Проповед за Неделя пред Богоявление (2)
ГЛАСЪТ НА ВИКАЩИЯ В ПУСТИНЯТА
“Гласът на викащия в пустинята говори: пригответе
пътя на Господа, прави правете пътеките Му” (Марк. 1:3)
Светото Евангелие, което чухме днес, мислено ни принася при бреговете на река Йордан, зад които се намира Иудейската пустиня с областта Витавара и изправя пред нас един чуден мъж, облечен в дреха от камилска вълна и препасан с кожен пояс. Това е свети Иоан Кръстител, синът на праведните свещеник Захарий и съпругата му Елисавета.Явяването на Господният предтеча било предсказано от двама старозаветни пророци: от Малахия и Исаия. Господ говори чрез пророк Малахия така:“Ето, Аз пращам Ангела Си,и той ще приготви пътя пред Мене” (Мал. 3:1). А чрез пророк Исаия казва: “Гласът на викащия в пустинята говори:пригответе пътя на Господа,прави правете пътеките Му”(Ис. 40:3; Марк 1:3).
Нека днес дадем внимание на тоя глас! Какво вещае той? Към кого е отправен? Свети Йоан Кръстител бил последен от старозаветните пророци. Той бил осветен от Бога още от утробата на майка си за пророк, който ще приготви сърцата на хората да приемат очаквания Месия.Сам Бог нарича свети Йоан Кръстител Свой Ангел, заради неговия чист, непорочен и възвишен живот.
Той е възслаб, с изпито, просветлено, с вощен цвят лице, с дълга черна коса, с проницателен поглед. Хранел се, - както повествува свети апостол и евангелист Марко, - с “акриди и див мед” (Марк 1:6). Сам Спасителят представя подвижническия живот на Предтеча така: “Дойде Йоан, който ни яде, ни пие... (Мат. 11:18). Мълвата за строгия пустинник бързо обходила навред из околностите. И ето, заприиждали при него хора от Йерусалим и цялата Юдейска страна. Между тях имало мнозина фарисеи и садукеи, претоварени със своите грехове. Пророкът им отправил тежки изобличителни слова: “Рожби ехиднини! Кой ви подсказа да бягате от бъдещия гняв? Сторете, прочее, плод достоен за покаяние и не помисляйте да думате в себе си: наш отец е Авраам; защото казвам ви, Бог може от тия камъни да въздигне чеда Аврааму; и секирата лежи вече при корена на дърветата;затова всяко дърво, което не дава добър плод, бива отсичано и хвърляно в огън” (Мат.3:7-10).
Тук били и хора от всякакви обществени слоеве, митари и войници. Всеки питал : “Какво тогава да правим?” И всекиму Йоан давал отговор според нравственото и служебното състояние, в което се намирал (Лука 3:11-14). Към всичко това Йоан свидетелствувал пред народа и за Господ Иисус Христос като Агнец Божий, Който взема върху си греха на света” (Иоан1:29). Народът се съмнявал, да не би Йоан да е Христос. Затова той обяснил целта на своето идване: “Аз ви кръщавам с вода за покаяние; но Оня, който иде подире ми,е по-силен от мене; аз не съм достоен да Му понеса обущата; Той ще ви кръсти с Дух Светий и с огън” (Мат. 3:11). А с израза – “не съм достоен да развържа ремъка на обущата Му” (Марк 1:7) – Предтеча посочил, колко по-голям е Христос от него. Той не искал да преувеличава своето дело, а признавал и изказвал своето недостойнство пред Този, Който идвал след него. Свети Йоан Кръстител толкова бил силен в правдата и в любовта, че Сам Спасителят казва за него: “Между родените от жени не се е явил по-голям от Иоана Кръстителя” (Мат. 11:11). За Предтеча нямало по-голяма радост от това, че е избран Божи съсъд, оръдие да насочи грешните хора към Христос, Който ще извърши кръщение с Дух Светий. За това кръщение с Дух Свети и огън предсказали старозаветните пророци: Исаия и Иоил (Ис. 44:3; Иоил 2:28-29).
То се извършило по един чудесен начин на Петдесетница и продължава да се извършва и сега в Църквата при тайнството Кръщение.Гласът на викащия в пустинята, който свето Евангелие предава, е образен. Той е зов за покаяние. А покаянието в самата си същност е и святост. То е врата към Царството Божие. Затова и свети Йоан, като предтеча започва своята проповед със зов към покаяние: “Покайте се, защото се приближи царството небесно...Пригответе пътя на Господа, прави правете пътеките Му... Сторете,прочее, плод достоен за покаяние”! (Мат. 3:2; 3:8).Нека се спрем и поразмислим върху онова, което викащия в пустинята, - според както е предадено у пророк Исаия, - ни казва: “Пригответе пътя на Господа, прави правете пътеките Му”! (Ис. 40:3; Марк 1:3).
В древност, когато предстояло някоя високопоставена особа, да речем цар, да пристигне някъде, предварително вземали мерки и били привеждани в подходящо състояние пътищата, по които той ще мине. Ако е имало долове, запълвали ги, ако се изпречвал хълм, снишавали го, кривините изправяли и неравните пътища правели гладки. Нещо подобно трябва да се извърши и във връзка с идването на Бога!В мястото у пророк Исаия се казва: “Прави направете в пустинята пътеките на нашия Бог”! (Ис. 40:3). За каква “пустиня” става дума тук? Това е пустинята на човешкото сърце! Направете път на Господа във вашето пустинно сърце! В него има много “долове”, “хълмове”, даже “планини”, има “кривини”, има “неравни пътеки”! Това са все символи за нашите грехове и пороци, за нашия лош, в нравствен смисъл, живот. Гласът на викащия в пустинята: “Пригответе пътя на Господа, прави правете пътеките Му” (Марк 1:3), отправен към иудеите, дошли за покайно кръщение при река Йордан, достига и днес до нашите уши. Той е отправен и към нас. Защото и нашите уши са загрубели и нашите сърца са окаменели.
Пътят към тях е препречен и неравен. Затова е необходимо да го разчистим и го направим прав за Господа. Как? – Като изпълним в него всеки дол и снишим всяка рътлина, да изправим кривините и направим гладки неравните места (Лука3:5). Защото нашия живот е път, по който всеки слага частица от себе си и изгражда големия път на Всевишния или го руши и препречва. Бог е поставил началото на този път, предложил е Своя Син да ни показва посоката, да подбира материалите и начините на изграждането му. Днес свети Йоан Предтеча ни подканя отново да вземем участие в това Божие дело.“Пригответе пътя на Господа, прави правете пътеките Му” (Марк 1:3).
Покайте се! – Този спасителен зов трябва да екне и като камбанен звън да се разнесе навсякъде, да огласи всеки християнски дом, да събуди всяка християнска съвест, да раздвижи всяко християнско сърце! Тогава ще прегазим студените преспи на егоизма и отчуждението, на завистта и злобата, на всичко грозно и зло, което е около нас и в нас самите.Тогава и новата 2010 година ще бъде по-добра и по-щастлива!Пригответе пътя на Господа! Това е гласът идещ днес от небето чрез Словото Божие, което чухме от светото Евангелие. Светата Православна Църква ни го приема с кротост и благоговение и го предава на своите верни чеда с любов и благословение.Ще чуем ли, обаче, тоя глас? – От нас зависи. Ако се откликнем на този зов към спасение, ако приготвим пътя на Господа и направим прави пътеките Му, тогава ще можем да кажем като Псалмопевеца: “Готово е сърцето ми, Боже, готово е сърцето ми” (Пс. 56:8). Тогава Господ ще дойде при нас, ще влезе в сърцата ни, ще вечеря с нас (Откр. 3:20) и ще ни спаси. “Да, дойди, Господи Иисусе!” Амин!
“Гласът на викащия в пустинята говори: пригответе
пътя на Господа, прави правете пътеките Му” (Марк. 1:3)
Светото Евангелие, което чухме днес, мислено ни принася при бреговете на река Йордан, зад които се намира Иудейската пустиня с областта Витавара и изправя пред нас един чуден мъж, облечен в дреха от камилска вълна и препасан с кожен пояс. Това е свети Иоан Кръстител, синът на праведните свещеник Захарий и съпругата му Елисавета.Явяването на Господният предтеча било предсказано от двама старозаветни пророци: от Малахия и Исаия. Господ говори чрез пророк Малахия така:“Ето, Аз пращам Ангела Си,и той ще приготви пътя пред Мене” (Мал. 3:1). А чрез пророк Исаия казва: “Гласът на викащия в пустинята говори:пригответе пътя на Господа,прави правете пътеките Му”(Ис. 40:3; Марк 1:3).
Нека днес дадем внимание на тоя глас! Какво вещае той? Към кого е отправен? Свети Йоан Кръстител бил последен от старозаветните пророци. Той бил осветен от Бога още от утробата на майка си за пророк, който ще приготви сърцата на хората да приемат очаквания Месия.Сам Бог нарича свети Йоан Кръстител Свой Ангел, заради неговия чист, непорочен и възвишен живот.
Той е възслаб, с изпито, просветлено, с вощен цвят лице, с дълга черна коса, с проницателен поглед. Хранел се, - както повествува свети апостол и евангелист Марко, - с “акриди и див мед” (Марк 1:6). Сам Спасителят представя подвижническия живот на Предтеча така: “Дойде Йоан, който ни яде, ни пие... (Мат. 11:18). Мълвата за строгия пустинник бързо обходила навред из околностите. И ето, заприиждали при него хора от Йерусалим и цялата Юдейска страна. Между тях имало мнозина фарисеи и садукеи, претоварени със своите грехове. Пророкът им отправил тежки изобличителни слова: “Рожби ехиднини! Кой ви подсказа да бягате от бъдещия гняв? Сторете, прочее, плод достоен за покаяние и не помисляйте да думате в себе си: наш отец е Авраам; защото казвам ви, Бог може от тия камъни да въздигне чеда Аврааму; и секирата лежи вече при корена на дърветата;затова всяко дърво, което не дава добър плод, бива отсичано и хвърляно в огън” (Мат.3:7-10).
Тук били и хора от всякакви обществени слоеве, митари и войници. Всеки питал : “Какво тогава да правим?” И всекиму Йоан давал отговор според нравственото и служебното състояние, в което се намирал (Лука 3:11-14). Към всичко това Йоан свидетелствувал пред народа и за Господ Иисус Христос като Агнец Божий, Който взема върху си греха на света” (Иоан1:29). Народът се съмнявал, да не би Йоан да е Христос. Затова той обяснил целта на своето идване: “Аз ви кръщавам с вода за покаяние; но Оня, който иде подире ми,е по-силен от мене; аз не съм достоен да Му понеса обущата; Той ще ви кръсти с Дух Светий и с огън” (Мат. 3:11). А с израза – “не съм достоен да развържа ремъка на обущата Му” (Марк 1:7) – Предтеча посочил, колко по-голям е Христос от него. Той не искал да преувеличава своето дело, а признавал и изказвал своето недостойнство пред Този, Който идвал след него. Свети Йоан Кръстител толкова бил силен в правдата и в любовта, че Сам Спасителят казва за него: “Между родените от жени не се е явил по-голям от Иоана Кръстителя” (Мат. 11:11). За Предтеча нямало по-голяма радост от това, че е избран Божи съсъд, оръдие да насочи грешните хора към Христос, Който ще извърши кръщение с Дух Светий. За това кръщение с Дух Свети и огън предсказали старозаветните пророци: Исаия и Иоил (Ис. 44:3; Иоил 2:28-29).
То се извършило по един чудесен начин на Петдесетница и продължава да се извършва и сега в Църквата при тайнството Кръщение.Гласът на викащия в пустинята, който свето Евангелие предава, е образен. Той е зов за покаяние. А покаянието в самата си същност е и святост. То е врата към Царството Божие. Затова и свети Йоан, като предтеча започва своята проповед със зов към покаяние: “Покайте се, защото се приближи царството небесно...Пригответе пътя на Господа, прави правете пътеките Му... Сторете,прочее, плод достоен за покаяние”! (Мат. 3:2; 3:8).Нека се спрем и поразмислим върху онова, което викащия в пустинята, - според както е предадено у пророк Исаия, - ни казва: “Пригответе пътя на Господа, прави правете пътеките Му”! (Ис. 40:3; Марк 1:3).
В древност, когато предстояло някоя високопоставена особа, да речем цар, да пристигне някъде, предварително вземали мерки и били привеждани в подходящо състояние пътищата, по които той ще мине. Ако е имало долове, запълвали ги, ако се изпречвал хълм, снишавали го, кривините изправяли и неравните пътища правели гладки. Нещо подобно трябва да се извърши и във връзка с идването на Бога!В мястото у пророк Исаия се казва: “Прави направете в пустинята пътеките на нашия Бог”! (Ис. 40:3). За каква “пустиня” става дума тук? Това е пустинята на човешкото сърце! Направете път на Господа във вашето пустинно сърце! В него има много “долове”, “хълмове”, даже “планини”, има “кривини”, има “неравни пътеки”! Това са все символи за нашите грехове и пороци, за нашия лош, в нравствен смисъл, живот. Гласът на викащия в пустинята: “Пригответе пътя на Господа, прави правете пътеките Му” (Марк 1:3), отправен към иудеите, дошли за покайно кръщение при река Йордан, достига и днес до нашите уши. Той е отправен и към нас. Защото и нашите уши са загрубели и нашите сърца са окаменели.
Пътят към тях е препречен и неравен. Затова е необходимо да го разчистим и го направим прав за Господа. Как? – Като изпълним в него всеки дол и снишим всяка рътлина, да изправим кривините и направим гладки неравните места (Лука3:5). Защото нашия живот е път, по който всеки слага частица от себе си и изгражда големия път на Всевишния или го руши и препречва. Бог е поставил началото на този път, предложил е Своя Син да ни показва посоката, да подбира материалите и начините на изграждането му. Днес свети Йоан Предтеча ни подканя отново да вземем участие в това Божие дело.“Пригответе пътя на Господа, прави правете пътеките Му” (Марк 1:3).
Покайте се! – Този спасителен зов трябва да екне и като камбанен звън да се разнесе навсякъде, да огласи всеки християнски дом, да събуди всяка християнска съвест, да раздвижи всяко християнско сърце! Тогава ще прегазим студените преспи на егоизма и отчуждението, на завистта и злобата, на всичко грозно и зло, което е около нас и в нас самите.Тогава и новата 2010 година ще бъде по-добра и по-щастлива!Пригответе пътя на Господа! Това е гласът идещ днес от небето чрез Словото Божие, което чухме от светото Евангелие. Светата Православна Църква ни го приема с кротост и благоговение и го предава на своите верни чеда с любов и благословение.Ще чуем ли, обаче, тоя глас? – От нас зависи. Ако се откликнем на този зов към спасение, ако приготвим пътя на Господа и направим прави пътеките Му, тогава ще можем да кажем като Псалмопевеца: “Готово е сърцето ми, Боже, готово е сърцето ми” (Пс. 56:8). Тогава Господ ще дойде при нас, ще влезе в сърцата ни, ще вечеря с нас (Откр. 3:20) и ще ни спаси. “Да, дойди, Господи Иисусе!” Амин!
