5 Неделя след Пасха
СПАСИТЕЛНАТА ЖИВА ВОДА
“Всеки, който пие от тази вода, пак ще ожаднее, а който пие от водата, която Аз ще му дам, той вовеки няма да ожаднее, но водата, която му дам, ще стане в него извор с вода, която тече в живот вечен.“
(Иоан 4:13-14)
Водата е най-скъпият дар даден ни от Бога на земята. Там, където има вода, има плодородие, цъфтят цветя, растат дървета и по китните ливади пасат стада. Безводните места са пустини. Там няма зеленина, няма добитък, няма села и градове. Там дето хората могат, те строят язовири, копаят канали и се грижат, благодатната влага да напои колкото се може по голяма площ. Без вода животът на земята е немислим. Всеки извор, всеки кладенец е благодат за околността. Това са съзнавали хората от най-стари времена.
В библейско време старозаветния патриарх Яков, който е внук на Авраам, имал многочислени стада и заради тях изкопал един кладенец до древния град Сихар. Този кладенец още съществувал във времето на Господ Иисус Христос. От него ходели да черпят вода не само от близката околност, но и от град Самария.
През един горещ ден по пладне Христос спрял с учениците Си при този кладенец да си почине. Учениците отишли в града за храна , а Спасителят останал Сам при кладенеца. В това време се задала една жена самарянка от града.Когато дошла до кладенеца, Иисус й казал: дай Ми да пия.
Жената самарянка останала много зачудена, как тъй един иудеин решава да поиска вода от нея, защото самаряните и иудеите дотолкова враждували помежду си, че дори не се поздравявали, камо ли да си искат един от друг, каквато да е услуга. Богочовека й казал: да би знаела Оня, Който говори с тебе, ти сама би изпросила и Той би ти дал вода жива. Жената отначало не могла да разбера смисъла на Христовите думи, и трябвало Спасителят да й припомни изминалия й живот и тя чак тогава Го признала за пророк.
Каква е била тая жива вода, която обещал Христос на самарянката?
В народните приказки се говори за жива вода, която някой царски син отишъл да търси през девет царства и девет морета, и ако я намери с нея той може да възкресява мъртви и да прави чудеса. И в приказките често се сдържат дълбоки истини разказани във вид на символи. Стремежът на хората да намерят жива вода означава техният стремеж към безсмъртие. Обаче тази жива вода никой не е намерил и не е могъл да донесе на земята, освен Сина на Истинския Цар и Бог, Който е Източник и Извор на вечния живот. Господ Иисус Христос обяснил на самарянката свойството на живата вода - а който пие от водата, която Аз ще му дам, той во - всеки няма да ожаднее, но водата, която му дам, ще стане в него извор с вода, която тече в живот вечен. (Иоан 4:13-14)
Човек има смъртно тяло и безсмъртна душа. Тялото му е пръст взето от земята и се храни с произведения от земята. Душата му е от Бога, от небето, и може да се храни с небесна храна и питие. Нейната жажда може да се утоли само с оная жива вода, която дава Спасителят и ако мислим да наситим душата си само с телесна храна и телесно питие, ние ще бъдем на същото стъпало, на което са домашните животни и горските зверове. Ако мислим да наситим душата си с наука и с наслаждение от изкуство, ние ще бъдем наистина по-горе от животните, но душата си не ще можем да наситим наистина. Вярно е, че има хора, на които идеалът е – да утолят глада и жаждата на тялото и да имат удобно легло.
Но когато постигнат това, те не остават доволни, а винаги търсят нещо повече, защото и у тях душата предявява своите искания за небесно питие. Свети цар Давид, имал изобилно ястие и бил заобиколен от слава и почести, бил поет и музикант, обаче нито земната слава, нито насладата от изкуството задоволявали жаждата на душата му. ”Както Кошута жадува за водни потоци - казва светеца - тъй и душата ми, Боже, копнее за Тебе!” (Пс. 41:2)
Душата на цар Давид жадувала само за Бога и за Неговата благодат. Божията благодат е живата вода,която дава Спасителят на всички,които жадуват за нея. Благодат получава всеки християнин още при светото кръщение, при миропомазването и по-нататък през живота си редовно чрез светото Причащение. Благодатта Божия е такава, че не само онзи, който я получава се ползва от нея, но неговата собствена душа става извор на жива вода. Пазим ли ние чист извора на душата си? Греховните страсти омърсяват този извор, така че нито ние можем да пием от него, нито другите могат да се ползват от извора на живата вода у нас. Какво правим ние, когато се замърси някой извор?
Ако вземем само, да го ограждаме и мием, той няма да стане по-чист. Само ако премахнем всичко, което се е насъбрало около него и дадем път на самата вода, която извира, и тя сама ще прочисти всичко и ще стане годна за пиене. Така е и с извора на духовния живот у нас. Трябва с молитва и със съкрушено сърце до молим Бога да излее обилно върху нас своята благодат, тя сама да прочисти живота ни от всичко греховно, с което сме задръстили извора на духовния си живот. Ако ние християните не се изповядваме и причастваме, в душата ни няма да има извор на жива вода, а застояло блато.
Самарянката вероятно не разбрала напълно учението за живата вода. Но тя узнала и почувствала, че Онзи, който разговарял с нея, e наистина Месия, наричан Христос, очакваният Избавител на света. Тя побързала да сподели своите впечатления със съгражданите си, оставила стомните си и се втурнала към града. Така без Богочовека да я задължава, тя станала проповедница за Него, и проповедта й имала успех. Нейната душа още от тогава станала извор, от който черпили живот нейните съграждани. Бог не прави разлика между мъже и жени. Неговата благодат еднакво се излива над всички.
Самарянката, която се увери в истината за Спасителя отиде и повика своите съграждани и им проповядва, като ги привлече към Христос. Самарянката беше грешница, но тя забрави своите желания и проведе разговор за духовното, за вечното и разпозна в разговора Месията Христос. И днешните жени могат много да строят за спасението на хората, които са петимни да получат познание за вярата. Навсякъде се върши християнска работа. Има християнски братства и енорийски центрове, където се събират ревностни християни. Най-голям дял в тази работа има християнката. Нека жената самарянка от днес прочетеното евангелие ни послужи за пример. Нека не чакаме особена покана да станем апостоли на Христовата истина.
Трябва надлежно и своевременно с изповед и причастие да пречистваме извора на вечния живот в душите си, та от тях да черпят жива вода всички, които са около нас. Такава е истината на божествената премъдрост, бликнала като жива вода при Иакововия кладенец. Тези, които са Христови, приемат тази истина, която ги освобождава от страха на духовния глад и жажда. Те са наситени с живот, защото не са откъснати от стъблото на Живота и ще пребъдват во-веки. Амин!
“Всеки, който пие от тази вода, пак ще ожаднее, а който пие от водата, която Аз ще му дам, той вовеки няма да ожаднее, но водата, която му дам, ще стане в него извор с вода, която тече в живот вечен.“
(Иоан 4:13-14)
Водата е най-скъпият дар даден ни от Бога на земята. Там, където има вода, има плодородие, цъфтят цветя, растат дървета и по китните ливади пасат стада. Безводните места са пустини. Там няма зеленина, няма добитък, няма села и градове. Там дето хората могат, те строят язовири, копаят канали и се грижат, благодатната влага да напои колкото се може по голяма площ. Без вода животът на земята е немислим. Всеки извор, всеки кладенец е благодат за околността. Това са съзнавали хората от най-стари времена.
В библейско време старозаветния патриарх Яков, който е внук на Авраам, имал многочислени стада и заради тях изкопал един кладенец до древния град Сихар. Този кладенец още съществувал във времето на Господ Иисус Христос. От него ходели да черпят вода не само от близката околност, но и от град Самария.
През един горещ ден по пладне Христос спрял с учениците Си при този кладенец да си почине. Учениците отишли в града за храна , а Спасителят останал Сам при кладенеца. В това време се задала една жена самарянка от града.Когато дошла до кладенеца, Иисус й казал: дай Ми да пия.
Жената самарянка останала много зачудена, как тъй един иудеин решава да поиска вода от нея, защото самаряните и иудеите дотолкова враждували помежду си, че дори не се поздравявали, камо ли да си искат един от друг, каквато да е услуга. Богочовека й казал: да би знаела Оня, Който говори с тебе, ти сама би изпросила и Той би ти дал вода жива. Жената отначало не могла да разбера смисъла на Христовите думи, и трябвало Спасителят да й припомни изминалия й живот и тя чак тогава Го признала за пророк.
Каква е била тая жива вода, която обещал Христос на самарянката?
В народните приказки се говори за жива вода, която някой царски син отишъл да търси през девет царства и девет морета, и ако я намери с нея той може да възкресява мъртви и да прави чудеса. И в приказките често се сдържат дълбоки истини разказани във вид на символи. Стремежът на хората да намерят жива вода означава техният стремеж към безсмъртие. Обаче тази жива вода никой не е намерил и не е могъл да донесе на земята, освен Сина на Истинския Цар и Бог, Който е Източник и Извор на вечния живот. Господ Иисус Христос обяснил на самарянката свойството на живата вода - а който пие от водата, която Аз ще му дам, той во - всеки няма да ожаднее, но водата, която му дам, ще стане в него извор с вода, която тече в живот вечен. (Иоан 4:13-14)
Човек има смъртно тяло и безсмъртна душа. Тялото му е пръст взето от земята и се храни с произведения от земята. Душата му е от Бога, от небето, и може да се храни с небесна храна и питие. Нейната жажда може да се утоли само с оная жива вода, която дава Спасителят и ако мислим да наситим душата си само с телесна храна и телесно питие, ние ще бъдем на същото стъпало, на което са домашните животни и горските зверове. Ако мислим да наситим душата си с наука и с наслаждение от изкуство, ние ще бъдем наистина по-горе от животните, но душата си не ще можем да наситим наистина. Вярно е, че има хора, на които идеалът е – да утолят глада и жаждата на тялото и да имат удобно легло.
Но когато постигнат това, те не остават доволни, а винаги търсят нещо повече, защото и у тях душата предявява своите искания за небесно питие. Свети цар Давид, имал изобилно ястие и бил заобиколен от слава и почести, бил поет и музикант, обаче нито земната слава, нито насладата от изкуството задоволявали жаждата на душата му. ”Както Кошута жадува за водни потоци - казва светеца - тъй и душата ми, Боже, копнее за Тебе!” (Пс. 41:2)
Душата на цар Давид жадувала само за Бога и за Неговата благодат. Божията благодат е живата вода,която дава Спасителят на всички,които жадуват за нея. Благодат получава всеки християнин още при светото кръщение, при миропомазването и по-нататък през живота си редовно чрез светото Причащение. Благодатта Божия е такава, че не само онзи, който я получава се ползва от нея, но неговата собствена душа става извор на жива вода. Пазим ли ние чист извора на душата си? Греховните страсти омърсяват този извор, така че нито ние можем да пием от него, нито другите могат да се ползват от извора на живата вода у нас. Какво правим ние, когато се замърси някой извор?
Ако вземем само, да го ограждаме и мием, той няма да стане по-чист. Само ако премахнем всичко, което се е насъбрало около него и дадем път на самата вода, която извира, и тя сама ще прочисти всичко и ще стане годна за пиене. Така е и с извора на духовния живот у нас. Трябва с молитва и със съкрушено сърце до молим Бога да излее обилно върху нас своята благодат, тя сама да прочисти живота ни от всичко греховно, с което сме задръстили извора на духовния си живот. Ако ние християните не се изповядваме и причастваме, в душата ни няма да има извор на жива вода, а застояло блато.
Самарянката вероятно не разбрала напълно учението за живата вода. Но тя узнала и почувствала, че Онзи, който разговарял с нея, e наистина Месия, наричан Христос, очакваният Избавител на света. Тя побързала да сподели своите впечатления със съгражданите си, оставила стомните си и се втурнала към града. Така без Богочовека да я задължава, тя станала проповедница за Него, и проповедта й имала успех. Нейната душа още от тогава станала извор, от който черпили живот нейните съграждани. Бог не прави разлика между мъже и жени. Неговата благодат еднакво се излива над всички.
Самарянката, която се увери в истината за Спасителя отиде и повика своите съграждани и им проповядва, като ги привлече към Христос. Самарянката беше грешница, но тя забрави своите желания и проведе разговор за духовното, за вечното и разпозна в разговора Месията Христос. И днешните жени могат много да строят за спасението на хората, които са петимни да получат познание за вярата. Навсякъде се върши християнска работа. Има християнски братства и енорийски центрове, където се събират ревностни християни. Най-голям дял в тази работа има християнката. Нека жената самарянка от днес прочетеното евангелие ни послужи за пример. Нека не чакаме особена покана да станем апостоли на Христовата истина.
Трябва надлежно и своевременно с изповед и причастие да пречистваме извора на вечния живот в душите си, та от тях да черпят жива вода всички, които са около нас. Такава е истината на божествената премъдрост, бликнала като жива вода при Иакововия кладенец. Тези, които са Христови, приемат тази истина, която ги освобождава от страха на духовния глад и жажда. Те са наситени с живот, защото не са откъснати от стъблото на Живота и ще пребъдват во-веки. Амин!
