БЕЗСМЪРТИЕТО НА ДУШАТА - Задушница

Въпреки ежедневния опит който говори,че смъртта е непреодолим праг за човека и закон на природата, Свещеното Писание учи, че първоначално смъртта не е влизала в Божия план за човека. Тя не е норма,установена от Бога, а по-скоро отклонение от Неговия замисъл и голяма трагедия. Според книгата Битие смъртта се е вместила в нашето естество вследствие на нарушаването на Божиите заповеди от първите хора. Според Библията, Божият Син дойде на света за да възстанови вечния живот на човека. Не става дума за безсмъртието на душата,тъй като тя не подлежи на унищожение, а за безсмъртието на човека, който се състой от душа и тяло като цяло. Възстановяването на единството на душата с тялото трябва да се осъществи за всички хора едновременно при всеобщото възкресение на мъртвите. В някои религии и философии (например, в индуизма и стоицизма) се прокарва мисълта, че главното в човека – това е душата, а тялото е само временна обвивка, в която душата се развива. Когато душата стигне до определено духовно ниво, тялото престава да й бъде нужно и трябва да се хвърли като износена дреха. Като се освободи от тялото, душата се издига на по-висока степен на съществуване. Християнската вяра не споделя такова разбиране за човешката природа. Като дава предпочитание на духовното начало в човека, тя вижда в него същество от две съставни части, две допълващи се страни – духовна и материална. 

Съществуват и безтелесни същества – ангели и бесове, но човекът има друго устройство и предназначение.Благодарение на тялото му, природата на човека е по-сложна и по-богата. Бог определя съюзът между душата и тялото – това е вечен съюз. Когато след смъртта душата напусне своето тяло, тя попада в чужди за нея условия. В действителност, тя не е призвана да живее като призрак и затова й е трудно да се приспособи към новите и неестествени за нея условия. За да не бъде така, както и за пълното отстраняване на всички разрушителни последствия от греха, на Бог се видя угодно да възкреси създадените от Него хора. Това ще стане при Второто Пришествие на Спасителя,когато при Неговото всемогъщо слово душата на всеки човек ще се върне в своето възстановено и обновено тяло. Трябва да кажем отново, че тя не влиза в нова обвивка, а се съединява именно с тялото, което й е принадлежало преди, но вече обновено и нетленно, приспособено за новите условия на съществуване.

Що се отнася до временното състояние на душата от времето на разделянето й с тялото до деня на всеобщото възкресение, то Свещеното Писание учи, че тя продължава да живее, чувства и мисли. „Бог не е Бог на мъртвите, но на живите“ – казва Христос( Мат. 22:32, Екл. 12:7). Смъртта е временна раздяла с тялото и се нарича „напускане на хижата“, „успение“ (заспиване) (2 Пет. 1:15, Фил. 1:23, 2Тим. 4:6,Деяния 13:16). Ясно е, че думата „успение“(сън), не се отнася до душата, а до тялото, което след смъртта си отдъхва от трудовете си.Душата, разделяйки се с тялото, продължава своя съзнателен живот така, както и преди.Истинността на това твърдение се вижда от притчата на Спасителя за богатия човек и Лазар (Лука 16 гл.),както и от чудото на Тавор. В първия случай богаташът (описан в Евангелието), намиращ се в ада и Авраам - в Рая, обсъждали възможността да се изпрати душата на Лазар на земята при братята му,за да ги предупреди за мъките в ада. Във втория, живелите много преди Христа пророци Мойсей и Илия беседват с Господа за предстоящите Му страдания. Също така Христос казва на юдеите,че Авраам е видял пришествието Му, очевидно от рая и се е възрадвал (Йоан 8:56). Тази фраза нямаше да има смисъл, ако душата на Авраам пребиваваше в безсъзнателно състояние, както учат някои сектанти по въпроса за живота на душата след смъртта.

Книгата Откровение разказва със своя образен език за това, как душите на праведниците на Небето реагират на събития, които се случват на земята (Откр.5:9). Всички тези места на Писанието ни учат да вярваме, че дейността на душата действително продължава и след раздялата й с тялото. Освен това Писанието учи, че след смъртта Бог определя за душата място на временно пребиваване в съответствие с това, което е заслужила, живеейки в тялото: рай или ад. Определянето на мястото се осъществява от така наречения „частен“ съд. Частния съд трябва да се отличава от „всеобщия“, който ще бъде в края на света. „Лесно е за Господа в ден на смърт да въздаде на човека според делата му“(Сирах.11:26, също в Евр.9:27 ) – „И както е определено на човеците веднъж да умрат, а след това настава съд.“ Очевидно съдът е индивидуален. Има основание да се предполага, че в началния стадий веднага след смъртта, попадайки в нови условия,душата се нуждае от помощта и ръководството на своя Ангел-хранител. Например в притчата за богатия Лазар се разказва,че ангелите взели душата му и я отнесли на Небето. Според учението на Спасителя, ангелите се грижат за младенците – за децата (в пряк и преносен смисъл).Учението на Православната църква за състоянието на душата до всеобщото възкресение е следното: „Вярваме,че душите на умрелите блаженстват или се мъчат според делата си.Като се разделят с тялото, те веднага преминават или в радост, или в печал и скръб. Впрочем,те не чувстват съвършено блаженство, нито съвършено мъчение,тъй като съвършеното блаженство или мъчение всеки ще получи след всеобщото възкресение,когато душата се съедини с тялото, в което е живяла добродетелно или порочно.“ Така Църквата разграничава две състояния на душата в задгробния свят: едно за праведните, друго – за грешниците – рай и ад. Тя не признава римокатолическото учение за средно състояние и чистилище, доколкото в Свещеното Писание няма никакви указания за средно състояние.Също така Църквата учи, че мъките на грешниците в ада могат да бъдат облекчени или дори премахнати чрез молитви за тях и добри дела,извършени в тяхна памет. От тук и обичаят да се правят панихиди, заупокойни молитви, записване имена на починали, които да се споменават на св.Литургия. А три дни в годината т.н. Задушници са определени за усилна заупокойна молитва.

Свети отци на православието

Жития на светци

  • Официален сайт на Софийска епархия
  • Богоносци
  • ДОБРОЛЮБИЕ
  • Лествица
  • ПОКЛОННИЧЕСКО-ПРОСВЕТЕН ЦЕНТЪР Св.Йоан Рилски
  • ПРАВОСЛАВИЕ
  • ВЕРОУЧЕНИЕ ЗА УЧИТЕЛИ И УЧЕНИЦИ
  • АУДИО БИБЛИЯ
  • ВСЕМИРНО ПРАВОСЛАВИЕ
  • ОФИЦИАЛЕН САЙТ НА СВ.СИНОД НА БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА - БЪЛГАРСКА ПАТРИАРШИЯ
  • ПРАВОСЛАВЕН СВЯТ