не лъжесвидетелствувай против ближния си.

10. Не пожелавай жената на ближния си, нито дома му, нито нивата му, нито роба му, ни робинята му, нито вола му, ни осела му, нито някакъв негов добитък - нищо, което е на ближния ти. ( Изход 20:1-17)

ПЪРВАТА БОЖИЯ ЗАПОВЕД

Аз съм Господ, Бог твой; да нямаш други богове освен мен.

С тази заповед се изисква от нас да признаваме само единия истински Бог, само Него да почитаме и само на Него да служим. С думите: " Аз съм Господ, Бог твой", Бог като, че ли посочва Самия Себе Си и изисква от нас да Го познаваме. Богопознанието е най-важното от всички човешки знания.
Ние  можем да познаваме Бога:
Като изучаваме словото Божие, в което е дадено ясно понятие за Бога, за Неговите свойства и действия;
Като разглеждаме природата - дело на Божиите ръце, с нейните сили и закони, които свидетелстват за безкрайната благост премъдрост и всемогъщество на Твореца;
Като слушаме благочестиви беседи и четем такива книги, особено творенията на светите отци и учители на Църквата..

С думите: " Да нямаш други богове освен Мене", ни се предписва да обръщаме сърцето си към Бога, което ще рече да Го почитаме. Понеже човек се състои от душа и тяло, то и задълженията му е да почита Бога с душа и тяло, т.е. да Го почита вътрешно и външно.

Задължения относно вътрешното богопочитане

1. Да вярваме в Бога като Творец, Промислител и Спасител на света.
2. Да се уповаваме на Бога и да се обръщаме към Него с молитва.
3. Да обичаме Бога, защото Сам Той е любов.
4. Да се боим и да се покоряваме на Бога - да благоговеем пред Него не от страх, а от синовна любов; да се съобразяваме винаги с Неговата свята воля и да не роптаем, когато имаме неприятности.
5. Да прославяме Бога като всесъвършен и да Му благодарим като Творец и Спасител.
6. Да призоваваме Бога като всеблаг и всемогъщ Помощник във всяко добро дело.

Задължение относно външното богопочитане

1. Да изповядваме Бога, т.е. да изразяваме открито вярата си в Него и любовта си към Него, като едното и другото засвидетелстваме с дела, достойни за името християнин.
2. Да участваме в общественото богослужение, установено от Бога - Света Литургия.

ВТОРАТА БОЖИЯ ЗАПОВЕД

Не си прави кумир и никакво изображение на онова, що е горе на небето, що е долу на земята,и що е във водата под земята; не им се кланяй и не им служи.

Кумир или идол, според обяснението в самата заповед, се нарича изображението на някоя твар, която е на небето (небесните светила) или на земята (различни одушевени и неодушевени предмети), или във водата (различни водни животни), твар, на която хората се покланят и й служат вместо на Бога, тъй че втората Божия заповед забранява да се покланяме на идолите, които са въображаеми божества или изображения на лъжовни богове. Тази заповед не забранява да имаме свещени изображения. Това се вижда ясно още в Стария Завет, където Бог заповядал на Мойсей да постави в скинията (подвижния еврейски храм) златни свещени изображения на херувими и то в онази вътрешна част на храма, към която народът се обръщал да се поклоня на Бога. Този пример на изображения в Стария Завет е важен, защото той обяснява, че в Православната Църква е правилна употребата на икони. Това не противоречи на втората заповед, защото иконите служат като книги написани вместо с букви с образи и предмети. Като ги целуваме, ние като че ли пренасяме върху тях любовта и почитта, които изпитваме към изображенията на тях.

Грехове против втората заповед

Освен грубото идолопоклонство, което е било характерно за езичните, има и друго, вътрешно. Към греховете на вътрешното идолопоклонство се отнасят всички греховни страсти, които като завладяват душата ни, стават нейни идоли и на тия идоли ние служим вместо на Бога, забравяйки своите задължения към Него и ближните.

Главните прояви на тънко идолопоклонство са следните:

1.Користолюбие - хората, които ненаситно се стремят към забогатяване, издигат богатството за свой идол.
2.Чревоугодието - то се проявява в лакомството, преяждане и пиянство. Богът на чревоугодниците е коремът.
3.Горделивост - хората, които поставят по-горе от всичко своето достойнство и способности, имат сами себе си за идол. Към горделивостта спада и суетата.
4.Лицемерие - когато човек, който не е благочестив по душа, се старае да проявява външно благочестие, за да  спечели слава пред другите. За такива хора задоволяването на собственото тщеславие става кумир.

ТРЕТА БОЖИЯ ЗАПОВЕД

Не изговаряй напразно името на Господа, твоя Бог.

Името Божие се изговаря напразно, когато се изговаря в безполезни и празни разговори, а още повече, когато се изговаря без потребното благоговение или за да се потвърди някоя лъжа. Не е добре да се изговаря Божието име и във възклицания като: " Ох, Боже ", " Боже мой! ", когато те се използват по-скоро като средство за изразяване на емоции и чувства, отколкото като истински призив към Бога. Тези фрази са доста навлезли в ежедневната реч, но могат да бъдат изчистени с малко повече самонаблюдение.

Грехове, забранявани от третата заповед

1. Богохулство или дръзки думи против Бога. Богохулство е също, когато човек приписва на себе си Божиите свойства или пък на Бога приписва човешки слабости.
2. Ропот срещу Бога или негодувание срещу Неговия промисъл.
3. Лъжлива клетва - когато с името Божие се потвърждава нещо, което не е истина.
4. Клетвопрестъпление - когато се нарушава верността към законно дадена клетва. Към това се включва и нарушението на обети, дадени Богу.
5. Разсеяност в молитвата - когато молещият се изговаря без нужното внимание думите на молитвата, като не вниква в смисъла им.

ЧЕТВЪРТА БОЖИЯ ЗАПОВЕД

Помни съботния ден, за да го светиш; шест дена работи и върши всичките си работи, а седмият ден е събота на Господа, твоя Бог.

Посвещаването на Господа именно в седмия, а не  някой друг ден, е свързано със сътворяването на света в шест дни: " Бог благослови седмия ден и го освети, защото в него си почина от всички Свои дела, що бе сътворил и създал." ( Битие 2:3)
Църквата изпълнява четвъртата заповед като празнува през всеки шест дена седмия, само че не последния от седемте - съботата, а първия ден на седмицата - неделята или възкресния ден. Празнува го за спомен и прослава на Христовото възкресение. Еврейският народ празнува съботния ден а спомен на извеждането му от египетското робство. Освен еврейският народ никой друг народ не е бил под египетско робство, но цялото човечество е било под робството на греха. Иисус Христос го освободил от това робство чрез славното Си възкресение. За спомен от това освобождение било установено празнуването на неделния ден, защото в неделния ден Господ възкръснал.

ПЕТАТА БОЖИЯ ЗАПОВЕД

Почитай баща си и майка си, за да ти бъде добре и за да живееш дълго на земята.

С петата заповед се започва разкриването на нашите задължения към ближните. Тази заповед винаги е разбирана в смисъл, че в нея се съдържа общо изискване за отношенията на хората един към друг: тези отношения трябва да бъдат почтителни, внимателни и учтиви. В заповедта е казано само за отношението към родителите, защото те са ни най-близки и защото към тях сме задължени най-много.

Думите: " Почитай баща си и майка си ", включват в себе си следните задължения на децата към родителите:

1. Да се отнасяме почтително с тях - да изразяваме своята любов и уважение на думи и на дело, независимо от техните слабости.
2. Да им се подчиняваме, като изпълняваме техните добри съвети и наставления.
3. Да се грижим за тях и да им помагаме, особено когато са в нужда, при болест и старост.
4. Да се молим за тях през живота им и след смъртта им.

Отношенията ни към другите хора

Това, което са родителите в семейството, в държавата са управниците, в Църквата - пастирите, в обществото - различните обществени дейци. Те всички се трудят за обща полза. Заради общото и личното благополучие подчинените са задължени да се отнасят към тях така, както се отнасят към своите родители.
Но родителите, духовните пастири и началниците също имат задължения към децата и подчинените. Апостолът изисква от родителите преди всичко да не дразнят чедата си, а да ценят тяхното човешко достойнство. Като уравновесяват строгостта с кротост, да възпитават децата си в учение и наставление Господне, приучвайки ги да живеят по християнски.
Началниците са длъжни да се грижат за своите подчинени и да бъдат към тях справедливи като ценят труда им и ги възнаграждават според заслуженото.

ШЕСТАТА БОЖИЯ ЗАПОВЕД

Не убивай.

С тази заповед се огражда правото на живот, което принадлежи на всеки човек, и се забранява убийството. Убийството е отнемане живота на ближния по какъвто и да е начин. Има случай, когато отнемането на живота не е законопрестъпно убийство. Това става тогава, когато лишават някого от живот по задължение, например, когато наказват със смърт престъпник по решение на съда или когато убиват неприятел на война, бранейки отечеството.

Грехове против шестата заповед

Освен истинското пряко убийство тук се отнасят и т.нар. косвени убийства:

1. Когато съдия осъди на смърт невинен човек, а оправдае убиеца или скрие убиеца като така му дава възможност да върши нови убийства.
2. Когато някой би могъл да спаси ближния си от смърт, но не го спасява.
3. Когато някой чрез непосилна работа и жестоки наказания разстройва здравето и съкращава живота на подчинените си.
4. Когато някой съкращава собствения си живот чрез невъздържание и други страсти и пороци.
5. Когато някой извърши самоубийство или неволно убийство.
6. Когато някой извърши духовно убийство. Един от  най-тежките видове духовно убийство е съблазънта. Ако възползвайки се от доверчивостта или неопитността на своя ближен, го отклониш от правия път и го тласнеш по пътя на разврата или на друго престъпление, ти убиваш по този начин неговата душа. Друг вид духовно убийство е омразата. Св. Йоан Богослов пише: " Всякой, който мрази брат си е човекоубиец. " ( 1Иоан 3:15) Макар омразата да не подтиква такъв човек да извърши физическо убийство в нравствено отношение го прави човекоубиец.Когато някой извърши аборт - Църквата смята аборта за вид убийство, независимо от възрастта на плода.

СЕДМАТА БОЖИЯ ЗАПОВЕД

Не прелюбодействай.

С тази заповед се изобличава и забранява незаконната любов. Любовта между мъжа и жената е естествено чувство, което Творецът е вложил в човешкото сърце. Но освен законната любов, осветена чрез брачен съюз, има и незаконната любов, която развращава човека и го отклонява от царството Божие.

Грехове против седмата заповед

1. Блудство - незаконна любов между мъж и жена, които не са свързани с брачен съюз ( неженен мъж и неомъжена жена ).
2. Прелюбодеяние - когато мъжът и жената - съпрузи имат плътско общение с други лица.
3. Кръвосмешение - когато близки роднини имат помежду си плътско общение.

Към греховете против седмата заповед спада и вътрешното прелюбодеяние, т.е. нечистите плътски мисли и чувства, които се пораждат в сърцето на мъж, когато погледне жена и обратно. Такива чувства се пораждат още от сладострастни песни и игри, от четене на порнографска литература, но най-често такива мисли идват от развратено сърце. Иисус Христос казва: "Всеки, който погледне на жена с пожелание, вече е прелюбодействал в сърцето си" (Матей 5:28).

ОСМАТА БОЖИЯ ЗАПОВЕД

Не кради.

Като забранява изобщо кражбата или присвоява-нето на това, което принадлежи на нашите ближни, осмата заповед защитава правото на лична собственост, което дава възможност на човека да се ползува от труда на своите ръце и го подтиква към трудолюбие.

Грехове против осмата заповед

1. Отнемане на чужда собственост явно, с насилие или тайно.
2. Присвояване на нещо чуждо с хитрост - фалшификации, укриване на приходи с цел на плащане на по-малко данъци, неточни кантари в търговията и т.н.
3. Светотатство - присвояване на нещо, което е посветено на Бога и принадлежи на Църквата.
4. Подкупи и рушвети.
5. Лихварство.
6. Пилеене на времето - когато човек не работи за своето усъвършенстване. Такова пилеене на времето е кражба от себе си и от другите на онова добро, което би било извършено при разумно използване на времето.

ДЕВЕТАТА БОЖИЯ ЗАПОВЕД

Не лъжесвидетелствувай против ближния си.

С тази заповед се забранява лъжесвидетелства-нето против ближния, а също така изобщо всяка лъжа. Деветата заповед забранява да вредим на нашите ближни дори с думи. Тя брани доброто име и честта на другите.

Лъжесвидетелството бива два вида:

1. Съдебно - когато обвинители или свидетели говорят в съда лъжи.
2. Вън от съда - в частния живот, когато срещу някого се говорят клевети задочно или бива нападан несправедливо с цел да се подкопае любовта, уважението и доверието към него.

Християнинът трябва да се отнася снизходително към недостатъците на ближния и вместо да го осъжда да се старае да вижда своите собствени слабости и да бъде във всичко справедлив.

ДЕСЕТАТА БОЖИЯ ЗАПОВЕД

Не пожелавай жената на ближния си, нито дома му, нито нивата му, нито роба му, ни робинята му, нито вола му, ни осела му, нито някакъв негов добитък -нищо, което е на ближния ти.

С тази заповед се забраняват всички желания и мисли, които противоречат на любовта към ближния, имат за цел присвояването на неговия имот и опетняването на неговата чест.

В Божия закон се забраняват не само лошите дела, но и лошите мисли и желания, защото когато те навлязат в душата ни, тя вече не е чиста пред Бога. Коренът на всеки грях се намира в лошите пожелания. Св. апостол Яков пише: "Всеки се изкушава, увличан и примамван от собствената си похот. След това похотта като зачене, ражда грях, а грехът извършен ражда смърт." (Иаков 1:14-15) Като забранява да желаем каквото и да е било на ближния, десетата заповед ни забранява да се отдаваме на завист. Тя е порок, който измъчва най-вече сърцето на този у когото се е породила. Християнинът трябва да бъде доволен от начина на живот, който му е отреден от Бога като не забравя, че Бог дава както изпитанията, така и радостите на всекиго в зависимост от това, което всеки може да понесе. В Него е нашето доверие и упование.

Свети отци на православието

  • Официален сайт на Софийска епархия
  • Богоносци
  • ДОБРОЛЮБИЕ
  • Лествица
  • ПОКЛОННИЧЕСКО-ПРОСВЕТЕН ЦЕНТЪР Св.Йоан Рилски
  • ПРАВОСЛАВИЕ
  • ВЕРОУЧЕНИЕ ЗА УЧИТЕЛИ И УЧЕНИЦИ
  • АУДИО БИБЛИЯ
  • ВСЕМИРНО ПРАВОСЛАВИЕ
  • ОФИЦИАЛЕН САЙТ НА СВ.СИНОД НА БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА - БЪЛГАРСКА ПАТРИАРШИЯ
  • ПРАВОСЛАВЕН СВЯТ