Притча за мира в сърцето
Веднъж един човек седял до оазиса, край входа на близкоизточен град. Към него се приближил юноша и попитал:
- Аз никога не съм бил тук. Какви хора живеят в този град?
Старецът му отговорил с въпрос:
- А какви бяха хората в този град, от който ти излезе?
- Това бяха зли и егоистични хора. Впрочем, имено заради това аз го напуснах с радост.
- Тук ти ще срещнеш точно такива - отговорил му старецът.
След малко време, друг човек се приближил към това място и задал същия въпрос:
- Аз току що дойдох. Кажи ми, старче, какви хора живеят в този град?
Старецът отговорил пак така:
- Ами кажи, синко, как се държаха хората в този град, откъдето дойде?
- О, това бяха добри, гостоприемни и благородни души. Там оставих много приятели, и за мен беше трудно да се разделя с тях.
- Ти ще намериш такива и тук,- отговорил старецът.
Търговец, който поил недалече своите камили, чул двата разговора. И щом вторият човек си отишъл, той се обърнал с упрек към стареца:
- Как може на двама човека да дадеш два напълно различни отговора на един и същ въпрос.
- Сине мой,- казал старецът,- всеки носи своя мир в сърцето. Този, който в миналото не е намерил нищо добро в тези краища, откъдето е дошъл, и тук също няма да намери нищо. А този, който е имал приятели в другия град, и тук също ще намери верни и предани приятели. Защото, виждаш ли, обкръжаващите ни хора стават това, което ние намираме в тях...