В памет на светите мъченици Урбан, Теодор и Медимн и много други с тях
При царуването на злочестивия Валент арианите в Цариград имали голяма сила и разпростирали широко властта си, тъй като царят, заслепен от същата ерес, им помагал. Надигайки гонение срещу православните християни, те изгонили епископ Евагрий и силно притеснявали вярващите: едни биели, други хвърляли в тъмница, на трети разграбвали имуществото - с една дума, угнетявали ги по всякакъв начин. Силно скърбейки за това, вярващите се събрали тайно и решили да изпратят молба до царя, който тогава се намирал в Никомидия: ако не ги избави от арианите напълно, поне да отслаби притесненията им, за да не погинат докрай.
За това дело избрали седемдесет мъже с духовен чин, крепки във вярата, силни в словото и отличаващи се с разум, начело с Урбан, Теодор и Медимн. Те се отправили на път и стигнали до Никомидия, и заставайки пред царя, усърдно го молели да ги помилва и защити от ръцете на арианите. Царят силно се разгневил срещу тях, но с нищо не показал, че се гневи, а тайно ги изпратил при епарха Модест, заповядвайки му да ги улови и предаде на смърт.
Епархът ги хванал, но се боял да ги накаже явно пред всички и за да не тръгне мълва сред народа, заповядал да качат всички на кораб и да пуснат слух, че заловените отиват на заточение; в същото време наредили на собствениците на кораба, когато навлязат в открито море, да се качат на лодка и да подпалят кораба със седемдесетте мъже, което те и направили; като наближили Астакийската дълбочина, те подпалили кораба със светите мъченици, като преди това сами се качили в лодка и се върнали при епарха, съобщавайки му за смъртта на тези мъже.
Корабът загорял като свещ и бързо заплавал по морето, гонен от вятъра; плаващият кораб достигнал мястото, известно под името Дакидис; спирайки тук, корабът изгорял докрай, изпускайки от изгарящите тела на мъчениците дим, подобен на кадилно благоухание, издигащо се към Бога. Така завършили живота си светците и върху тях се изпълнили думите от Писанието: “влязохме в огън и вода, и Ти ни изведе на свобода”. Изгаряни в огън и носени по водата, светите мъже се вселили в небесния покой, където, предстоейки пред престола на Владиката, се молят за нас: по техните молитви, Господи, дай и на нас да се удостоим с вечен живот. Амин.
За това дело избрали седемдесет мъже с духовен чин, крепки във вярата, силни в словото и отличаващи се с разум, начело с Урбан, Теодор и Медимн. Те се отправили на път и стигнали до Никомидия, и заставайки пред царя, усърдно го молели да ги помилва и защити от ръцете на арианите. Царят силно се разгневил срещу тях, но с нищо не показал, че се гневи, а тайно ги изпратил при епарха Модест, заповядвайки му да ги улови и предаде на смърт.
Епархът ги хванал, но се боял да ги накаже явно пред всички и за да не тръгне мълва сред народа, заповядал да качат всички на кораб и да пуснат слух, че заловените отиват на заточение; в същото време наредили на собствениците на кораба, когато навлязат в открито море, да се качат на лодка и да подпалят кораба със седемдесетте мъже, което те и направили; като наближили Астакийската дълбочина, те подпалили кораба със светите мъченици, като преди това сами се качили в лодка и се върнали при епарха, съобщавайки му за смъртта на тези мъже.
Корабът загорял като свещ и бързо заплавал по морето, гонен от вятъра; плаващият кораб достигнал мястото, известно под името Дакидис; спирайки тук, корабът изгорял докрай, изпускайки от изгарящите тела на мъчениците дим, подобен на кадилно благоухание, издигащо се към Бога. Така завършили живота си светците и върху тях се изпълнили думите от Писанието: “влязохме в огън и вода, и Ти ни изведе на свобода”. Изгаряни в огън и носени по водата, светите мъже се вселили в небесния покой, където, предстоейки пред престола на Владиката, се молят за нас: по техните молитви, Господи, дай и на нас да се удостоим с вечен живот. Амин.