Възлюбени в Господа братя и сестри, 

"Радвай се, Невесто неневестна!" - продължава да пее Църквата в петъчния ден на втората седмица от Великия пост. Всички ние знаем за огромното и особено място, което заема в живота на Църквата почитането на света Богородица - Майката на нашия Господ Иисус Христос. Още от най-древни времена, в преданието на Църквата, тя е наречена Божия майка, Богородица, Пречиста, Всесвета. А една от най-разпространените и често повтаряни църковни молитви я величае като „по-почитана от херувимите и по-славна от серафимите", което означава, че на нея подобава по-висока чест, тя е обгърната от неизмеримо повече слава, отколкото серафимите, както Свещеното Писание нарича някои от ангелските чинове. В богослужението на светата Църква няма служба или молитва, в която да не се споменава нейното име. Никой друг образ не пронизва християнското изкуство като образа на майката, държаща в ръце своя Божествен син.

И наистина, на Богородичната икона виждаме св. Дева, прегърнала в обятията си слабичко, нежно и плачещо дете, но тя твърдо вярва, че това е Оня, за Когото небесният ангел й е говорил и е предсказал. Тя гледа това Дете, но чрез вярата си вижда Оногова, Когото целият свят очакваше. Този образ ние виждаме веднага след влизането си в храма, на най-почетното място на иконостаса. Ние го виждаме и ако вдигнем взор нагоре, в апсидата над олтара, в самия център, обкръжен с надпис: „За тебе се радва, Благодатна, всяка твар".

Хиляди са чудотворните и особено чтими икони, обкръжени с изключително почитание от страна на православните сърца, посветени на света Богородица. От светото Евангелие знаем, че Божията майка се радвала на особена почит от страна на своя Син. На същата почит тя се радва и от страна на Христовата църква, още от нейното основаване. И това е така, защото Църквата винаги е зачитала онова, което Бог е надарил с изключителна благодат. Обичта, с която Христос е обикнал пречистата Си майка, се е пренесла и в Христовата църква. Почитането на света Богородица е една от най-нежните украси на Църквата и е проява на предаността ни към Господ. Защото който непоколебимо вярва, че Христос е нашият небесен Учител, Господ и Спасител, той не може да не отдава почит и поклонение на Неговата свята Майка.

Почитаме светата Дева, защото сме длъжни да почитаме всички, които Бог е възлюбил и им е оказал почит. Това, което за Бога е любимо и ценно, то и за самите нас е такова. И така Бог е въздигнал светата Дева високо, затова тя е и поставена в Църквата на такава духовна висота. Прекланяме се пред светата Дева и я величаем, защото за нас тя е образец на всички добродетели, които могат да ни доближат до Бога — учи ни на скромност, смирение пред Бога, надежда и упование, учи ни да ценим чистотата на сърцето и помислите ни и най-вече ни учи на вяра в Бога, която може да ни направи блажени и щастливи.Ние почитаме Божията Майка и заради това, че се чувстваме длъжни да й благодарим за молитвеното й застъпничество пред нейния Син и наш Господ, когато сме били принудени в страдания и душевни болки да падаме пред нозете й и да търсим нейната помощ и подкрепа. А това правим, защото вярваме в Бога.

Ако можем да разберем високото място, което света Богородица заема в спасителната мисия на Христовата църква, ще разберем ясно, и че Христос никога няма да откаже да изпълни молитвеното застъпничество на света Богородица за Божия помощ и подкрепа. Но нашата молитва трябва да бъде винаги разумна и придружена с непоколебима вяра.

Основа на почитанието на света Дева Мария в Църквата е било нейното послушание към Бога, свободното доверие, с което тя, по човешки, се отзовава на Божието определение. Светата Църква винаги е подчертавала връзката на Божията Майка с цялото човечество и се е любувала на света Богородица като на най-добрия и най-възвишен плод на човешката история и винаги е откривала в нея най-дълбокия смисъл и истинската същност на човечеството.

В центъра на почитта към света Богородица в източноправославната Църква стои любовта към нея, на съзерцаването на нейния образ - на нейното майчинство, кръвната й връзка с Христос. Православната църква се радва, преди всичко, че в пришествието на Божия Син на земята, спасителното явяване на Бога, станал Човек, за да възвърне хората към богоотреденото им спасително призвание, взема участие и самата човешка природа. Света Богородица е тази, благодарение на която Христос се нарича така, както винаги е наричал Себе Си - Син Човечески.

В лицето на светата Дева, държаща в обятията си своето Дете, в лицето на тази страдаща майка, е отразена и възвеличена истинската й любов, нейното свято страдание и нейното най-възвишено щастие. Това е един образ, на най-възвишената любов, образ на една идеална майка, Майката на света - Майката на Спасителя на света. Нашето преклонение пред подвига на света Дева Мария представлява най-възвишеният идеал за всяка жена и най-вече за жената-майка и християнка. Образец на всички женски добродетели, почерпени в ранно детство от животворящия източник на Свещеното писание, надарена със скромност, но и със сърце, изпълнено с необятна любов, тя е понесла с твърдост всички страдания още от момента, когато бе избрана от Бога да стане свещен съсъд на очаквания от света Месия.

Майчината й любов е вярна до край, тя следва своя Божествен син навсякъде и особено в Неговите страдания, и примирява тъгата си по Него с волята на Бога, отредила тази Изкупителна Жертва за благото на света.

Светата Църква, чрез своите богослужения и празници, посветени на света Богородица, желае и се стреми да възпита у нас подобаваща почит и уважение към жените-християнки и особено към жената-майка, като ни внушава, че те имат за върховна цел да родят човек, да го отгледат и възпитат, изградят духовно-нравствено в духа на истинските православно-християнски ценности, което е необходимо условие за личностното изграждане на всеки човек и православен християнин.

„Радвай се, Радост наша! Покрий ни от всяко зло с твоя свят покров!" - това е нашата молитва за похвала и радост, молба за помощ, за защита и утешение, и колкото и големи да са били нашите грехове и падения, сияещият образ на Божията Майка - застъпница, утешителна и покров на света, е бил винаги с нас, над нас и в нас. Амин.