В памет на свети Петър, архиепископ Александрийски

Свети Петър, архиепископ Александрийски, бил възпитан в детството си от блажения Теона, архиепископ на същия град, и бил поставен след него на светителската катедра по времето, когато нечестивите Римски царе Диоклетиан и Максимиан повдигнали жестоки гонения срещу християните. Тогава всички тъмници били препълнени с Христови мъченици и мъченическа кръв обливала всички улици, градове и околни поля. В това страшно и скръбно поради беди и нещастия време, свети Петър управлявал Божията църква с търпение и в големи трудове. Със своето учение и с непреодолимата твърдост на духа си той поддържал малодушните и боязливите, удържал мнозина от отстъпление и падение и довел голям брой вярващи до мъченически венец. Изгонен заради Христа и намирайки се в Тир, Финикия и Палестина, светецът поддържал своите чада с послания и ги укрепявал със силата на Светия Дух, и като се боял да не би някой, като се уплаши от мъките, да отпадне от Христа, ден и нощ се молел на Бога за тях. Като се върнал отново в Александрия, светителят помагал на затворените в тъмница, които били шестотин и петдесет, при което между тях имало много презвитери и клирици; всички те били умъртвени след различни мъчения. А той, като виждал тяхното страдание и търпение, се радвал духом. По време на неговото добро управление на паството в Александрия въстанал един хищен вълк в овча кожа - еретикът Арий, който сред пшеницата започнал да сее плевелите на проклетото бесовско учение, хулел Божеството на Иисуса Христа и с тази хула вредял на Църквата Божия. Добрият пастир често заграждал устата на този вълк като го наказвал и го поставял под запрещение, за да не нарушава доброто изповядване на Света Троица, непорочно предадено от Църквата Христова. Но след като Арий оставал все така непоправим и злобата му не искала да се покори на правдата, тогава свети Петър проклел хулителя и го отлъчил от Църквата, като негоден член. И отмъстителният Арий, бидейки изгонен от стадото Христово, се скрил, както тъмнината от светлината, “защото всякой, който прави зло (както е казано), мрази светлината и не отива към светлина, за да не бъдат изобличени делата му, понеже са лоши”; и не се осмелявал беззаконникът да дойде при този бдителен пастир, когото с никаква лъжа и хитросплетени басни не можел да прелъсти.
 
А в Александрия броят на вярващите в Христа все повече и повече нараствал и се увеличавал, въпреки жестокото време; защото никакви мъчения не могли да възпрепятстват и да преградят пътя към Христа за тези, които желаели спасение. Мнозина не щадели не само имота, но дори и живота си, и бързали при свети Петър, за да получат кръщение, като оставяли идолското служение.
 
Нечестивият цар Максимиан, владеещ източните страни и пребиваващ в Никомидия, като узнал, че чрез наставленията на свети Петър мнозина започнали да се обръщат от идолопоклонство към Христа, изпратил един трибун и войници, за да задържат светеца и вързан да го доведат при него. Изпратените, като дошли в Александрия, намерили свети Петър в храма с множество верни да отслужва панихида в памет на всички светии, задържали го и го оковали в тежки вериги. Тогава настанало голямо вълнение сред народа, мнозина плачели за светителя, а други възкликвали: “Защо ни вземате пастира?”. И се събрала цяла Александрия, желаеща да положи душата си за своя учител, и целият народ крещял срещу царя и неговите пратеници. Трибунът, като видял силното вълнение и възмущението на народа, заповядал да охраняват светеца в тъмницата, която се намирала близо до храма, и написал на царя за всичко случило се. Като прочел написаното, царят силно се разгневил и писмено наредил да отсекат главата на християнския учител Петър и да погубят с меч всички съпротивляващи се. Трибунът, като получил посланието на царя, се постарал да изпълни заповедта му и се опитал да го отведе на посичане, но тълпата народ, която ден и нощ се намирала пред тъмницата, не позволила да отведат на смърт техния отец. Тук имало безброй мъже, жени, стари и млади, монаси и монахини, които, бидейки привързани с любов към Божия архиерей, не се отделяли от тъмницата. Когато видели въоръжените войници, идващи към тъмницата, всички единодушно възкликнали:
 
- Отначало избийте всички нас, щом имате заповед от вашия цар, и чак след това вземете и нашия отец. Не ще отстъпим от нашия пастир и не ще допуснем да пострада учителят и лекарят на душите ни.
 
Трибунът, като чул това и като видял множеството народ, не пожелал да причини голямо кръвопролитие, но за да изпълни заповедта на царя, се стараел тайно да обезглави светия.
 
Докато ставало всичко това, Арий, като узнал, че архиепископът, отлъчил го от светата съборна апостолска Църква, седи в окови в тъмницата и трябва да бъде убит за Христа, се явил при него с лъжливо и лицемерно покаяние, надявайки се след него да се качи на катедрата и да стане Александрийски архиепископ. Той дошъл, уж молейки за прошка и каейки се за греха си на изпадане в ерес, и помолил няколко презвитери, и най-вече Ахил и Александър, да помолят светителя за него, да му прости съгрешенията и да го приеме в църковно общение. Бог, Който знае всички човешки сърдечни помисли, познавал и лукавото сърце на Арий, и ето, като се явил през нощта на блажения Петър, му открил цялото лукавство на проклетия еретик и му наредил да не го приема в църквата. На сутринта много благоверни и честни граждани, начело с презвитерите Ахила и Александър, като се явили в тъмницата, започнали да молят светия архиепископ, падайки в нозете му, да прости на Арий и да го освободи от клетвата. Блаженият Петър, плачейки и въздишайки, им отговорил:
- Възлюбени, не знаете за кого ме молите; молите ме за този, който разкъсва църквата Христова. Вие знаете, че аз обичам своите овце и не бих желал някоя от тях да загине. И най-много моля Бога да подаде на всички прошка на греховете и спасение. Но Арий отхвърлям, защото той е отхвърлен от Самия Бог и е отлъчен от светата Църква, не толкова от моя съд, колкото от Божия, тъй като той не пред човек, а пред Бога съгреши, хулейки тайната на Света Троица, Която херувимите и серафимите не могат да гледат, а само непрестанно възпяват: “Свят, Свят, Свят е Господ Саваот!”, а небесните сили говорят: “Пълни са небето и земята с Твоята слава!”. С хулата си безсрамният еретик се осмелява да прави разделение между Отца и Сина, и Светия Дух. Как може да му се прости, когато цялото създание се гневи срещу него заради своя Създател? И така, нека Арий бъде проклет и в сегашния век, и в бъдещия.
 
Когато блаженият Петър казал това, всички, които го молели за Арий, паднали в нозете му и вече не се осмелявали да го безпокоят. А той, като отвел настрана презвитерите Ахила и Александър, им рекъл:
 
- Аз съм грешен човек, но зная, че Господ Бог ме призовава към мъченически венец, и преди да умра, ще съобщя на вас, стълбовете на църквата, Божията тайна, която Господ ми откри през тази нощ. Ти, честни Ахила, ще се качиш след мен на архиепископския престол, а след теб - достойният презвитер Александър. А що се касае до Арий, не мислете, че съм несправедлив към него и че съм жесток по отношение на съгрешаващите, защото грехът, извършен поради немощ, макар и да е най-големият, е по-малък от злобата на Арий. На съгрешаващите поради немощ може да се прости; а на този проклетник, за когото ме молите, как мога да простя, когато душата му е препълнена с измама и хула? Защото от сърцето му тече река от хули срещу Всемогъщия Син Божий; той нарича създание Този, Който Сам е Създател на всичко видимо и невидимо, и Когото пророците, апостолите и евангелистите проповядваха. Как можете да ме заставите да проявя снизхождение към вашата молба и да простя на Арий, когато той не послуша моето наказание и вразумление? А дори и да съм го проклел, сторих това не сам, а със съизволението на Христос, моя Бог, Който ми се яви през тази нощ. Докато се молех, както обикновено, изведнъж голяма светлина озари тъмницата и аз видях моя Господ Иисус Христос - в образ на дванадесетгодишен юноша, Който имаше лице по-ярко от слънцето, така че не можех да гледам неописуемата слава на лицето Му. Той беше облечен в бял хитон, раздран от горе до долу; придържайки го към гърдите Си с двете Си ръце, той закриваше голотата си. Когато видях всичко това, обзе ме ужас и трепет и аз с боязън Му се помолих, казвайки: “Създателю, кой Ти раздра хитона?” А Господ отговори: “Безумният Арий го раздра, тъй като той отдели от Мен хората, които Аз придобих със Своята Кръв. Пази се и не го приемай в църковно общение: той замисля лукаво и враждебно дело против Мен и Моя народ. Ето, искат да те молят за него, да му простиш; то ти не ги слушай и не приемай вълка в стадото като овца. Заповядай на Ахила и на Александър, които ще бъдат епископи след теб, да не го приемат, но да го прокълнат пред всички”. Ето, известих ви, което ми беше наредено; а ако вие не послушате и не изпълните заповяданото ви, аз няма да бъда виновен за това.
 
Като казал това, той преклонил коленете си и започнал да се моли, и всички се молели заедно с него. Като завършил молитвата, той казал: “Помолете се за мен, братя”. Присъстващите, като се помолили, отговорили: “Амин”. А Ахила и Александър, целували ръцете му, плачели, защото той им казал, че те няма да го видят повече. И презвитерите възвестили на хората всички думи, казани от блажения Петър за Арий, и това, че той им заповядал да не приемат Арий в църковно общение, като вълк и враг на Сина Божий.
 
После свети Петър, като видял, че християнският народ, пламтейки от ревност, не допуска царския пратеник да го изведе от тъмницата на смърт, и като се боял да не би да стане голямо кръвопролитие вследствие на стълкновение между народа и пратениците на царя, и при това желаейки сам по-скоро да се раздели с тялото си и да отиде при Господа, поискал тайно да се предаде на мъчителите, за да запази хората без вреда и по-скоро да отиде към желания край. Тайно от народа той изпратил до трибуна един свой доверен роб с думите:
 
- Ако желаеш да сториш угодното на цар Максимиан, ела през нощта тайно до тъмницата и като пробиеш стената, ще ме вземеш и ще изпълниш заповедта на царя.
 
Така и станало: настъпила нощта, множество народ се тълпял пред вратите на тъмницата, където се намирал светият пастир на стадото Христово, не допускайки никого при него. Трибунът дошъл с войниците си и пробил стената отзад, колкото да може да премине един човек. Нощта била зимна и ветровита и никой от християните не чул шума при пробиването на стената. Свети Петър, като се осенил с кръстното знамение, рекъл:
 
- По-добре един човек да умре, отколкото всички хора да загинат - и излязъл от тъмницата през пробитата стена, така че никой от верните не узнал това.
 
Трибунът и войниците се удивили на мъжеството на светеца, който отивал на смърт, и го завели на това място, където свети апостол Марк приел мъченическа кончина, и там отсекли честната му глава.
 
Близо до гроба на свети Марк се намирала една девица, затворница; докато се молела на Бога през нощта, през която свети Петър бил посечен, тя чула глас от небето, който казал: “Петър е начало на апостолите, Петър е край на Александрийските мъченици”.
 
С настъпването на утрото всички хора, като узнали, че техният пастир е изведен тайно от тъмницата и е посечен при гроба на свети Марк, с плач побързали към святото му тяло и като го взели, го внесли в храма. Тук, като допрели честната глава до тялото, поставили тялото му на престола, тоест на горното място, на следното основание: този свят архиерей приживе, през цялото време на своето пастирско служение, никога не сядал на горното място, но когато настъпвал моментът, сядал само до подножието и никога не се качвал на самите стъпала на мястото. Всички хора и клирът му често се възмущавали от това и го молели да седне на горното място, но той никога не се съгласявал. Веднъж след Божествена литургия, като свикал целия клир, той рекъл:
 
- Знаете ли защо не сядам на моето горно място и не се качвам на стъпалата му? Защото, когато се приближавам към престола, виждам на него небесна светлина и като че някаква Божествена Сила, пребиваваща на него. Ужас ме обзема и не дръзвам да седна там, считайки се недостоен за това, но сядам до подножието, и то със страх. Казвам ви това, за да не ме принуждавате повече.
 
На това основание след кончината му хората го поставили мъртъв на горното място и всички възкликнали:
- Моли се за нас, свети угодниче Божий!
После честно го погребали, прославяйки Света Троица: Отца, Сина и Светия Дух, Единия Бог, Нему и от нас чест и поклонение, сега и винаги, и във вечни векове. Амин.
 
Кондак:
 
Непоклатими и божествени кули на Църквата и крепки божествени стълбове на благочестието, Клименте и Петре всехвални, запазете всички с вашите молитви.

Всички жития за месец Ноември »

Свети отци на православието

  • Официален сайт на Софийска епархия
  • Богоносци
  • ДОБРОЛЮБИЕ
  • Лествица
  • ПОКЛОННИЧЕСКО-ПРОСВЕТЕН ЦЕНТЪР Св.Йоан Рилски
  • ПРАВОСЛАВИЕ
  • ВЕРОУЧЕНИЕ ЗА УЧИТЕЛИ И УЧЕНИЦИ
  • АУДИО БИБЛИЯ
  • ВСЕМИРНО ПРАВОСЛАВИЕ
  • ОФИЦИАЛЕН САЙТ НА СВ.СИНОД НА БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА - БЪЛГАРСКА ПАТРИАРШИЯ
  • ПРАВОСЛАВЕН СВЯТ