Онези от вас, които бяха тук, когато се чете литургийното свето евангелие (Мат.1:1-25), чуха да се изброяват много имена. Изброиха се родовете от Авраама до Давида, от Давида до Вавилонското преселение, и от Вавилонското преселение до Христа. Допускам мнозина да недоумяват: защо ли се четат тези имена; защо са записани; кому са нужни; какво можем да се поучим от тях? 

Чуйте: това е родословието на Спасителя - по човечество!

Чрез подробното изброяване на тия родове, Св. ев. Матей цели да покаже на еврейския народ, че Иисус Христос е наистина обещания Месия от Давидовия род. А пред нас се изтъква, че Синът Божий е станал човек: сродил се е с нас-човеците; Синът Божий станал и Син Човечески; Той станал наш брат по плът. Така обикнал Бога света, че пратил Своя Единороден Син да се въплоти, за да ни обожестви.

Свети Атанасий Велики пише: ”Той се въплотил, та ние да се обожествим”.

- Каква неизмерима и неизразима Божия милост към човешкия род е това!...

Помислете, братя и сестри, върху значението за нас на туй високо сродяване с Иисуса Христа! Помислете върху това: какво ни задължава то, какво ни налага?! Представете си, че имате много близък сродник - знатен, силен, властен, прочут! - нали вие се гордеете с него, хвалите се с него. Той е за вас някаква опора, ваша гаранция, - тъй да се каже!

- И вие сте внимателни, предпазливи в живота, при постъпките си. Страхувате се да не би да извършите нещо неприлично, непристойно, което би оскърбило високото достойнство на вашия сродник. Държите сметка да не сторите нещо, което би опозорило вас и би засегнало вашия сродник. Вслушайте се в неговите съвети и препоръки, стараете се точно да ги изпълнявате. Ако вашето сродство с хората ни налага задължения и ни възпира от лоши и недостойни дела, то колко повече ни обвързва височайшето ни сродство с Бога,  с сина Божий - с Иисуса Христа!

Няма да преувелича, ако кажа: че близостта ни с Христа ни налага да живеем като ангели в плът, както са живеели светиите. Ние сме призовани да бъдем свети, както е свят Нашия Небесен Отец (Лев.11:44). Трябва да имаме за пример в живота си Спасителя:” Поучете се от Мене - ни казва Той, - понеже съм кротък и смирен по сърце” (Мат.11:29)! Да проявяваме милост: да бъдем милосърдни, както е милосърден Нашия Отец Небесен (Лук.6:36) !

Със търпение да спасяваме душите си (Лук.21:19)! Святост, кротост, смирение, милосърдие, въздържание и търпение - ето тия небесни, тия благоухайни райски цветя, които трябва да растат в градината на нашето сърце; да красят нашите души; да увеличават нашия живот, - за да бъдем достойни сродници на нашия Спасител!

Да пазим себе си като храм на Бога - в чистота и святост!

Да не се гневим и озлобяваме!

Да не се гордеем!

Да не считаме за унижение да служим на другите, особено на „малките Христови братя” (Мат.25:40 и 45) - нуждаещите се!

Светият, Чистият, Безгрешния Христос, Чието име носим, - нали се наричаме „християни”!, - ни налага длъжност, които трябва точно да изпълняваме.

Нашите мисли, нашите чувства, нашите желания, стремления и решения, нашите дела, нашия живот трябва да са достойни за Христа! Да светят, - да прославят Христа, а не да го унижават! Да не петнят името „християнин”! Ние всеки ден, произнасяйки „Господнята молитва”, казваме:” Да се свети името Ти!”

- А как да се свети? Кой ще го свети? - ще го светим, естествено, ние - християните: като живеем свято, като изпълняваме Божиите заповеди!
- Божието име само по себе си е свято! И ние с нищо не увеличаваме Неговата святост, но от нас се иска да светим Божието име чрез живота си, нашият живот да бъде свят!

Братя и сестри,

Синът Божии стана човек, за да издигнем човека, да възстанови повредения Божии образ в човека. Той дойде, за да направи от „трънливата шипка”, т.е. от грешния човек, хубава, прекрасна, благоуханна роза. Той стана човек за да обнови човешкото естество, да го промени и обожестви.

Да бъдем с Христа!... да бъдем Христови не само на думи, а и по целия си живот, за да се удостоим да станем някога и граждани на Небесното Христово Царство: да сме там, дето е Той (Йоан.14:3) ! - АМИН!