Житие на свети равноапостолни Климент Охридски, Просветител български, чудотворец

Бог във всички времена си има мъже, които просияват за Негова слава със светлината на живота си като светила в света, “имайки в себе си словото на живота”. Именно такива мъже просветиха българската страна в последно време, като просияха с учение и чудеса пред Бога и народа: Методий, който красеше Панонската епархия като архиепископ Моравски, и Кирил, който подчини на Христовата мъдрост елинската философия, както се подчинява робиня на господарката си, и който познаваше естеството на действително съществуващото, толкоз повече на Единия Съществуващ, чрез Когото получи битието си всичко несъществувало. Като приеха Бога в себе си поради чистотата на живота си, те получиха словото на учителството по гръцки език. Но понеже славянският или българският род не разбираше по гръцки съчинените Писания, те считаха това за най-голяма загуба и основание за неутешима скръб. И обърнаха очи към Утешителя, Чийто първи дар са езиците, предадоха се на прилежен пост и непрестанна молитва и откриха славянските букви, преведоха боговдъхновените Писания от гръцки на български и се постараха да преподадат божествените учения на най-умните свои ученици, от които най-избрани и първи са Горазд, Климент, Наум, Ангеларий и Сава.
Понеже знаеха как Павел предложи за проверка своето благовестие пред другите апостоли, затова и те се отправиха в Рим при блажения папа, за да му представят своите преводи на Писанията, и не напразно се потрудиха. Като чу за тяхното пристигане, папа Адриан, който тогава красеше Римския апостолски престол, се зарадва много, защото, поразен от вестта за светците, пожела да види и мълнията на благодатта в тях. Затова взе всички свещеници и намерилите се в Рим по онова време архиереи и излезе да ги посрещне, а пред него според обичая носеха кръстния знак и със светлината на много лампади изразяваха както чистотата на неговата радост, така и светлостта на гостите. А когато папата се запозна с тяхното дело и видя славянския превод на Писанията, той просто не знаеше какво да прави от радост! Като взе преведените книги, положи ги върху божествения жертвеник и ги посвети на Бога като някакво жертвоприношение, защото именно с такива жертви - плода на устните - се угажда на Бог и тъкмо такива плодоприношения Той приема като приятно благоухание. Какво е по-хубаво за Словото от словото, понеже То избавя словесните човеци от животинско безсловесие? А в църква изповяда пред всички, че тези апостолски мъже са предприели подвиг, равен на Павловия, и че са принесли жертва на Бога свършения принос на езичниците. После някои от последователите на светците, за които учителите свидетелстваха, че притежават достатъчна опитност в славянската грамотност и че са украсени със свят живот, сподоби със свещеническа степен, някои с дяконска, някои пък с иподяконска, а самия велик Методий ръкоположи за епископ на Моравия и Панония.
Така Римският първосвещеник почете Методий с епископско достойнство, или по-скоро почете епископството с него. А Кирил Философ го повика великият Първосвещеник в Святая Святих да свещенодействува там вътре в истинската скиния, да се причастява с тайнствата още по-духовно и да се приобщава с новата чаша още по-божествено! Защото като че ли за това му беше предоставено да живее в плът, докато изнамери славянските букви и преведе Писанията, а след като послужи по този начин на Божията воля, бе взет от Бога, Който го беше научил на разум. Предузнал своя край, той се облече в монашески образ, преживя в него 10 дни и след като възприе светлина към светлината, се пресели в небесата. След като предаде дух на Бога на духовете, папата почете любезно тялото му с божествено опело и с участието на целия клир го положи в храма на Климент, който бил спътник на върховния апостол Петър. А и Бог засвидетелствува славата, която Кирил получил на небесата - бесновати пристъпваха към неговия ковчег и намираха изцеление, или ако някой само призовеше името на преподобния отец, намираше веднага избавление от своя оскърбител според вярата си.
Методий изпълни сърцето си със скръб, след като се лиши от своя сподвижник и истински брат по плът и в Господа. Но се утешаваше с надеждата, че ще има Кирил за свой помощник в учителската си дейност, понеже без тялото той ще бъде по-близко до Бога и ще има много по-голямо дръзновение пред Него. Когато беше време да отиде в Панония и да поеме епископията на оная страна, прегърна гроба на брата си, оплака телесната си разлъка, призова помощта на неговите молитви и пое пътя заедно със своите ученици. Като пристигна в Моравия, той беше такъв епископ, както Павел описва образа на епископа - повече от всички други светеше със своето учителство. Защото не зарови таланта си, нито благодатта на духовния си дар постави под ключ, нито превърна своето началство в начало на сласти, ами на всички преподаде доброто, като сияеше със своето словесно слънце по равно и не преставаше да раздава евангелската храна и добре знаеше казаното “Горко на апостола, който не благовествува”. Затова не преставаше всеки ден да съветва тогавашния Моравски княз Ростислав и да благоустройва душата му с божествените заповеди. Но и владетеля на Панония Коцел наставляваше да прикове душата си към страха Господен и по този начин да се отклони от всяко зло. И не само това, но и българския княз Борис, който беше по времето на византийския цар Михаил, и него великият Методий предварително направи свое чедо, спечели го за привърженик на своя прекрасен език и непрестанно го обсипваше с благоденията на своите слова. А Борис беше човек с извънреден ум, който възприемаше доброто. При него българският народ се сподоби с божественото кръщение и по този начин избавени от скитската заблуда, те познаха пътя на истината, Христа, и макар и късно влязоха в божественото лозе по благодатта на Този, Който ги призва. Призоваването на този народ стана през годината 6377 от сътворението на света или 869 от Рождество Христово.
Великият Методий не преставаше да поднася всякога на князете всякакво назидание било като ги води към благочестив живот, било като им преподава неизопаченото учение на Църквата. Защото и тогава имаше такива, които изкривяваха и разклащаха определенията на нашите отци в Божията Църква. И мнозина повредиха душите си чрез въвежданото от франките изопачение, които твърдяха, че Синът се ражда от Отца, а Духът изхожда от Сина. Противейки се на това, светецът било с думи Господни, било с изказвания на отците, опровергаваше такива мисли и всяко превъзнасяне, което въстава против Божия разум, и мнозина пленяваше за послушание към Христа, като ги обръщаше от лъжливото към истинското и неизопаченото учение.
Понеже еретическото общество биваше побеждавано със силата на словото и с истината, еретиците само това и можеха да му правят, като му додяваха с хиляди оскърбления и изпитания; така например направиха съучастник на своето лъжеучение и Светополк, който стана Моравски княз след Ростислав, и който беше варварин и несмислен по отношение на доброто. Как нямаше той, робът на женските страсти и окалян с тинята на гнусните отношения, да предаде своята мисъл на ония, които му отварят всички врати към страстите, отколкото на Методий, който порицаваше душепагубната горчилка на всяка страст? Каквото началникът на аномеите Евномий изнамери, за да привлече повече последователи, това и несмисленият франкски народ измисли: всичко да се разрешава на грешниците без труд и скръб само срещу тази цена - да се съгласяват с тяхното учение, и им позволяваха да живеят нечисто, за да намират по този начин привърженици на своето изопачено учение. Но великият Методий доказваше на княза правотата на своето учение, ту от божествените Писания, ту го заплашваше, че ако се присъедини към еретиците, ще погуби себе си и всички под неговата власт (което впрочем и сполетя княза според пророчеството на светеца след неговата смърт), и докато беше сред живите, нито князът посмя да прояви заболяването на сърцето си, нито Божият съд пусна в действие своя бич. Но когато светецът си замина, цялата злоба се показа, без да прикрива срамотата си със завеса, а повдигна гонение против православните (тогава и Бог не пощади княза от Своето отмъщение). Методий подсказа на княза своята кончина, която щеше да настъпи подир три дни, и както ми се струва, с това пророчество той искал да потвърди своите чести увещания: ако изпълненото предсказание го представя за пророк, тогава ясно е, че е бого-вдъхновено учението, което той проповядва.
И повика своите ученици, подражавайки на Павла или по-скоро на самия Иисус, и със своите предсмъртни думи ги утешаваше и утвърждаваше, като рисуваше на своите чеда добрия жребий за понесените трудове. Той им рече: “Вие знаете, мои чада, силата на еретиците в злобата и как мътят словото Божие и се стараят по всякакъв начин да напоят ближните си с мътното изопачение, като възприемат и поднасят тия две средства - препирня и ярост, първото за по-простите, а второто за по-страхливите. Но се надявам и се моля вашите души добре да бъдат запазени и от двете: нито да бъдете привлечени със словесна препирня и напразна лъжа, нито стълбовете на сърцата ви да се разклатят от някакъв страх, защото вие сте научени да не се боите от убиващите тялото, които обаче не могат да направят зло на душата. Напротив, утвърждавайте и другите да пазят преданието, което в свое време сме приели от апостолите и от светите отци, и за което ще ви се иска сметка в деня на въздаянието! Ето, предварително ви казах и чрез предсказанието си ви направих виновни в греха, ако го извършите! Аз съм невинен за вашата кръв, защото открито ви казах всичко. С голямо внимание пазете сърцата си и сърцата на вашите братя! Защото подир моята кончина “ще се втурнат помежду ви люти вълци, които няма да щадят стадото”, за да прелъстят народа подире си, но вие им се възпротивете с твърдата си вяра! Бог Отец, Който е над всички, и Бог Син, Който преди вековете е безстрастно роден от Него, и Бог Дух Светий, Който изхожда от Отца, да ви “упъти на всяка истина” и да ви представи непорочни в Христовия ден за моя похвала!
Това като рече, предаде духа си на ангелите, които го бяха носили и пазили по всичките му пътища, след като беше сиял 24 години в архиерейство с много мъка и труд и подготвял спасението не само на себе си, но и на другите. Това се вижда от множеството свещеници, дякони и иподякони, каквито остави около 200 на своята епархийска църква, когато умря. Ако само служителите на олтара са били толкова, можем да си представим колко голямо е било множеството на мирските християни. Пръв между тях беше Горазд, когото сам светецът провъзгласи за Архиепископ Моравски, когато доживяваше последните си дни. Обаче дръзкото еретическо множество не търпеше да има за свой жив противник Методия и подир неговата смърт, и чрез насилие лишиха Горазда от епископската му власт, а на престола му възкачиха някой си Вихинг, пиян от силното вино на ереста, който беше в състояние и други да опива, и когото заради това Методий беше предал на сатанинско проклятие. И колкото се славеше оня престол заради Методий, толкова се наклони към пропастта на безславието заради Вихинга. Така ереста надигна глава срещу православното множество Методиеви ученици. Еретиците въстанаха срещу верните и рекоха: “Защо все още държите здраво на Методиевите мъртви и вонящи слова, а не се съберете около живия архиепископ и не изповядвате, че Бог Син е роден от Бога Отца, а Светият Дух изхожда от Бога Син?”
Те отговориха чрез Горазда и Климента: “Методий продължава да живее, защото Господ е казал, че който вярва в Него, той “и да умре, ще оживее” и защото Бог е наречен Бог на Авраама, Исаака и Якова като живи, а не като мъртви. И какво грешим ние, като имаме учителя си жив в Бога, който присъства с нас духовно и чрез нас говори и спори с вас? А тази ваша нова вяра и сега не приемаме, защото не я намираме засвидетелствана от Писанията или съчинена от светите отци, и защото се боим да не попаднем под проклятието, което Павел ясно произнесъл: Ако някой “ви благовествува нещо по-друго от онова, що приехте, анатема да бъде!”. За нас един е Бог Отец, едно е началото на Ония, Които са от Него: Отец на Сина и Производител на Духа. Защото Иоан ни представя Сина да говори за “Духа на истината, Който изхожда от Отца”. Престанете да забивате в себе си меча на противника! Престанете да се противите на Божия Син, великия Благовестник, от Когото и чрез Когото и за Когото е цялото благовестие евангелие, и да учите за Светия Дух без Светия Дух, или по-скоро да говорите с духа на противника!”.
Вихинговите заговорници не можеха да изтърпят тия думи, затова запушваха ушите си и за малко не се нахвърлиха с ръце върху православните. Накрая скочиха и побързаха към последното си прибежище, Светополк, и клеветяха православните, че измислят нещо ново и че ще въстанат против неговата власт, ако не са единомислени с него в учението. Той веднага повика Методиевите ученици и рече: “Какъв е тоя разкол между вас и защо всеки ден се спречквате едни с други като на война? Не сте ли братя и не сте ли християни? Защо не сте единомислени помежду си и не се стремите към единство?”.
Те отговориха чрез устата на Горазда и Климента, които бяха първенци в словото: “Княже, по тия въпроси се налага да говорим дълго, защото ни е сполетяла беда не за дребни работи, а за учението на Църквата - за блажената Троица и за душата, която за нас е по-скъпа от всичко. Но понеже непознаването на Писанието не ти позволява да слушаш по-дълги или по-дълбоки речи, нашият отговор на твоя въпрос е прост: Разделяме се, защото и Господ дойде да донесе меч и да отлъчи по-доброто от по-лошото. Но и Давид намразил ония, които мразят Господа, и много почитал Божиите приятели. А християни не можем да наречем никога ония, които не приемат Евангелието. Там пък един от Светата Троица, Божият Син, казва: “Духът на истината, Който изхожда от Отца”. Как сега тези говорят, че Духът изхожда от Сина? Ако беше това така, какво пречеше на Господа да каже: “Духът на истината, Който изхожда от Мене?”. Това едно! Второто е Вторият вселенски събор в Цариград, където се събраха архиереите от цял свят, за да оборят духобореца Македоний и да попълнят Никейския символ на вярата за Светия Дух. Нека видим в този символ, който е взет от гръцките книги, които ти, княже, всеки ден четеш в църква, дали изповядваме вярата, че Духът изхожда от Сина или само от Отца?! Затова, как да се съгласим с мислещите против Евангелието и против изложението на светите отци, което е съставено по вдъхновение на Светия Дух? Ако ли изменят своето разбиране и застанат на страната на Евангелието и светите отци, ние ще се затечем и ще ги прегърнем като братя. Ако ли пък отхвърлят единствения наш наставник Христа и се поведат по своята мисъл и се заблудят в помислите си, тогава ние от такива наставници не приемаме да се учим на догмата за Светата Троица!”.
Князът едва разбра малко нещо от казаното, защото беше много несмислен да разбира божествените слова, освен това беше грубо и просто възпитан, а и умът му бе засегнат от скверните страсти. Как би могъл да вникне в словата за Светата Троица един човек, който стоеше далеч от светинята на целомъдрието, “без която никой няма да види Господа”?. Но научен от еретиците, той даде този отговор на православните: “Аз познавам своята голяма неграмотност и не съм в състояние с думи да разреша тия спорове, нито пък мога да различа лъжеучителя от православния. Но приемам християнството и ви съдя като християнин. Затова и по туй учение отговарям така, както имам обичая да отговарям и за другите работи: който пръв дойде и се закълне, че вярва добре и православно, него признавам, че няма никакви уклони във вярата и на него справедливо ще предам църквата и църковното свещенство”. Тогава франките, предварително и усърдно подготвени за клетвата, не дочакаха даже края на княжеския отговор, заклеха се и представиха своето злословие, противно на православието, като по този начин поставиха съответен край на безсмисления съд. Благодарение на такива съдии ереста получи право против православието и пълна власт да ограбва и измъчва Христовите предани раби и пазители на вярата. Кое слово може да опише последствията, които извърши злобата, след като получи власт? Едните принуждаваха да се съгласят с техния неправ догмат, а другите защитаваха вярата на светите отци; онези бяха готови всичко да сторят, а тези - всичко да претърпят: едни мъчиха безчовечно, на други разграбиха домовете, трети влачиха голи по тръните, и то стари мъже! А ония от презвитерите и дяконите, които бяха по-млади, продадоха на юдеите, които бяха достойни за участта и обесването на Юда. И не бяха малко тия служители на олтара - около двеста души на брой, както и по-горе казахме. А които имаха учителски чин, като Горазд, който произхождаше от Моравия, владеещ много добре двата езика, славянски и гръцки, и комуто Методиевата добродетел предаде архиепископския трон, а злобата на еретиците загрози трона, като го лиши от този човек; и Климент презвитер, мъж, много знаменит, Лаврентий, Наум и Ангеларий - тия и още много други, вързаха с железни вериги и ги заключиха в тъмници, гдето им забраниха всякакво удобство, поради което сродници и познати не смееха даже да доближат. Но макар и под тежестта на железни вериги те не прекъсваха молитвата. И ето, докато пееха песните на третия час, биде голям трус, веригите паднаха и окованите дотогава получиха облекчение, свързани единствено от Христовата любов. Разтърсиха се и жителите на оня град и се смутиха от това събитие, та се чудеха и недоумяваха какво ще бъде това Божие знамение. Но като приближиха до тъмницата и видяха станалото със светците и че веригите са паднали и светците са в голямо облекчение - бързо дойдоха при княза и рекоха: “Какво е това? Докога ще се борим против Божията сила? Докога няма да погледнем към светлината на истината? Не разбираме ли станалото чудо? Не се ли боим от Божието знамение?”. Но езикът на еретиците се опитваше да клевети против чудото, както някога езикът на фарисеите против вършените от Господа чудеса, и казваха: “Това са явни магесничества и изкуства на вълшебници!”. После пак вързаха светците с вериги, по-тежки от първите, защото така подобаваше на неразумния княз да не разбере, и ги отрупаха в тъмницата с още по-безутешни изтезания отколкото бяха първите.
Минаха три дни и стана същото като преди. Когато извършваха молитвата си, на третия час се появи трус с небесен шум и спадане на веригите. И пак богоборците не доложиха на княза нищо от станалото, затова подхвърлиха светците на такива изтезания, които самите те всъщност заслужаваха по съда на истината. Като минаха десет дни, трети път Изтокът свише погледна към страдалците, но безчувствените еретици си останаха в същото сърдечно ожесточение. Понеже бяха получили от княза позволение да постъпват с тях по свое разбиране, изведоха ги из тъмницата и ги подхвърлиха на безчовечни рани, без да пощадят нито старческите бели коси, нито недъзите, които тяхната голяма злоба отпреди беше нанесла върху телата на светците. Князът, който робуваше на ония еретици, не знаеше нищо за това, защото се беше случило да отсъства. Ако ли би бил там, не биха си позволили такова нещо с изповедниците на истината: макар и хиляди пъти да беше се предал на франките и макар да беше полуоскотял и жесток, той се боеше от добродетелта на светите мъже, и най-вече за това,че Бог три пъти извърши чудо. Подир всички тия безчовечни изтезания и след като не позволиха на светците да приемат храна, нито допуснаха някой да подхвърли на Христовите раби троха хляб, ги предадоха на войници да отведат единия насам, другия натам в Дунавските предели, след като бяха осъдили тия небесни граждани на изгонване от този град завинаги.
Войниците варвари, защото бяха немци и по природа имаха буйството в себе си, като поеха светците и като прибавиха към това още и заповедта на еретиците, ги изведоха вън от града, съблякоха ги голи и ги повлякоха. Съчетаваха в едно - унижението и страданието от въздуха, който винаги е леден в Дунавските предели. Но и мечовете си допираха до шиите им, като да искаха да ги заколят, и копията си до гърдите им, като да искаха да ги забият. И всичко това враговете бяха заповядали на войниците. Когато вече бяха много далеч от града, водачите ги оставиха и хванаха пътя назад за града.
А Христовите изповедници, научени от Господа, когато ги гонят от този град, да бягат в друг, се надяваха да намерят покой в България - нали свети Климент беше от български произход както и свети Наум? Само се стараеха да се скрият от човешки очи, пък от храна и дрехи търпяха лишение, както и всякакво друго страдание. Затова се видяха принудени да се разделят един от друг поради страх и един тръгна насам, а друг нататък, Климент взе Наума и Ангелария и вървяха по пътя към Дунава, и като срещнаха някакво село, пожелаха да позволят на телата си един малък отдих, понеже бяха отрудени с лишение от храна и дрехи. Потърсиха в селото кой е боголюбив и страннолюбив и белязан с благочестив живот. Намериха такъв един и ги прие. Той имаше красив син и в разцвета на своята възраст. Но когато гостите влязоха в дома, синът се лиши от живот. Колко страдаше горкият баща, колко много ридаеше за своето чедо и какво само не каза на гостите: “Хубава награда за моето гостоприемство. Затова ли ви отворих вратата си, за да се заключи моят дом, лишен от наследник? Не сте ли вие някакви чародеи и врагове на Единия Бог, поради което така бях осъден от Него, задето приех под своя покрив неприязнени Нему хора? Обаче няма да избегнете присъдата си, защото сте попаднали в ръцете на баща, който заради вас оплаква своя син!”. И поиска да му донесат вериги и мъчителски оръдия.
Но и те самите страдаха не по-малко от бащата. Разсъдиха да се обърнат с дръзновена вяра, за която всичко е възможно, дори и невъзможното според думата на Господа, а пламналия гняв на бащата те успокояваха, жестокостта на справедливата му ярост смекчаваха и казваха: “Човече Божий, ние не сме чародеи, а служим на истинския Бог, Който с докосване на ръката Си побеждава смъртта. Затова, ако смяташ нас виновни за смъртта на твоя син, бъди спокоен! Защото ние вярваме, че Господ ще му дарува живот заради нас!”. И като се помолиха за детето, го представиха живо на скърбящия баща. Тогава бащата завика вън от себе си от радост: “Свети раби Божии, спасители на моя дом, простете ми, защото съвсем не ви познавах, преподобни отци! Но ето, всичко мое е пред вас, пред вас съм и аз, вашият бъдещ раб! Използвайте всичко мое, само да гледам моето чедо, което вие сега ми родихте!”.
Те похвалиха вярата на човека, но бързаха към предстоящия път, и като приеха само нещо за из път, се отправиха към Дунава, изпратени с много почести. Когато бяха на Дунавския бряг, видяха силното течение, свързаха три дървета с лико и пазени от силата свише, преминаха реката. И като пристигнаха в Белград, който е забележителен сред крайдунавските градове, се явиха пред Боритакан и му разказаха всичко за себе си. Той разбра, че това са велики хора и приближени на Бога. И разбра, че трябва да изпрати тия странници на българския княз Борис, чийто ипостратег беше сам той, защото знаеше, че Борис жадува за такива мъже. След като ги отмори от далечния път, той ги изпрати на княза като много ценен дар, като му докладва, че те са такива, каквито той желаеше много силно.
Когато пристигнаха при Борис, той ги прие с уважение както подобава. Попитани за станалото с тях, разказаха всичко от начало до край, без да пропуснат нещо. Князът като ги изслуша, много благодареше на Бога, че му е изпратил такива труженици и такива благодетели на България, учители и устроители на вярата, и то не прости мъже, а изповедници и мъченици. Прие ги с много почит, даде им свещенически облекла, нареди да им дадат жилища, предназначени за първите му приятели, и се погрижи да имат изобилие от всичко необходимо, понеже добре знаеше, че да се връщаш с мисли към дребните телесни нужди, отвлича твърде много от богомислието. Самият той имаше силно желание да беседва всеки ден с тях и да се учи на древни истории и светийски жития и да прочита Писанията чрез техните уста. Но и всички, които бяха при него, по знаменит род и голямо богатство превъзхождащи другите, и те идваха при светците като деца при учители и разпитваха за всичко, което се отнася до спасението, и черпейки от тия вечнотечащи извори, сами пиеха и на домовете си даваха. И мнозина додяваха на светците да ги молят да влязат в техните домове, като смятаха за освещение посещението на учителите и вярваха, че сам Господ ще дойде там, където биха били тия тримата. Но светците избягваха народа, пък и се стараеха да угодят на княза, затова не скланяха да посещават много домове, ако боголюбивият княз не им наредеше. Затова един от българите, по име Есхач, по сан сампси, отиде при княза и се сподоби да приеме в своя дом свещения Климент с преподобния Наум. Понеже му беше угоден, скоро изпълни молбата му и рече: “Приеми учителите с голяма почит, докато напълно завършим онова, което правим за тях”. Освети се и домът на Чеслава с идването на Ангеларий: той помоли да вземе един учител и князът благоволи, но Чеслав не можа дълго след това да се наслаждава в този живот от неговото присъствие, защото Ангеларий поживя някое време при него и с радост предаде душата си в ръцете на светите ангели. А Климент и Наум живеха при Есхач, оградени с много почит, но самите те сподобиха него и дома му с много по-големи и скъпи дарове, доколкото сеейки духовното, жънеха телесното при оня мъж.
После този същински Божий подстратег Михаил когото ние в нашето слово нарекохме и Борис, не преставаше да мисли как да даде пълна свобода на тези свещени мъже за Божието дело. Бог му внуши тази мисъл: да отдели Кутмичевица от Котокия, като ѝ постави за управител Домета и като го откъсне от областта на Курта, да предаде на Домета блажения Климент или по-скоро на Климента да предаде Домета. Като го изпращаше за учител на Кутмичевица, той издаде заповед до всички жители на оная страна с ревност да приемат светеца и да му дадат всяко изобилие, да му поднасят дарове и чрез видимото пред всички, да проявят скритото в душата съкровище на любовта. И за да ги засрами още повече, сам Борис подари на триблажения Климент три дома в Девол, снабдени изобилно с всички необходимо и със собственост на комитски род, а и в Охрид и Главеница му подари места за почивка. И по този начин неговата чудна душа изливаше върху Христовия раб своята любов към Христа, колкото можеше, и представи на другите пръв пример на такова ценно усърдие.
А Климент дали се възгордя от тия почести и дали се въобрази, че е повече отколкото беше, дали започна разкошно да живее и дали си помисли, че всичко вече е наред? Съвсем не! Но като че ли още с нищо не бе послужил на Христа, тия почести ги постави за начало на своя подвиг в учителството и на усърдието в проповедта. И никога не престана да се грижи, за да не би надеждите на княза в него да се окажат лъжливи. Обикаляше всички поменати краища, като велегласно проповядваше на езичниците Божието спасение, с всички общо беседваше за спасителните Божии заповеди и божествени догмати и уверяваше, че и благочестивият живот без здравите догмати всъщност е мъртъв и вонящ, и догматите без благочестив живот не могат да въведат във вечния живот. Първият случай го уподобяваше на слепец с нозе и ръце, вторият - на виждащ човек, но без ръце и нозе.
Имаше си достатъчно избраници изсред останалите по всички енории, около 3500 човека, с които повече се занимаваше и им откриваше глъбините на Писанията. А нас, смирените и недостойни, ни направи по своята доброта по-близки от другите, и постоянно бяхме с него, винаги го следвахме, когато нещо правеше или нещо говореше и учеше с делото и словото си. Никога не го видяхме да стои без работа, но или децата учеше различно: на едни показваше буквите, на други изясняваше смисъла на писаното, на трети нагласяваше ръцете за писане, и не само денем, но и нощем; или се предаваше на молитва, или внимателно четеше, или книги пишеше, а понякога в едно и също време разделяше вниманието си между две работи - хем пише, хем на децата показва нещо от науките. Защото знаете, че бездействието е научило хората на много злини. Затова неговите ученици бяха по-добри от всички други и с живота си, и с науката си. Трябваше така добре посадени и така прилежно напоени, и Бог да ги възрасти! От тях посвети четци, иподякони, дякони и презвитери. Във всяка област той вършеше всичко с помощта на триста свои ученици, които нищо не плащаха на княза, а служеха на Бога, и предназначени да дават на Него, по-скоро получаваха от Него. Климент вършеше това цели седем години. Осмата година на неговото учителство бе последна в живота на Божия раб Михаил-Борис, осветения княз на България. Властта пое неговия син Владимир, но четири години беше на власт и умря, а наследник на всичко стана брат му Симеон, който и пръв се провъзгласи за Император Български. Него Михаил роди по свой образ и по свое подобие, запазил неизменни чертите на неговата благост, към всички прост и добър (най-вече към ония, които полагат обет за чисти нрави и които водят християнски живот), проявяваше гореща вяра и го изяждаше ревността за Божия дом. Затова той запълни отсъствието на баща си, засили проповедта за Бога, навсякъде се зидаха църкви, православието постави непоколебимо и даде широк път на Божия закон.
Понеже вестите правеха Климента велик и наистина с висок възход в сърцето, те съвършено плениха и цар Симеон и го направиха любител на неговата добродетел. Затова царят повика светеца, встъпи в беседа с него и като почувства освещение даже от неговия външен образ - блаженият беше внушателен дори и за враговете със своя външен вид, - той започна много да възхвалява българската страна и да смята блажено своето царство, загдето е получило от Бога такова велико благо - Климента. След това, като разсъди с най-умните си съветници, които се отнасяха към Климента с голямо внимание като към баща и вярваха да угодят на Бога с това, с което биха изразили своята почит към него, го предложи за епископ на Дрембица и Белица. Така Климент бе поставен за пръв епископ на български език. Когато му се връчи епископското дело, той положи висотата на своя сан за основа на своето издигане към Бога и към първите си трудове прибави многократно повече.
Соломон казва: “Голяма мъдрост - голямо страдание”. И Симеон като прибави на Климент чест, прибави му страдание. Понеже намери хората на оная област твърде необучени с Божието слово, нито възпитани с красотата на Църквата и духа на благочестието, той не даваше сън на очите си, нито дрямка на веждите си, а грижата за народа превърна в своя храна и наслаждение. И винаги поучаваше, и винаги разпореждаше, като поправяше незнанието, уреждаше безпорядъка и ставаше за всички всичко според нуждата на всекиго: на клира показваше църковния ред, псалмопение и молитви, така щото клириците на неговата епископия в нищо да не отстъпват на никого от прехвалените; на народа утвърждаваше мислите върху скалата на православното християнско благочестие и им създаваше твърдост на вярата, защото мнозина бяха неуки и диви. Като ги хранеше тъй със словото си като с истински хляб, който укрепява сърцата, той не пропускаше да храни и телесно ония, които имаха нужда от такава храна. Така той беше подражател на Иисуса, за Когото знаеше, че е хранел незнаещите и с учението Си, и с хляб. Затова беше баща на сираците и помощник на вдовиците, като се грижеше за тях по всякакъв начин. Вратата му беше отворена за всеки бедняк и странник не нощуваше вън.
За образец на живота си имаше великия Методий и се стараеше да не сбърка, като му подражава. И като постави пред себе си живота му като някаква картина на мъдър в изкуството художник, по него рисуваше себе си усърдно. Защото той знаеше живота му като никой друг, тъй като го следваше още от младини и със собствени очи беше видял всичките дела на своя учител.
Познавайки грубостта на народа в разбирането на Писанията и това че много български свещеници не разбираха гърците, с чиито букви само се обучаваха да четат, защото още нямаше църковно слово на български език - познавайки всичко това, той изнамери оръдието, с чиято помощ събори крепостната стена на невежеството: изнамери други образи на българските букви, по-ясни от ония, които беше изнамерил премъдрият Кирил; и състави за всички празници слова прости и ясни, които нямат в себе си нищо дълбоко или премъдро, но чийто смисъл няма да избегне и на най-глупавия сред българите. С тях хранеше душите на простите българи, с мляко поеше неможещите да се докоснат до по-твърда храна и така стана друг Павел за другите коринтяни - българите. По тях могат да се изучат тайнствата на Христовите празници, паметите на пречистата Богородица, често празнувани през годината, която Климент е почел с похвални слова и с повести за нейните чудеса; и Кръстителя ще намериш в тях прославен, и за чудесните обретения на неговата глава ще научиш; и с житията и пътешествията на пророци и апостоли ще се украсиш; и от мъченическите подвизи ще литнеш към Оногова, Който е приел пролятата им кръв. Обичаш ли житията на светите отци и ревнител ли си на безплътния живот? И това ще намериш с прилежание, съставено на български език от мъдрия Климент. Всичко това е запазено от трудолюбиви мъже. И Църквата украси с песенни молебени и благодарствени канони на Божията Майка и на много светци. С една дума казано, всичко църковно, което изяснява празниците на Бога и на светците и умилява душите, Климент ни предаде на нас, българите.
Всичко това той остави на своя манастир, който построи в Охрид, докато още беше жив блаженият Борис и преди да приеме Беличката епископия. Когато видя, че князът опаса като с пояс цяла България чрез седем катедрални храма, запалил с вяра като някакъв седмосвещен светилник, пожела и сам да издигне свой манастир в Охрид. Към него прибави и друга църква, в която по-късно поставиха архиепископския трон. Така в Охрид станаха три църкви - една катедрална и две на свети Климент, които по размери са много по-малки от катедралната, но по-красиви от нея със своята кръгла и сферична форма. Стремеше се по всякакъв начин да прогони от българите тяхното равнодушие към божествените работи, с красотата на зданията да ги привлече и събере, и да укротява свирепостта и неблагородството на сърцата им и съпротивата им против богопознанието. И нищо чудно, щом се стремеше да промени човешките мисли към кротост и човечност!
Тъй като в цялата българска страна растяха диви дървета и тя се нуждаеше от облагородени плодове, той подари и това благо. Пренесе от страната на гърците всякакъв вид благородни дървета и чрез присаждане облагороди дивите, та и по този начин да настави човешките души да усвоят соковете на благостта и да принасят плод на Бога - изпълнението на божествената воля, която той самият беше направил своя храна. Така изцяло беше полезен за душите и се грижеше да разширява Божията Църква, без да има грижа за своето тяло, но имаше грижа за множеството, за да се спасят.
Имайки такава любов към Бога, синът влюбен в небесния си Баща имаше големи свидетелства, че е възлюбен и от Него... Веднъж се връщаше от Белица в Охрид, било за да види народа в тоя край, дали са крепки духом, било свободното си време да посвети на богосъзерцание в манастира, чиято красота обичаше, и тежко му беше да се развлича някъде другаде. Но двама разслабени паднаха пред него на пътя му, един от които освен това беше лишен и от светлина на очите, и развълнуваха неговата състрадателна душа към жалост. Но колкото беше готов да съжали, толкова беше устремен към смиреномъдрие, и по-голяма беше неговата грижа да скрие чудесата си, отколкото желанието на парализираните да получат изцеление. Затова се огледа наоколо и като не видя никого, вдигна очи към небето и простря преподобни ръце за молитва и низведе божествената помощ: докосна се до разслабените тела със същите ръце, с които изпълни молитвата си, и това докосване стана за тях стягане и свързване на членовете. И както казва Исаия, всеки от тях скачаше като елен, макар преди това да беше не само хром, но и целият беше неподвижен и не се различаваше от земята, върху която лежеше. И за слепия скоро изгря светлината, и величаеше Господа с висок глас. Но не можа съвсем да се скрие това чудотворение от човешките очи: видя един от слугите му. И понеже светият знаеше, че той е бил таен зрител на станалото - беше се скрил до килията му и гледаше оттам, му заповяда никому да не казва за видяното, докато е жив.
Вече преклонен от старост и изтощен от трудове, той реши да се откаже от епископията, не че бяга или се отказва от сана си, в който го постави Дух Свети да пасе Божията Църква, а поради блажено и божествено благоговение: боеше се да не би поради неговата немощ да се разруши делото Божие. Затова дойде при царя и рече: “Царю благочестиви, докато тялото ми беше годно за църковните трудове и грижи, които са по-тежки от гражданските, ако бих оставил Божията Църква, използвайки своята властна ръка, всички биха осъдили това като наемническа постъпка: защото наемникът има навика да бяга и да оставя овцете, когато вълкът идва. А за мене какво оправдание би имало, без да виждам някакъв вълк да оставям стадото? Затова и не го оставих даже до този момент. Но понеже виждаш, че ме е налегнала старост и премногото трудове ми отнеха всичката сила, погрижи се за Църквата и дай на Божия дом някой по-млад човек, който ще има душевната и телесна сила да поеме църковните грижи! Изпълни ми тази последна просба: дай ми възможност тези последни дни да беседвам със себе си и с Бога! За такова нещо удобно жилище ще ми бъде манастирът, дай ми да умра в него! Какво общо между мене и грижите, които изискват по-крепки членове? Ако ли съм вече немощен за църковните грижи, защо да си присвоявам още това достойнство? Павел нарече епископството “дело”, затова трябва да стои далеч от него неспособният за делото. Нали няма да искаш да видиш Църквата, процъфтяла под моето име повече от много други, под същото това име да завехне?! А както рекох, запази красотата чрез други по-силни! Защото голяма е опасността нейните дела да се разстроят поради моята немощ!”.
Царят ужасен от изслушаната нова реч, каза: “Защо говориш това, отче? Как бих изтърпял да виждам да седи на твоя трон друг, докато ти си жив? Как бих лишил царството си от твоите архиерейски благословии? Твоята оставка от епископския трон ми изглежда като зловещо предсказание за моето сваляне от царския престол! Ако нещо съм ти съгрешил в неведението си - аз не си спомням нещо такова, - ако с нещо съм оскърбил твое Преосвещенство, и ако ни щадиш като баща и не искаш да откриеш моето невнимание към тебе, а скриваш истинската вина под претекста на твоята немощ - кажи, моля ти се! Готов съм да отговарям и чедото да изцери страданието на баща си! Ако ли нямаш какво да ни порицаеш, защо искаш да оскърбиш ония, които с нищо не са те оскърбили? Но даже и клира нямаш основание да обвиниш като противен и твърдоглав, защото всичките ти си ги родил чрез Евангелието и си ги покорил на себе си и Бога. Затова защо оставяш своите чеда, ридаещи за твоето неблагословно отричане? Дали ще ме послушаш, отче, или не, но аз дръзновено ще кажа: каквото и да кажеш, няма да те послушам; каквото и да направиш, няма да склоня! Считам отричането прилично само за недостойните, а ти си над всяко достойнство!”
Старецът склони и нищо повече не прибави към своите думи пред царя за отричането си и се завърна в своя манастир. Но Всевишният Цар се оказа благосклонен към неговото намерение: още с връщането си легна болен. Предузнал смъртта си, подари на българските църкви предсмъртен дар: преведе останалото от Триода, защото едва тогава завърши песните от Томина неделя до Петдесетница. И от този случай остроумните могат да съдят какъв е бил, когато е бил крепък телом, щом като и в болест уморяваше себе си с такива трудове. Но вътрешният му човек наистина се обновяваше в такава степен, в каквато външният тлееше и можеше да каже с Павел: “Кога съм немощен, тогава съм силен”. И направи завещание - и това според каноните - за книгите, които написа, и за всичко останало. Всичко раздели на две и остави едната половина на епископията, а другата на светата си обител, като и с това показа как трябва да се печели и употребява - и двете според Божието повеление. Възможно ли е по-похвално отричане от имота си от това на великия Климент?
След като така живя и украси дадения му от Бога трон, той положи край, приличен на началото, и отиде при Господа. Над божественото му тяло, равностойно по чест с душата, се извърши преподобно опело и бе погребано в света обител, където сам със собствени ръце си беше приготвил гроб от дясната страна на притвора, на 27 юли 916 г., в дните на българския цар Симеон. Но и това е голямо доказателство за единодушието на светците, което аз не знаех: пред неговата кончина някои от неговите ученици видели насън, че дошли Кирил и Методий при блажения и предсказали края на живота му.
Но благоволил да остави този живот, благодатта му не секна, а и прахът на учителя и сега още върши благодеяния и изцерява всяко страдание и всяка болест. Свидетелство за това представя оня човек с изсъхналите ръце и нозе, който, дошъл в църква по време на божественото свещенодействие, получи изцеление. Мнозина не знаеха кой е и откъде е. Но като изповядваше своето изцеление и благодареше, вдигаше изцерените си ръце и със своите вопли отегчи богомолците в храма. Тогава го попитаха за причината на неговата благодарност и той разказа всичко... Той бил от Охрид и много години страдал от тази болест. Обхванат от болка и отчаяние, дошло му наум да дойде и да се поклони пред гроба на светеца, за да му бъде Климент утешението, понеже всичко може в Христа. Влачейки се по ръце и нозе, дошъл до гроба на преподобния, после изпаднал в изстъпление и видял някакъв старец, който го докоснал по косата и му заповядал да стане. И ето, едновременно с неговите думи произлязъл шум и като че ли се сглобявали членовете и жилите му се разтягали за движение. После дошъл на себе си и се намерил здрав - вече няма изсъхнали ръце и нозе, вече няма повредено естество! “И сега вдигам ръцете си към оногова, който простря своите към мен и стоя на моите си нозе!” Това говореше човекът, който преди това беше разслабен, като изнасяше думите на своята изповед из глъбините на сърцето си, а присъстващите бяха съгласни и с благодарствени думи величаеха преподобния.
И каква нужда всичко това да изброявам? Кой не знае на колко бесновати и на колко други страдалци се подари избавление от мъчителни злини, когато или идваха при гроба му, или само призоваваха името му, стига само да имаха в себе си вяра към него. Заради това българите от всички възрасти, наслаждавайки се от благодатта на света, не може да се опише каква ревност проявяват към неговата почит, като всеки допринася според силата си.
Но, о, добри пастирю, положил светата си душа за нас, твоите овци, и усъвършенствал за Бога стадото си с много пот, който нипосели върху злачното място на обяснените с твоя език Писания и който ни откърми при тихата вода на божественото кръщение и насочи към пътеката на праведността чрез вършенето на добродетелта! Благодарение на тебе цялата българска страна позна Бога, Църквата се укрепи с песни и псалмопения, празниците се обясниха с твоите четива! Благодарение на тебе монасите се наставляват на подвиг чрез житията на светците! Благодарение на тебе свещениците са наставени да живеят благочестиво според свещените канони! О, ти, земен ангел и небесни човече, който си приготвил на Господа народ избран, ревнители към добри дела, каквито видяха в твое лице! Пак и пак наглеждай своето наследие, понеже сега можеш повече, отколкото някога, когато беше в тяло и отгони лошата ерес, която подир твоето в Христа успение като гибелна болест разорява твоето стадо, разпръсва и погубва овцете на твоето пасбище! Свети и добри пастирю, запази от варварски нападения нас, твоите неопитни питомци, и постоянно ни наглеждай и най-вече сега, когато “скръбта е близо, а помощник няма!” Когато скитският меч пие българска кръв, когато ръцете на безбожните, които пречупи с десницата на Бога, на Когото ти служеше, предадоха труповете на твоите чеда за храна на небесните птици, дай мир на твоя народ, за да празнуваме твоята памет с голямо веселие, като славим чрез тебе Отца и Сина и Светия Дух, Единия Бог, на Когото подобава всяка слава, чест и поклонение, сега и всякога и във вечните векове. Амин!
 
Тропар:
 
Наставил си със слово народите в Божията вяра, с дела си възвисил себе си към Божествен живот, светителю Клименте равноапостолни, осияващ с чудеса пристъпващите с вяра към теб и преславно озаряващ Църквата със знамения. Затова славим божествената твоя памет.
 
Друг тропар:
 
Като тръба на Божии архангел оглавяваш навеки българския народ и неспирно прибавяш чудеса към чудесата за преславно утвърждение на твоите люде в православието даже и до днес. Затова почитаме с любов вечночестната твоя памет, светителю Клименте равноапостолни, и умоляваме: моли се за нашите души.
 
Кондак:
 
Твоят храм, свети, се явява като славно духовно лечение за присъстващите с вяра; изцелява всички от различни болести и угасява всякакви страсти в душите. Затова, всеблажени, те имаме за топъл застъпник.

Всички жития за месец Ноември »

Свети отци на православието

Жития на светци

  • Официален сайт на Софийска епархия
  • Богоносци
  • ДОБРОЛЮБИЕ
  • Лествица
  • ПОКЛОННИЧЕСКО-ПРОСВЕТЕН ЦЕНТЪР Св.Йоан Рилски
  • ПРАВОСЛАВИЕ
  • ВЕРОУЧЕНИЕ ЗА УЧИТЕЛИ И УЧЕНИЦИ
  • АУДИО БИБЛИЯ
  • ВСЕМИРНО ПРАВОСЛАВИЕ
  • ОФИЦИАЛЕН САЙТ НА СВ.СИНОД НА БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА - БЪЛГАРСКА ПАТРИАРШИЯ
  • ПРАВОСЛАВЕН СВЯТ