Страдание на свети преподобномъченик Андрей Критски

Страдание на свети преподобномъченик Андрей Критски

Изминало много време, откакто престанали многочислените жестоки гонения против Христовата Църква, повдигнати от злочестиви царе и князе. След края им Божията Църква, като че насадена върху плодородна земя и напоена с честната кръв на Божиите раби, се разпространила по всички краища на земята. В Господния дом се възцарили мирът и единството на вярата, процъфтявало благочестието и в хората се утвърждавали добрите нрави, вярващите спазвали Господните заповеди и преуспявали във всички добродетели. Тогава дяволът завидял на това и започнал да отвръща вярващите от Христа. Но започнал да действа не явно, както преди, а тайно, с присъщото му лукавство. За тая цел той посял иконоборството сред самите християни. По дяволско внушение между тях се появили хора, които под предлог на ревност към Бога започнали да отричат почитането на светите икони. Дяволът внушил това на хората, та като отхвърлят иконата на Христа, да отхвърлят и Самия Него, защото всичко онова, което се изобразява на иконата, се отнася към Онзи, Чийто лик е изобразен на нея. И ето, ненавистникът на човешкото спасение дяволът внушил това на цар Константин - не равноапостолния цар, просветил света с Христовата вяра, а на неговия съименник, наречен още Копроним, защото първо осквернил с нечистота купела на своето кръщение, а после и Христовата Църква - със своята безбожна ерес. Безумният цар започнал да твърди, че на християните не подобава да се покланят на иконите и да ги почитат, защото това е езическо идолопоклонство. Той не разбирал, че ако предметът сам по себе си е вреден за душата, то и изображението му е също така вредно и не бива да се допуска. Ако пък предметът представлява нещо добро и е полезен за душата, то и изображението му е добро и душеполезно. Езическите богове са зло, те са душевредни, и затова почитането им е забранено. По същия начин и изображенията им са нещо зло и вредно и Божият закон забранява да ги почитаме. Свят е нашият Господ Бог Иисус Христос, свети са и рабите Му и ни донасят много душевна полза, както е казал Давид: “Колко честни са приятелите Ти, Боже.” Затова и изображенията на Господа и честните Му приятели, на които Той е казал: “Вие сте Ми приятели”, са свещени, душеполезни и ние трябва да ги почитаме и да знаем, че почестите, въздавани на иконите, преминават върху онзи, който е изобразен на тях. Беззаконният цар Копроним не разбрал това и разпратил по всички краища на държавата си заповед иконите да бъдат изхвърлени от домовете Господни и никой да не дръзва да ги държи в дома си. При това заплашвал с ужасни мъчения и смърт онези, които не искали да се подчинят на указа му. Тогава в Божията Църква настанали велика скръб, мъка и страдание. Много от вярващите, уплашени от страшните заплахи на царя, бягали и се криели: градовете опустели, хората се рапръснали по пустините. Някои от онези, които останали, се подчинили на заповедта на царя и престанали да се покланят на иконите, а други твърдо отстоявали преданията на светите отци, без страх се съпротивлявали на иконоборците и заради това били подложени на различни мъчения.
 
Всички тъмници и дълбоки ями тогава били препълнени не с разбойници, крадци или злодеи, а с епископи, свещеници, монаси и други благочестиви хора.
 
По това време на остров Крит живеел един благочестив и богобоязнен човек на име Андрей. Той се отрекъл от света и неговата слава и презирал всички светски радости. Той поел кръста си и тръгнал по тесния път, който води към небето, и с примера си довеждал мнозина към същия богоугоден живот. Като научил, че заради новото еретическо, хулно и иконоборческо учение беззаконният цар Копроним държи мнозина в Цариград в окови, Андрей пламнал с ревност по вярата и любов към Христа и тръгнал към престолния град. Тук той без всякакъв страх, с голямо дръзновение открито поучавал народа да не се прелъстява от думите на царя и еретическото учение, а по-твърдите във вярата укрепявал и подбуждал към истинско изповедничество и търпение в мъченията.
 
Когато Андрей видял, че заради почитането на светите икони по заповед на царя иконоборците жестоко бият с жили едни, други горят с огън, на някои избождат очите или отрязват езиците, а на други - ръцете и нозете, той не могъл да понесе това. Веднага отишъл в църквата на свети мъченик Мамант, където по това време бил царят с множество свои сановници. Като си проправил път през събралата се тълпа, той смело застанал пред него и високо възкликнал:
- Царю, защо се наричаш християнин и слуга на Христа, а потъпкваш Христовите икони и причиняваш много злини на Неговите раби?
Андрей искал да продължи речта си, но царят заповядал да го хванат. Слугите веднага се хвърлили върху него, едни го хванали за главата, а други - за ръцете, повалили го на земята и започнали да го бият, да го влачат и тъпчат с крака. Царят желаел да покаже привидното си милосърдие и заповядал на слугите да спрат. Като излязъл от църквата, той призовал Андрей при себе си и заговорил:
- Откъде - попитал той - имаш тази смелост да дойдеш тук и да злословиш направо в лицето ми? Безумен ли си или имаш някаква умисъл? Или го правиш, за да се изтъкнеш пред мене?
Андрей отговорил:
- Не правя това от безумие, нито с умисъл или пък затова, че търся суетна слава от тебе, защото всичко, което имаш в света, презирам като сън и смятам за дим. Но чух за твоето зло учение, според което безчестиш светите икони и преследваш светата Божия Църква. Ревността за Божия дом ме яде и дойдох тук отдалече, за да те убедя или сам да умра заради моя Христос. Ако Той - моят Господ - е умрял заради мене, не трябва ли аз, създаденият по Негов образ, да умра заради изображението Му?
Царят казал на свети Андрей:
- Беснуване и безумство е да се въздава славата на нетленния Бог на дърво, бои и камък, като не се помни това, че Бог е заповядал на Моисея да не прави никакво подобие? Откъде идва това ваше безумие, че се противите на тази тъй очевидна истина и се обричате на гибел? Повярвай ми, че не заради истината, не заради Христа, а за твоята безсрамна дързост и съпротива ще те предам на мъчения.
Андрей не могъл да понесе тази хула и казал:
- Неразумни царю! Нима не заради Христа страда този, който страда за Неговите икони? Нима безчестието, което причиняваш на иконите, не преминава върху Онзи, Който е изобразен на тях? Защо царете наказват с жестока смърт онези, които безчестят и събарят техните изображения? Вие сте като прах - днес съществувате, а утре ще изчезнете, но желаете да бъдете почитани в изображенията си. Тогава колко по-голям е грехът да се посяга на Христовия Образ, защото безчестието, причинено на иконата на Христа, е безчестие спрямо Самия Него, Чийто лик е изобразен на иконата.
После свети Андрей поискал да обясни какви изображения Бог е заповядал чрез Моисей да имаме вместо богове, но царят не му позволил да продължи и казал:
- Ако царете се гневят заради своите изображения, още повече се гневят, когато злословят право в очите им.
И веднага заповядал да съблекат светия и да го бият без милост. Но той мъжествено претърпял всички мъчения и тогава царят започнал да го уговаря с ласкателство да се подчини на неговата злочестива заповед. А свети Андрей вдигнал очи към небето и казал:
- Пази Боже да се отрека от моя Христос в Неговата свята икона. За тебе, царю, е по-добре да се занимаваш с военните дела и да управляваш народа, отколкото да гониш Христа и да преследваш рабите Му.
 
Тогава царят заповядал отново да бият жестоко Андрей и земята се обагрила с кръвта му. Някои от присъстващите, за да угодят на царя, започнали да хвърлят камъни по светеца и разбили устата и съкрушили ребрата му. Накрая, след много мъчения, той бил хвърлен в тъмница, където останал известно време и утвърждавал в благочестието посещаващите го вярващи. После царят заповядал отново да изведат Андрей от тъмницата и да го мъчат, като подновявали предишните му рани. При тези мъчения тялото на мъченика се разпадало и раздробявало. Накрая вързали нозете му, влачели го по земята до мястото за наказание на престъпниците и там мъчителят заповядал свети Андрей да бъде умъртвен. Когато го влачели през търговския площад, един еретик, търговец на риба, научил защо страда мъченикът, по внушение на дявола грабнал нож и разсякъл крака му. С това той прекъснал многострадалния път на Андрей, защото мъченикът веднага умрял от причинената му болка.
 
Тялото на светеца било хвърлено в пропаст заедно с труповете на злодеи и лежало там повече от 12 седмици. По Божие повеление там започнали да идват хора от различни страни, обзети от нечисти духове. Те извадили от пропастта тялото на свети Андрей, положили го на свещено място и веднага, като достойно въздаяние за това, получили изцеление. По молитвите на светеца на неговия гроб мнозина получавали изцеления, защото свети Андрей има дръзновение пред Бога и се моли за всички нас, като заедно със светиите предстои пред Господния престол во веки. Амин.
 
Тропар:
 
Подвизавал се постнически на планината, си погубил опълчението на мислените врагове с всеоръжието на кръста, всеблажени, и си се облякъл в страдалчество, убивайки Копроним с меча на вярата; и заради двете си се увенчал от Бога, преподобномъчениче Андрее вечнопаметни.
 
Кондак:
 
Днес царственият град празнува пресветлия празник на светоносната твоя памет, призовавайки всеки град и страна: радва се, защото има велико съкровище - многострадалното твое тяло, мъчениче Андрее, светилниче на православието.

Всички жития за месец Октомври »

Свети отци на православието

Жития на светци

  • Официален сайт на Софийска епархия
  • Богоносци
  • ДОБРОЛЮБИЕ
  • Лествица
  • ПОКЛОННИЧЕСКО-ПРОСВЕТЕН ЦЕНТЪР Св.Йоан Рилски
  • ПРАВОСЛАВИЕ
  • ВЕРОУЧЕНИЕ ЗА УЧИТЕЛИ И УЧЕНИЦИ
  • АУДИО БИБЛИЯ
  • ВСЕМИРНО ПРАВОСЛАВИЕ
  • ОФИЦИАЛЕН САЙТ НА СВ.СИНОД НА БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА - БЪЛГАРСКА ПАТРИАРШИЯ
  • ПРАВОСЛАВЕН СВЯТ