Преставянето на блажения Симон Юриевецки

Този блажен наш отец се родил в Плеска област, в село Оделево, от благочестиви родители Иродион и Мария. От млада възраст той приел върху себе си подвига на юродството и тайно избягал от родителския дом в гъсти и непроходими гори. Веднъж селяните от село Ялнатско край град Юриевец Поволжки, като секли дърва и събирали мед, намерили в дебрите блажения Симон. Те започнали да го питат кой е и откъде е родом. Но светецът не им казал нищо, освен името си. Като видели, че свети Симон бил в много вехти дрехи, селяните се смилили над него и го довели в своето село при свещеника на име Иосиф. В дома на този свещеник свети Симон започнал да работи, той особено обичал да изпълнява тежки работи и чрез това умъртвявал плътта си: често мелел брашно с камъни, сечал дърва за всички жители на селото и от никого не вземал пари. 
 
Често и ревностно посещавал Божия храм, където възнасял своите молитви към Господа и прославял Неговото свято име. Неведнъж светецът бил подложен на насмешки и поругания, но всичко това понасял кротко, без да изпитва злоба към своите оскърбители. И през зимата, и през лятото той носел само риза, никога не носел обувки; за легло му служела земята, за покрив - небето. След като прекарал немалко години в село Ялнатско, Симон се преселил в град Юриевец, където продължил да се подвизава в подвига на юродството заради Христа. Често добри хора му давали дрехи или ботуши, но той ги оставял и се обличал в дрипи. Светецът имал обичай да идва в хана. През зимата прекарвал нощите тук. Тогава той се молел и бодърствал; стопаните и нощуващите често го изгонвали на студа. Нерядко той ходел по брега на река Волга и зимно време можело да се видят следите от босите му нозе. От суровия живот кожата му съвсем почерняла и прилепнала към костите. Често той изобличавал и укорявал себе си пред много хора и така смирявал плътта и духа си. За благочестивия си живот още приживе се удостоил с дара на прозрението и можел да вижда това, което било скрито от другите.
 
 
Веднъж, юродствайки, влязъл в дома на военачалника Третяк Трегуб. Военачалникът се разгневил на блажения и заповядал да го изведат от дома му насила. Като излизал от дома, светецът казал, че на другия ден ще се случи нещастие. Така и станало. На другия ден жената на военачалника паднала на излизане по стълбите и силно се ударила. Оттогава военачалникът започнал да уважава блажения Симон.
 
След известно време блаженият отново дошъл при него и предсказал, че в града ще избухне голям пожар. Така и станало. Повече от седемдесет двора били обхванати от пламъците. Тогава военачалникът заповядал да доведат блажения при него. Намерили го да стои на колене пред една от градските църкви. Той със сълзи се молел пред иконата на Пресвета Богородица. Довели блажения. Военачалникът заедно с други граждани започнал да моли светеца да ги избави от страшното бедствие. Симон протегнал ръка, посочил пламъка и като юродствал, ударил военачалника по бузата и пожарът веднага угаснал.
 
 
Светецът още приживе получил такава благодат от Господа, че по молитвите му ставали различни чудеса и изцеления на страдащите. Един жител на Юриевец, Иосиф Зубарев, преминавал с лодка река Волга. Внезапно задухал силен вятър и вълните започнали да заливат малката лодка. Изплашеният Иосиф видял на брега блажения Симон; той започнал мислено да моли светеца да го спаси с молитвата си от неизбежна гибел. Тогава Иосиф обещал да му даде нови дрехи и обувки. Бурята веднага утихнала и Иосиф благополучно преминал реката. Но след това, както често се случва, забравил за обещанието си. След много дни той се срещнал с блажения.
 
- Иосифе - казал му светецът, - ти не изпълни обещанието си. Помниш ли какво ми обеща, когато потъваше във Волга?
Тогава Иосиф си спомнил обещанието си и почувствал срам.
- Иди - казал блаженият - и раздай на бедните това, което ми беше обещал, и никога не ги забравяй, защото милостинята избавя от нещастия и беди.
Веднъж свещеникът от съборния храм в Юриевец, на име Алипий, в чест на светия и славен великомъченик Георги, докато ядял риба, глътнал кост, която заседнала в гърлото му. Той дълго страдал, ставало му все по-зле и вече започнал да се отчайва за оздравяването си. Тогава той се срещнал с блажения Симон и започнал да го моли за помощ. Светецът се докоснал с няколко пръста до гърлото му и той веднага изплюл костта и оздравял напълно.
Веднъж през есента на Волга се надигнало силно вълнение. Един от юриевецките жители Петър, живеещ недалече от брега на реката, изведнъж забелязал, че нещо ходи по вълните. Той се ужасил. Но като помислил, че е сбъркал, Петър се приближил до самия край на брега и започнал да се вглежда с напрегнато внимание. Изведнъж съвсем ясно видял, че това е блаженият Симон, който върви по водата с тояга в ръка. От изумление Петър не могъл да помръдне от мястото си. Блаженият се приближил към него и му казал:
- На никого не разказвай за това, което си видял, докато съм жив.
След смъртта на светеца Петър разказал на всички за великото чудо. Всички се удивлявали и прославяли Господа, изпращащ в света Своите славни угодници.
 
Като предчуствал скорошното си заминаване от временния живот, светецът дошъл в дома на новия военачалник Теодор Петелин. Военачалникът, разгневен от нещо, не познавайки блажения, заповядал да го бият. Симон се разболял тежко. Оставен в двора на военачалника, светецът повикал при себе си един свещеник. Изповядал се и с голямо благоговение се удостоил да се причасти с Божествените Христови Тайни и предал святата си душа на Господа. Теодор, като узнал за смъртта на блажения, започнал горчиво да плаче и се разкаял за съгрешението си. В това време целият град се събрал за погребението на светеца. С псалмопения и духовни песни погребали тялото на светия угодник в Богоявленския юриевецки манастир. Това станало на 4 ноември 1584 г. На погребението на светеца военачалникът Теодор Петелин раздал много милостиня. Когато се върнал у дома, той видял, че парите му никак не са намалели. Тогава разбрал, че това е станало по дивния Божий промисъл и благодарил на Господа и на славния наш отец Симон. През 1619 г. над гроба на блажения построили храм в чест на Пресвета Богородица Одигитрия с олтари в чест на пророк Илия и на свети Макарий Желтоводски. Мястото над гроба на блажения Симон било отбелязано с дървена гробница, за да не стъпи някой на това място поради незнание. В това време при гробницата дошла една жена на име Саломия и помолила свещеника да отслужи панихида над гроба на светеца.
 
- Повече от 18 месеца лежах от тежка болест. Веднъж ми се яви един мъж, само по риза, бос, с дълги, черни коси, среден на ръст. Той застана пред мене и ми каза: “Иди в Богоявленския манастир и помоли да отслужат панихида на гроба на Симон юродивия”. Аз се почувствах напълно здрава и дойдох да се помоля над гроба на този праведник.
 
Всички присъстващи били много удивени от разказа ѝ, защото тя никога не била виждала блажения Симон. Някои възрастни хора казали, че ѝ се е явил самият Симон: видът му бил точно такъв, какъвто го описала.
 
И много други чудеса станали на гроба на блажения. През 1635 г. патриарх Иосиф заповядал да направят рака за мощите и да изпишат икона на светия Божи угодник, непреставащ и досега да моли Господа за спасението на душите ни.

Всички жития за месец Ноември »

Свети отци на православието

Жития на светци

  • Официален сайт на Софийска епархия
  • Богоносци
  • ДОБРОЛЮБИЕ
  • Лествица
  • ПОКЛОННИЧЕСКО-ПРОСВЕТЕН ЦЕНТЪР Св.Йоан Рилски
  • ПРАВОСЛАВИЕ
  • ВЕРОУЧЕНИЕ ЗА УЧИТЕЛИ И УЧЕНИЦИ
  • АУДИО БИБЛИЯ
  • ВСЕМИРНО ПРАВОСЛАВИЕ
  • ОФИЦИАЛЕН САЙТ НА СВ.СИНОД НА БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА - БЪЛГАРСКА ПАТРИАРШИЯ
  • ПРАВОСЛАВЕН СВЯТ