Житие на светия отец Герман, архиепископ Константинополски

Свети Герман се родил в град Константинопол. Баща му Юстин, уважаван патриций, бил един от първите сенатори, превъзхождал останалите със слава и чест. Поради завист бил убит от Константин Погонат, когато той се възкачил на гръцкия престол.
След убийството на знатния сенатор, Константин заповядал да скопят невръстния му син Герман и да го дадат в църковния клир. Направил го, за да не би Герман, когато възмъжее и добие известно влияние в обществото и сенаторска длъжност, да отмъсти на дома на Погонат за убийството на баща си. Приел по такъв начин духовен сан, блаженият Герман живял като Божий ангел: далеч от житейските страсти и светската суета, той обърнал ума си към Бога и възнасяйки винаги хвала на Господа, денем и нощем прилежно се занимавал с изучаване на Божествените Писания. От тях той узнал дълбините на премъдростта и почерпил живата вода на боговдъхновеното учение, в което наставлявал Църквата Христова в сан на пастир и учител. С добродетелния си живот свети Герман сияел подобно на светилник и когато достигнал пълнолетие, бил ръкоположен за епископ на град Кизик. Тук се наложило да се бори с монотелитската ерес заедно със светейшия патриарх Кир. Неверният цар Филип изпратил и двамата в изгнание. Не след дълго гонителят загинал безславно. Патриарх Кир починал в изгнание и след свалянето на псевдопатриарха еретик Иоан, по време на царуването на Артемий, наречен Анастасий Втори, за радост на народа на Цариградския престол бил възкачен свети Герман. Той бил достоен човек, преизпълнен с Божия благодат, откриваща се в това, че прозирал в бъдното и пророчески предсказвал за него.
Когато тържествено влизал в храма “Света София” за своето първо богослужение, из обкръжаващия го народ, стекъл се да види новоизбрания патриарх, се приближила една бременна жена на име Ана и го помолила:
- Благослови, отче, заченатото в утробата ми.
Патриархът я погледнал и предвиждайки бъдещето, казал:
- Да те благослови Господ по молитвите на светия първомъченик.
С тия думи той предсказал, че ще се роди дете от мъжки пол и ще го нарекат с името на светия първомъченик Стефан. Явило се чудо и потвърдило пророчеството. Докато Герман говорил, от устата му заедно с думите излизал огнен пламък. Жената го видяла и както се кълняла впоследствие, това я накарало напълно да повярва на пророчеството. Действително Ана родила дете от мъжки пол и го нарекла Стефан според думите на светейшия патриарх Герман. Когато възмъжал, Стефан приел монашески чин и благочестно се подвизавал на Авксентиевата планина, а впоследствие се явил и изповедник на Христовото име и пострадал мъченически за светите икони при нечестивия цар Константин Копроним. За този Копроним, син на гръцкия император Лъв Исаврянин, също имало пророчество от свети Герман, че ще бъде лют гонител и мъчител на православните християни. По време на светото Кръщение, което извършвал светейшият патриарх Герман, Константин осквернил светия купел. Тогава свети Герман казал за кръщавания:
- Това дете, когато възмъжее, ще стори голямо зло на християните и цялата Църква: ще оскверни светинята с ерес и ще пролее кръвта на множество верни Христови раби.
Константин впоследствие получил прозвището Копроним, което означава “торен”. Пророчеството на свети Герман се сбъднало точно: Копроним погубил мнозина заради поклонение на честните икони, сред тях бил и споменатият Стефан.
Иконоборческата ерес се появила през царуването на Лъв Исаврянин, бащата на Копроним. Сам затънал в тая ерес, Лъв се стараел колкото е възможно повече да я укрепи и разпространи сред своя народ. Изпратил нечестива заповед по всички провинции на своята държава да изхвърлят от храмовете светите икони, да ги тъпчат с крака и да ги изгарят, понеже считал светите икони за идоли, а онези, които ги почитали - за идолопоклонници.
Светият патриарх Герман мъжествено се противил на царя еретик. Неведнъж той изпращал при него почтени и благоразумни мъже от клира, лично ходил и го убеждавал да остави своята заблуда, но увещанията на светията нямали никакъв успех.
Веднъж патриархът казал на царя:
- Чух пророчество от един свят мъж, че някога ще настане гонение за светите икони от неверниците, но дано това не се случи по време на твоето царуване.
- По кое време и през чие царуване ще стане това? - внимателно попитал императорът.
- Цар на име Конон - казал свети Герман - ще повдигне гонение за светите икони.
- Моето име е Конон - отвърнал Лъв Исаврянин. - То ми е дадено при кръщението, а Лъв ме нарекоха впоследствие. Затова пророчеството трябва да се изпълни в дните на моето царуване.
- Не, господарю - възразил свети Герман, - да не бъде това, да не се извърши такова зло дело през твоето царуване, понеже оня, който желае да предизвика тая злоба е антихрист, врагът на божественото въплъщение. При това спомни си, царю, че ти, преди възкачването си на царския престол, даде клетва да пазиш непорочна светата вяра, без да унищожаваш нищо от преданията на светите апостоли и боговдъхновените отци и без да прибавяш нищо ново, противно на християнската вяра.
Царят, слушайки тия думи на светейшия патриарх, ту изпитвал срам, ту изпадал в ярост и замислил да намери такова обвинение против него, че да го отстрани от престола не като изповедник на истината, а като заговорник. Съучастник в своето зло намерение той открил в лицето на презвитера Анастасий, ученик на Герман. На този Анастасий, по нрав подобен на Иуда, царят обещал патриаршеския престол след изгонването на Герман. Той пък на свой ред обещал да помага на царя в утвърждаването на ереста и унищожаването на светите икони.
Така Анастасий се превърнал в отявлен враг на свети Герман, опитвайки се, още преди прогонването на светията, да завземе патриаршеския престол.
Веднъж патриарх Герман влизал в царския палат. Анастасий, гордо крачещ след него, настъпил края на одеждата му.
- Не бързай - казал Герман на Анастасий, - ще дойде време и теб, обкръжен от тълпа народ с викове, ще поведат в Дипин.
Но тогава нито Анастасий, нито останалите присъстващи обърнали внимание на думите на свети Герман. Спомнили си за тях едва по-късно, когато казаното се сбъднало, за което ще разкажем по-долу.
Свети Герман, добър воин Христов, мъжествено и безстрашно поразявал еретиците с меча на Божието слово. Изпратил един от най-добрите църковнослужители при царя със следните думи:
- Не ти подобава, царю, безчинно да се превъзнасяш пред Бога, твоя Създател, Който ти е дал живот и царство и нямаш право да променяш неизменното, не ти прилича да престъпваш преданията, установени от светите ни отци от древни времена. Та нали чрез човешкия образ, възприет от Бог Слово от Пречистата и Пресвета Дева, беше прекратено служението на бесове и унищожено идолопоклонството. Изображението с бои върху дъска на подобието на човешкия образ на Христа и неизречено Родилата Го, а също и изображенията на светите Божии угодници ни е предадено да почитаме още преди 725 години, когато нашият Господ се яви в човешки образ на земята. След Неговото Възнесение жената, която се изцерила от кръвотечение като докоснала края на дрехата Му, от благодарност направила изображение на Спасителя. Но и преди това Сам Господ изобразил божествения Си Лик на убрус (парче плат) и го изпратил в Едеса на Авгар. Свети евангелист Лука нарисувал образа на Пречистата Дева Богородица. Ето защо божествените събори, свикани в различно време и на различни места, заповядали да се почитат светите икони, а не да се унищожават. И тъй знай, царю, че ако ти помогнеш да се утвърди този иконоборчески догмат, аз пръв ще се обявя против него. Готов съм да пролея кръвта си за образа на моя Христос, Който проля Своята кръв, за да обнови падналия образ на моята душа. Ясно е, че безчестието, нанесено на Христовия образ, се отнася и към Първообраза, Самия Христос, както става и с честта, възнасяна пред образа. Ето защо на нас, верните Христови раби, подобава дори да умрем за почитта към нашия Господ.
Друг път сам свети Герман заявил на царя:
- Ако съм Иона, изхвърлете ме в морето, но аз без Вселенски събор нямам право да узаконявам нищо ново относно Христовото учение.
Когато светият патриарх се убедил, че не ще може да отклони царя от ереста, положил омофора си в божествения олтар на светия престол и оставил своя сан. Царят, силно разгневен на свети Герман за дръзновените му слова, изпратил като на битка въоръжени воини, които му нанесли побой, и с безчестие го прогонили от патриаршеския дом. Свети Герман се оттеглил в манастир, където прекарал останалите дни от живота си в безмълвие и починал с мир в Господа. Той бил патриарх 14 години и 5 месеца.
След изгонването на светейшия патриарх Герман царят издигнал на негово място споменатия вече епископ Анастасий. Новият епископ заедно с царя изхвърлял от църквите светите икони и утвърждавал иконоборческата ерес. Пророчеството на свети Герман за него се изпълнило по следния начин.
Когато злочестивият Лъв Исаврянин умрял, на негово място се възцарил синът му Константин Копроним, когото пък свалил от престола Артавазд, зет на Лъв. Патриарх Анастасий подпомогнал Артавазд. Той коронясал Артавазд, а след това и сина му Никифор за цар. Изминали три години. Копроним събрал многочислена войска и превзел Константинопол. Зет си Артавазд и синовете му, своите племенници, Константин ослепил, а приближените им погубил. Заповядал да съблекат и да бият патриарх Анастасий пред целия народ на мястото, наречено Дипин, сетне го водили с насмешки из града, възседнал магаре с лице назад. Така се изпълнило пророчеството на свети Герман, предсказал на Анастасий, че при голямо множество народ ще го поведат на Дипин. Нечестивият цар Копроним желаел да отнеме от Анастасий патриаршеския сан. Но като не намерил другиго по-ревностен в поруганието над светите икони, го оставил на патриаршеския престол, където той пребивавал като мерзост на запустението на свято място,24 години. В края на живота го постигнала болестта, наречена “кордаспос”, тъй че богомерзките уста, хулещи светите икони и своя учител, станали скверен изход, през който изтичала естествената нечистота. От тая болест Анастасий умрял.
И тъй, Анастасий свършил с ужасна смърт, а свети Герман заедно със светите иерарси наследил блажения живот в царството на нашия Господ Иисус Христос, Комуто заедно с Отца и Светия Дух чест и слава сега, винаги и във вечни векове. Амин.
 
Тропар:
 
Боже на нашите отци, винаги постъпващ с нас по Твоята кротост, не ни лишавай от Твоите милости, но по техните молитви насочвай в мир нашите души.

Всички жития за месец Май »

Свети отци на православието

  • Официален сайт на Софийска епархия
  • Богоносци
  • ДОБРОЛЮБИЕ
  • Лествица
  • ПОКЛОННИЧЕСКО-ПРОСВЕТЕН ЦЕНТЪР Св.Йоан Рилски
  • ПРАВОСЛАВИЕ
  • ВЕРОУЧЕНИЕ ЗА УЧИТЕЛИ И УЧЕНИЦИ
  • АУДИО БИБЛИЯ
  • ВСЕМИРНО ПРАВОСЛАВИЕ
  • ОФИЦИАЛЕН САЙТ НА СВ.СИНОД НА БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА - БЪЛГАРСКА ПАТРИАРШИЯ
  • ПРАВОСЛАВЕН СВЯТ