Свети Андрей Критски е един от най-ярките църковни ритори и химнографи на Византия. Родил се в град Дамаск в 660 г. в семейство на благочестиви християни. До седем години той бил ням. След причастяване със Светите Христови Тайни проговорил.Когато навършил 14 години, родителите му го завели в Йерусалимския манастир на Гроба Господен. При пострижението в монашество той получил послушание да бъде иконом на Братството на манастира.През 681 г., когато в Константинопол се провеждали заседанията на Шестия Вселенски Събор,монахът Андрей заедно с двама монаси-старци бил изпратен във византийската столица, за да представи на императора документи, потвърждаващи пълното съгласие с решенията на Събора. Старците се завърнали обратно в Йерусалим, а Андрей останал в Константинопол. Тук той получил послушанието да оглави Дома за сираци при църквата „Св. София”.След това бил ръкоположен за дякон и зачислен към клира на главния храм на Византия.Той служил като дякон 20 години и се трудил в Дома за сираци, като по негово време сградата била надстроена. Домът за старци, за който също се грижел той, бил няколко пъти ремонтиран.

В Константинопол св. Андрей започнал да пише дивните си песнопения, които богато украсили Църквата Божия и прославили множество светии,великопостните и пасхални дни.За усърдните трудове св. Андрей бил ръкоположен за епископ и назначен в най-отдалечената тогава катедра – на остров Крит. Но за разлика от своите предшественици и архиереите, които служили в Крит след него, той носил титлата архиепископ.Тук той построил домове за сираци и старци,храм в чест на Влахернската икона на Божията Майка. Грижил се за паството си и проповядвал неуморно, с молитвите си прогонвал вражеските набези на пиратите-араби, а веднъж по време на суша измолил дъжд от Бога, който обилно напоил нивите на критските християни.Няколко пъти той посетил Константинопол и защитил светите икони, когато във Византия започнала иконоборческата ерес.

При последното си посещение на столицата св. Андрей се простил с всички,защото почувствал приближаващия край. По пътя за Крит той тежко заболял се установил на остров Митилин, където починал на 4 юли 740 година. На този ден във всички Православни църкви се почита паметта му.Свети Андрей Критски пръв започнал да пише богослужебни канони. Съставил канони на 12-те празника, с изключение на празника Въведение Богородично. По негово време той се празнувал отделно.

Някои от неговите канони не са достигнали до нас.Великият Пост освен с Великия канон бил украсен и с други творения на св. Андрей. В ръкописите са съхранени канони за Неделя Вайа, трипесници за всички дни от Страстната седмица. Във Велика Събота се изпълнявали Четирипесници,към които по-късно добавили
и каноните на св. Козма Маюмски, монахиня Касияна и епископ Марк Отрански. Канони на св. Андрей Критски се пеели в нощта на Пасха, на Томина Неделя, в Неделя на Жените Мироносици, на Преполовение, на Петдесетница и във всички Недели.Свети Андрей Критски написал канони и стихири за много светии. Св. Йоан Дамаскин като съставил Октоиха, въвел в него ирмоси и напеви от св. Андрей.Великият покаен канон е най-известното творение на св. Андрей. Той се изпълнява в храмовете вече почти 1200 години и се възприема така,както някога, когато бил написан.Православната църква нарича св. Андрей „мистагог на покаянието”, а това означава, който грижливо учи и разкрива тайни. Покаянието му е дълбоко и искрено.

През целия канон преминава една мисъл, която се повтаря във всяка песен и това е съзнанието за греховност. Колкото е по-близо човек до Бога, толкова повече вижда той греховете си. Променят се възприятията ни на близките и на целия свят. На такова смирение ни учи св. Андрей Критски.В канона целият Стар Завет става школа за покаяние. Като показва добродетелите и подвизите на светиите и разказва за жестоки дела, той подбужда към подражание на добрите и отвращение от злите деяния. Конкретни събития от библейската история се превръщат в иносказания и смислови схеми. Например Ева не е просто библейски персонаж, а женствено-лукаво начало в душата на всеки човек.В дълга поредица се изреждат образи от Стария и Новия Завет: праотци, патриарси, съдии, царе,пророци, апостоли, израилтяни и техни съседи – персонажи боголюбиви и злочестиви, които са пример за подражание, отвращение или покаяние /промяна/ на мислите и делата. Оттук идва и названието „Покаен канон”. Каноните обикновено съдържат не повече от 30 тропара, а този съдържа 250, затова е наречен „Велик”.Освен примери от Свещеното Писание Великия канон съдържа и увещание към душата да разсъждава и да се моли. Като че ли изпълнен със състрадание и любов старец ни е взел за ръка, въвел ни е в килията си и е започнал да беседва с нас, да споделя опита си и заедно с нас смирено, и горещо да се моли.Едно от най-ценните качества на Великия канон е, че той единствен от всички канони се доближава най-много до аскетическите монашески творения изложени във вид на кратки изречения.Духът на този вид поезия черпи вдъхновение от монашеското мировъзрение, наставления и размишления.Формата на канона не е никак проста. Тя изисква от слушателя и читателя осмисляне на историята. Преживяванията се съдържат в най-важни събития –символи.

Ирмосите във всички канони възпяват празника или паметта на светията чрез осмисляне събитието на деня. Монахът-песнотворец моли Бога „да утвърди ума му на недвижимите камъни на заповедите Божии”. Всички колебания и смущения трябва да отстъпят място на твърдостта пред Бога, когато ума и сърцето се намират в оная хармония, която отдавна е изгубена у хората, но е налице при монасите.В четвърта песен се възпяват „делата и съзерцанието”.Тук св. Андрей сякаш се увлича и забравя, че го слушат не само монаси. В най-красиви и изящни строфи на канона говори за най-важното съотношение на тези две състояния на истинското монашеско житие.Особено внимание обръща той на покаянието.На гръцки език тази дума означава не само разкаяние, но решителна, мъчителна и трудна промяна на ума. Умът трябва да се промени. От греха и грижите,от угризенията и терзанията на този свят, от тленното и нищожното, умът видоизменен трябва да се завърне към онова състояние, което Бог изначално е дарил на човека. Покаянието е процес на целия живот, затова от него има нужда както човека, който за първи път осъзнава греха си, така и достигналия велики висоти на подвижнически живот праведник.С висотата на мислите и дълбочината на чувствата Великият Покаен канон пробужда душата от греховния сън, разкрива гибелното й състояние, подбужда я към строго самоизпитване, самоосъждане и разкаяние, отвращение от греховете и изправяне на живота.