8 Неделя след Пасха - ПЕТДЕСЕТНИЦА
БЛАГОДАТТА НА СВЕТИЯ ДУХ
“В името на Отца и Сина и Светия Дух”
Редът на празниците, който е установен от света Православна църква е една схема на нейния целокупен живот. Празниците се делят на Господски, Богородични и празници на светии. Днешният ден, първият след Петдесетница е отреден на Третото Лице от Света Троица - Светия Дух. Затова нека днес дълбокомислено се впуснем в благочестив размисъл върху догмата за троичността на Бога и оттук по-специално за Светия Дух и благодатта Му.
Ето учението на Православната църква по този предмет. Бог е един по същество и троичен по лица - Бог Отец, Бог Син, Бог Свети Дух. Това е основата, крайъгълният камък в християнската теодицея. Трите Лица на Света Троица са равни помежду си, обаче имат свои особености, подчертани лични свойства. Кои са те? Ето, Първото Лице Бог Отец притежава следните лични свойства: отчество и нероденост; Второто Лице Бог Син - синовство и роденост, а Третото - Свети Дух – изхождане. Разбира се, че по отношение на Второто и Третото Лица Бог Отец е начало. Сам той обаче се явява без начало. Дух Свети, като Трето Лице на Света Троица е в притежание на такова лично свойство, че изхожда от Единия Отец, като източник и начало на Божеството.
Затова свидетелствува и Второто Лице на Света Троица Божият Син: “А кога дойде Утешителят, Когото Аз ще ви пратя от Отца, Духът на истината, Който изхожда от Отца, Той ще свидетелствува за Мене”(Иоан 15:26). Да си спомним и за прощалната беседа на Христос, където също се говори за равенството на Светия Дух с Отца и Сина: “И Аз ще помоля Отца, и ще ви даде друг Утешител, за да пребъдва с вас во веки, Духът на истината, Когото светът не може да приеме, защото Го не види, нито Го познава; а вие Го познавате, защото Той с вас пребъдва и във вас ще бъде” (Иоан 14:16-17).
Основата на Божественото битие у Трите Лица е една и съща, но начинът на нейното изявяване и съществуване във всяко от тях е различен. Всяко Лице в своето отношение към другите съзнава себе си като отделно и самостоятелно . В Новия Завет тайната на троичността най-напред е била открита при кръщението на Иисуса Христа, където Бог Отец свидетелствува с думите: “Този е Моят възлюбен Син в Когото е Моето благоволение” (Мат. 3:17).
А Светият Дух слязъл над Сина във вид на гълъб. Сам Господ Иисус Христос споменава още за троичността в прощалната си беседа: “А Утешителят, Дух Светий, Когото Отец ще изпрати в Мое име, Той ще ви научи на всичко и ще ви напомни всичко, що съм ви говорил” (Иоан. 14:26), и в изпращането учениците си на проповед - “И тъй, идете, научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отца и Сина и Светаго Духа” (Мат.28:19). Подобни указания намираме и в посланията на светите апостоли. Така св. Иоан Богослов, възлюбеният ученик Христов казва: “Защото Трима са, Които свидетелствуват на небето: Отец, Слово и Светий Дух; и тия Тримата са Едно” (1 Иоан 5:7). Богоозареният апостол Павел ясно свидетелствува за Света Троица във второто си послание до Коринтяните: “Благодатта на Господа нашего Иисуса Христа, и любовта на Бога и Отца, и общуването на Светаго Духа да бъдат с всички вас”(2 Кор. 13:13). Вярата за равенството на Светия Дух с Отца и Сина е била винаги жива в Църквата. При приемане на тайнството Кръщение новият член на Църквата се кръщава в името на Отца и Сина и Светаго Духа.
С догмата за троичността са се занимавали особено светите Отци от ІV век – св. Атанасий Александрийски, св. Василий Велики, св. Григорий Богослов и св. Григорий Нисийски.
На първия и втори вселенски събори свeтата Църква ясно и подчертано е формулирала този догмат в отговор на възникналите през този век ереси на Арий и Македоний. В символа на вярата, дело на поменатите събори, ние виждаме ясно формулирана вярата в Бога Отца още в първия му член, от 2 до 7 членове е формулирана вярата в Божия Син, а в 8 член - вярата в Светия Дух. Догматът за Света Троица има твърде важно значение в християнското вероучение. В ипостасното взаимоотношение на Трите Лица на Света Троица се разкрива пълнотата на любовта и съвършеният живот на Бога. Бог ни освещава. Той е наш осветител. Обаче това дело на освещение принадлежи на Трите Лица на Света Троица. Всеки човек има различно отношение към Бога.
Всеки се стреми към лично съвършенство, което се подпомага и от личното освещение на Светия Дух. Божият Син Господ Иисус Христос не само даде благодат за спасение, но и направи хората способни и достойни чрез Неговото учение, живот,страдание и смърт да приемат благодатта на Светия Дух. Спасителят пося в душите на хората чрез св. Евангелие семе на нов духовен живот, разруши всички прегради в сърцето и ума на човека, които го отделяха от общение с Бога. Семето на новия живот, посято от Христа в нашите души, може да израсне в прекрасно растение, ако се оплодотвори от животворящата светлина и топлина на Светия Дух. Чрез тази съзидателна сила на Светия Дух, човек от душевен и плътски става духовен, от “вехт човек” живеещ по своите похоти, става нова твар (Кол.3:10). Подготовката за спасението на хората е започнала още след тяхното грехопадение.
Старият Завет е един исторически процес към това подготвяне. Поради това, още в него се откриват действията на Светия Дух. Старозаветните хора приемали даровете Му, макар и не в такова изобилие, както новозаветните. Свети архидякон Стефан говорил на иудеите: “Вие всякога се противите на Светия Дух, както бащите ви, тъй и вие” (Деян. 7:51). И свети пророк Давид се молил: “Сърце чисто създай в мене, Боже, и правия Дух обнови вътре в мене. Не ме отхвърляй от лицето Си и Светия Твой Дух не отнимай от мене” (Пс. 50:12-13).
След Възнесението Си Христос каза на учениците Си да не се отдалечават от Йерусалим, а да чакат обещанието на Отца - изпращането на Дух Свети. “Ще приемете сила, кога слезе върху ви Дух Светий” (Деян. 1:8).Това се осъществило в деня Петдесетница, когато светите апостоли се изпълнили със Светия Дух (Деян. 2:4). След апостолите и всички вярващи получили Дух Свети, като в този ден се кръстили около 3000 души. Благодатта на Светия Дух просвещава ума. Благодарение на озарението Му ние възприемаме истината и проникваме в познание на нещата. Просветявани от Светия Дух са говорили светите Божии човеци (2 Петр. 1:28). Божията благодат ни очиства от нашите грехове и ни освещава.
Никой не може да придобие святост без освещаващата сила Божия. Благодатта на Светия Дух ни подкрепя в нашите немощи и в борбата със злото. Тя ни утешава в нашите скърби и злощастия. Дух Свети е Утешител на скърбящите и страдащите. Той внася в душите ни светла и блажена радост, каквато никой друг и нищо в света не може да достави. Благодатта на Светия Дух получаваме не по заслуга, а даром. Иначе тя не би била благодат. Различните проявления на Божията благодат, наречени още „дарове“ на Светия Дух, получаваме чрез светите тайнства. Така, чрез тайнството Кръщение се измиваме от греховете, ставаме членове на светата Църква и придобиваме право да участваме във вечния живот. В тайнството Миропомазване получаваме необходимите подкрепителни сили за възрастване в духовния живот. В тайнството Евхаристия се приобщаваме с Тялото и Кръвта Христова за прощаване на греховете и за вечен живот.
В тайнството Покаяние (Изповед) получаваме опрощаване на греховете, извършени след свето Кръщение. Чрез тайнството Елеосвещение получаваме благодатно изцеление на нашите телесни и душевни болести. В тайнството Брак се преподава благодатна сила Божия, която освещава и още повече укрепява брачния съюз. Чрез тайнството Свещенство се получава дара на свещенослужението, благовестието и душепастирството. Ето, чрез тези седем свети тайнства, като от седем струи на Божествения извор, текат благодатните дарове на Светия Дух. Тия струи, започнали да текат от деня на Петдесетница, продължават да текат и до днес, за да не пресекнат вече никога. Затова промяната, която е станала у свети апостоли под действието на Божията благодат, продължава да става и след това в човешките души.
Вижте християнския календар! В него са отбелязани имената на хиляди и хиляди хора – мъже и жени, учени и прости, от различни времена, различни страни, различен произход и положение! Това са героите на духа, които чрез духовна борба, подпомогнати от Божията благодат, са успели да преодолеят своята греховна немощ (Евр.11:34). Тъкмо чрез благодатта на Светия Дух те са постигнали святост и са станали нова твар (2 Кор.5:17). От множеството примери на нравствена обнова, постигнати чрез Божията благодат нека да приведем само два. Света Мария Египетска била голяма грешница, но чрез продължителна духовна борба и големи подвизи достигнала нравствено съвършенство. Тя станала ангел в плът. Свети Мойсей Мурин от жесток разбойник и убиец, благодарение на дълбокото покаяние и Божията благодат, станал кротък като агне. Божията благодат се придобива по няколко начина. Преди всичко, както вече се изтъкна чрез светите тайнства, а след това и чрез голяма духовна борба против греховните изкушения и съблазни, и още чрез молитва.
Първият плод от присъствието на Светия Дух в човека е истинското просвещение. Колко слаби и мудни по ум били апостолите, докато не приели Светия Дух! Възвишеното учение на Спасителя в по-голямата си част не се вмествало в техните понятия. Неговите тържествени обещания не им донасяли утеха. Чистотата на Неговата нравственост им се струвала непостижима. Най-простите притчи на Христос ги поставяли в недоумение. Щом обаче над тях слязъл Светият Дух, Духът на истината, изчезнали всички предразсъдъци, които изпълвали техния ум. В Неговата светлина те видели всичко в истинския му вид, узнали какво е извършил техният Учител и какво остава да извършат самите те. Великата тайна на изкуплението се разкрила пред тях във всичката си пълнота и във всичкото си величие. Те не се нуждаели повече някой да ги учи, - сами станали учители на целия човешки род. Светият Дух очиства сърцето от всяка сквернота на греха. Какви са били апостолите преди слизането на Светия Дух над тях? – Хора, склонни към доброто, но плътски, умът и сърцето на които били изпълнени с мечти за земно царство на Месия.
Всеки от тях желаел да господарува над другите, търсел земна слава. Но огненото кръщение от Светия Дух ги преродило напълно. В тяхното сърце и на езика им не останало нищо нечисто. Те вече не споменават за земни престоли и корони. Проповядват само за вярата и покаянието. Светият Дух дава духовна крепост и сила. Апостолите бяха плахи, нерешителни и страхливи. В Гетсимания всички оставиха Иисус Христос и се разбягаха (Мат. 26:56); (Марк 14:50). В двора на първосвещеника Каиафа най-ревностния от тях апостол Петър даже три пъти се отрече от Него, като се уплаши дори от слугини (Мат. 26:69-72). В сионската горница седят, при заключени врати „поради страх от юдеите“ (Иоан 20:26). – А какви ли не прояви на мъжество и твърдост не са показали те, когато, по обещанието на Спасителя, се облекли със сила отгоре! Кое може да се сравнява с тази неустрашимост, с която те проповядвали Разпнатия Христа пред самите първосвещеници?
Нищо не е могло да ги отдели от техния възлюбен Учител: нито смърт, нито живот, нито сегашно, нито бъдеще (Рим. 8:38). Светият Дух унищожава всички извори на духовното безсилие, съсредоточава всичката дейност на човека в любовта към Бога и ближния, насочвайки го да търси това, което именно му е предназначено, за което е и сътворен, - като го заставя да действа с висшите сили на своя безсмъртен дух, насочвайки погледа му към вечността, недостъпна за никакво земно могъщество. Светият Дух изпълва душата с утеха и радост. Какви смутени, разтревожени и скръбни бяха апостолите в сионската горница! Колко тъжни,разочаровани и отчаяни бяха те, за което може да се съди от онова, което Лука и Клеопа по пътя за Емаус казаха на Възкръсналия Спасител, когото те не познаха: „А ние се надявахме, че Той е Оня, Който щеше да избави Израиля“(Лук. 24:41). - Вижте ги обаче след слизането на Светия Дух над тях!
Напълно успокоени, утешени, окуражени и възрадвани! „Тъй бива с всекиго, роден от Духа“ (Иоан 3:8)! – С каква радост, с какъв мир е изпълнена душата, в която Светия Дух обитава! – Наистина коя мисъл е по-утешителна от тази, че ние сме се избавили от мъченията на съвестта, отхвърлили сме от себе си тежкото бреме на страстите, познали сме справедливостта на Божиите пътища и сладостта на добродетелите? Тази радостна мисъл е постоянен дял на хората, които ходят по Светия Дух! Какво чувство е по-утешително от това, че ние сме чеда на Бога и наследници на Христа, че Небесният Отец с всички ангели се радва на нашето обръщане към Него, че той невидимо благославя всички наши добри намерения, приготвя венци за всички наши подвизи, че в нас обитава Сам Светият Дух? – Но това чувство пребива само в сърцето, осветено от благодатта на Бога! А какво да кажем за онези неизразими утешения на Светия Дух, които никой не знае, освен оня, който ги преживява?
В заключение нека си припомним думите на св.Григорий Богослов за Света Троица, който казва: “Пълна светлина за Духа имаме в огнените езици над светите апостоли, чрез които Духът е разкрил явно признаците на Своето Божество. Бог е огън за злите и светлина за добрите. Като се помни това да не се унижава Божеството - да не се предпочита Единия, като се унижава Другия. Едно е естеството: неизмеримо, несътворено, безлетно, благо, свободно и равночестно. Един е Бог в три озарения, Който управлява света; Троица не в различни степени почитана, защото естеството е неразделно. Единицата е в Божеството, но тричислени са тези, на които принадлежи Божеството. Всеки е Единия Бог, ако именуваш Единия от Тримата”.
Светият Дух оживотворява Църквата и излива Божия благодат над християните. Но, за да получим тази благодат трябва да станем достойни за нея. Трябва да вземаме пример от светите апостоли, които и в деня на Петдесетница и в много други случаи се събирали заедно за усърдна молитва и били постоянно в единомислие. Ако се събираме и ние често на обща молитва и нашите души ще станат достойни за благодатта на Светия Дух. Както казва и Сам Спасителят: „Защото, дето са двама или трима събрани в Мое име, там съм Аз посред тях“(Мат. 18:20). Както над апостолите, когато били събрани на Петдесетница, се излели даровете на Светия Дух, така и над нас след истинска молитва ще се излее благодатта на Светия Дух и ще напои нашите души, за да произрастат и в тях Неговите плододве. „А плодът на духа е: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, кротост, въздържание“ (Гал. 2:22-23).Затова, да не угасяме Духа в нас (1 Сол. 5:19).Да благодарим винаги на Бога за неизказания Негов дар (2 Кор. 9:15), а дарът Божий е вечен живот в Христа Иисуса, нашия Господ (Римл. 6:23).
А сега нека всички „с едно сърце и с едни уста“ из дълбините на душата си (Пс. 129:1), да се помолим на Светия Дух с Неговата молитва: „Царю Небесни, Утешителю, Душе на истината, който си навсякъде и всичко изпълняш, съкровище на благата и подателю на живота, дойди и се всели в нас, и очисти ни от всяка сквернота, и спаси, Благий, нашите души! Амин!
“В името на Отца и Сина и Светия Дух”
Редът на празниците, който е установен от света Православна църква е една схема на нейния целокупен живот. Празниците се делят на Господски, Богородични и празници на светии. Днешният ден, първият след Петдесетница е отреден на Третото Лице от Света Троица - Светия Дух. Затова нека днес дълбокомислено се впуснем в благочестив размисъл върху догмата за троичността на Бога и оттук по-специално за Светия Дух и благодатта Му.
Ето учението на Православната църква по този предмет. Бог е един по същество и троичен по лица - Бог Отец, Бог Син, Бог Свети Дух. Това е основата, крайъгълният камък в християнската теодицея. Трите Лица на Света Троица са равни помежду си, обаче имат свои особености, подчертани лични свойства. Кои са те? Ето, Първото Лице Бог Отец притежава следните лични свойства: отчество и нероденост; Второто Лице Бог Син - синовство и роденост, а Третото - Свети Дух – изхождане. Разбира се, че по отношение на Второто и Третото Лица Бог Отец е начало. Сам той обаче се явява без начало. Дух Свети, като Трето Лице на Света Троица е в притежание на такова лично свойство, че изхожда от Единия Отец, като източник и начало на Божеството.
Затова свидетелствува и Второто Лице на Света Троица Божият Син: “А кога дойде Утешителят, Когото Аз ще ви пратя от Отца, Духът на истината, Който изхожда от Отца, Той ще свидетелствува за Мене”(Иоан 15:26). Да си спомним и за прощалната беседа на Христос, където също се говори за равенството на Светия Дух с Отца и Сина: “И Аз ще помоля Отца, и ще ви даде друг Утешител, за да пребъдва с вас во веки, Духът на истината, Когото светът не може да приеме, защото Го не види, нито Го познава; а вие Го познавате, защото Той с вас пребъдва и във вас ще бъде” (Иоан 14:16-17).
Основата на Божественото битие у Трите Лица е една и съща, но начинът на нейното изявяване и съществуване във всяко от тях е различен. Всяко Лице в своето отношение към другите съзнава себе си като отделно и самостоятелно . В Новия Завет тайната на троичността най-напред е била открита при кръщението на Иисуса Христа, където Бог Отец свидетелствува с думите: “Този е Моят възлюбен Син в Когото е Моето благоволение” (Мат. 3:17).
А Светият Дух слязъл над Сина във вид на гълъб. Сам Господ Иисус Христос споменава още за троичността в прощалната си беседа: “А Утешителят, Дух Светий, Когото Отец ще изпрати в Мое име, Той ще ви научи на всичко и ще ви напомни всичко, що съм ви говорил” (Иоан. 14:26), и в изпращането учениците си на проповед - “И тъй, идете, научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отца и Сина и Светаго Духа” (Мат.28:19). Подобни указания намираме и в посланията на светите апостоли. Така св. Иоан Богослов, възлюбеният ученик Христов казва: “Защото Трима са, Които свидетелствуват на небето: Отец, Слово и Светий Дух; и тия Тримата са Едно” (1 Иоан 5:7). Богоозареният апостол Павел ясно свидетелствува за Света Троица във второто си послание до Коринтяните: “Благодатта на Господа нашего Иисуса Христа, и любовта на Бога и Отца, и общуването на Светаго Духа да бъдат с всички вас”(2 Кор. 13:13). Вярата за равенството на Светия Дух с Отца и Сина е била винаги жива в Църквата. При приемане на тайнството Кръщение новият член на Църквата се кръщава в името на Отца и Сина и Светаго Духа.
С догмата за троичността са се занимавали особено светите Отци от ІV век – св. Атанасий Александрийски, св. Василий Велики, св. Григорий Богослов и св. Григорий Нисийски.
На първия и втори вселенски събори свeтата Църква ясно и подчертано е формулирала този догмат в отговор на възникналите през този век ереси на Арий и Македоний. В символа на вярата, дело на поменатите събори, ние виждаме ясно формулирана вярата в Бога Отца още в първия му член, от 2 до 7 членове е формулирана вярата в Божия Син, а в 8 член - вярата в Светия Дух. Догматът за Света Троица има твърде важно значение в християнското вероучение. В ипостасното взаимоотношение на Трите Лица на Света Троица се разкрива пълнотата на любовта и съвършеният живот на Бога. Бог ни освещава. Той е наш осветител. Обаче това дело на освещение принадлежи на Трите Лица на Света Троица. Всеки човек има различно отношение към Бога.
Всеки се стреми към лично съвършенство, което се подпомага и от личното освещение на Светия Дух. Божият Син Господ Иисус Христос не само даде благодат за спасение, но и направи хората способни и достойни чрез Неговото учение, живот,страдание и смърт да приемат благодатта на Светия Дух. Спасителят пося в душите на хората чрез св. Евангелие семе на нов духовен живот, разруши всички прегради в сърцето и ума на човека, които го отделяха от общение с Бога. Семето на новия живот, посято от Христа в нашите души, може да израсне в прекрасно растение, ако се оплодотвори от животворящата светлина и топлина на Светия Дух. Чрез тази съзидателна сила на Светия Дух, човек от душевен и плътски става духовен, от “вехт човек” живеещ по своите похоти, става нова твар (Кол.3:10). Подготовката за спасението на хората е започнала още след тяхното грехопадение.
Старият Завет е един исторически процес към това подготвяне. Поради това, още в него се откриват действията на Светия Дух. Старозаветните хора приемали даровете Му, макар и не в такова изобилие, както новозаветните. Свети архидякон Стефан говорил на иудеите: “Вие всякога се противите на Светия Дух, както бащите ви, тъй и вие” (Деян. 7:51). И свети пророк Давид се молил: “Сърце чисто създай в мене, Боже, и правия Дух обнови вътре в мене. Не ме отхвърляй от лицето Си и Светия Твой Дух не отнимай от мене” (Пс. 50:12-13).
След Възнесението Си Христос каза на учениците Си да не се отдалечават от Йерусалим, а да чакат обещанието на Отца - изпращането на Дух Свети. “Ще приемете сила, кога слезе върху ви Дух Светий” (Деян. 1:8).Това се осъществило в деня Петдесетница, когато светите апостоли се изпълнили със Светия Дух (Деян. 2:4). След апостолите и всички вярващи получили Дух Свети, като в този ден се кръстили около 3000 души. Благодатта на Светия Дух просвещава ума. Благодарение на озарението Му ние възприемаме истината и проникваме в познание на нещата. Просветявани от Светия Дух са говорили светите Божии човеци (2 Петр. 1:28). Божията благодат ни очиства от нашите грехове и ни освещава.
Никой не може да придобие святост без освещаващата сила Божия. Благодатта на Светия Дух ни подкрепя в нашите немощи и в борбата със злото. Тя ни утешава в нашите скърби и злощастия. Дух Свети е Утешител на скърбящите и страдащите. Той внася в душите ни светла и блажена радост, каквато никой друг и нищо в света не може да достави. Благодатта на Светия Дух получаваме не по заслуга, а даром. Иначе тя не би била благодат. Различните проявления на Божията благодат, наречени още „дарове“ на Светия Дух, получаваме чрез светите тайнства. Така, чрез тайнството Кръщение се измиваме от греховете, ставаме членове на светата Църква и придобиваме право да участваме във вечния живот. В тайнството Миропомазване получаваме необходимите подкрепителни сили за възрастване в духовния живот. В тайнството Евхаристия се приобщаваме с Тялото и Кръвта Христова за прощаване на греховете и за вечен живот.
В тайнството Покаяние (Изповед) получаваме опрощаване на греховете, извършени след свето Кръщение. Чрез тайнството Елеосвещение получаваме благодатно изцеление на нашите телесни и душевни болести. В тайнството Брак се преподава благодатна сила Божия, която освещава и още повече укрепява брачния съюз. Чрез тайнството Свещенство се получава дара на свещенослужението, благовестието и душепастирството. Ето, чрез тези седем свети тайнства, като от седем струи на Божествения извор, текат благодатните дарове на Светия Дух. Тия струи, започнали да текат от деня на Петдесетница, продължават да текат и до днес, за да не пресекнат вече никога. Затова промяната, която е станала у свети апостоли под действието на Божията благодат, продължава да става и след това в човешките души.
Вижте християнския календар! В него са отбелязани имената на хиляди и хиляди хора – мъже и жени, учени и прости, от различни времена, различни страни, различен произход и положение! Това са героите на духа, които чрез духовна борба, подпомогнати от Божията благодат, са успели да преодолеят своята греховна немощ (Евр.11:34). Тъкмо чрез благодатта на Светия Дух те са постигнали святост и са станали нова твар (2 Кор.5:17). От множеството примери на нравствена обнова, постигнати чрез Божията благодат нека да приведем само два. Света Мария Египетска била голяма грешница, но чрез продължителна духовна борба и големи подвизи достигнала нравствено съвършенство. Тя станала ангел в плът. Свети Мойсей Мурин от жесток разбойник и убиец, благодарение на дълбокото покаяние и Божията благодат, станал кротък като агне. Божията благодат се придобива по няколко начина. Преди всичко, както вече се изтъкна чрез светите тайнства, а след това и чрез голяма духовна борба против греховните изкушения и съблазни, и още чрез молитва.
Първият плод от присъствието на Светия Дух в човека е истинското просвещение. Колко слаби и мудни по ум били апостолите, докато не приели Светия Дух! Възвишеното учение на Спасителя в по-голямата си част не се вмествало в техните понятия. Неговите тържествени обещания не им донасяли утеха. Чистотата на Неговата нравственост им се струвала непостижима. Най-простите притчи на Христос ги поставяли в недоумение. Щом обаче над тях слязъл Светият Дух, Духът на истината, изчезнали всички предразсъдъци, които изпълвали техния ум. В Неговата светлина те видели всичко в истинския му вид, узнали какво е извършил техният Учител и какво остава да извършат самите те. Великата тайна на изкуплението се разкрила пред тях във всичката си пълнота и във всичкото си величие. Те не се нуждаели повече някой да ги учи, - сами станали учители на целия човешки род. Светият Дух очиства сърцето от всяка сквернота на греха. Какви са били апостолите преди слизането на Светия Дух над тях? – Хора, склонни към доброто, но плътски, умът и сърцето на които били изпълнени с мечти за земно царство на Месия.
Всеки от тях желаел да господарува над другите, търсел земна слава. Но огненото кръщение от Светия Дух ги преродило напълно. В тяхното сърце и на езика им не останало нищо нечисто. Те вече не споменават за земни престоли и корони. Проповядват само за вярата и покаянието. Светият Дух дава духовна крепост и сила. Апостолите бяха плахи, нерешителни и страхливи. В Гетсимания всички оставиха Иисус Христос и се разбягаха (Мат. 26:56); (Марк 14:50). В двора на първосвещеника Каиафа най-ревностния от тях апостол Петър даже три пъти се отрече от Него, като се уплаши дори от слугини (Мат. 26:69-72). В сионската горница седят, при заключени врати „поради страх от юдеите“ (Иоан 20:26). – А какви ли не прояви на мъжество и твърдост не са показали те, когато, по обещанието на Спасителя, се облекли със сила отгоре! Кое може да се сравнява с тази неустрашимост, с която те проповядвали Разпнатия Христа пред самите първосвещеници?
Нищо не е могло да ги отдели от техния възлюбен Учител: нито смърт, нито живот, нито сегашно, нито бъдеще (Рим. 8:38). Светият Дух унищожава всички извори на духовното безсилие, съсредоточава всичката дейност на човека в любовта към Бога и ближния, насочвайки го да търси това, което именно му е предназначено, за което е и сътворен, - като го заставя да действа с висшите сили на своя безсмъртен дух, насочвайки погледа му към вечността, недостъпна за никакво земно могъщество. Светият Дух изпълва душата с утеха и радост. Какви смутени, разтревожени и скръбни бяха апостолите в сионската горница! Колко тъжни,разочаровани и отчаяни бяха те, за което може да се съди от онова, което Лука и Клеопа по пътя за Емаус казаха на Възкръсналия Спасител, когото те не познаха: „А ние се надявахме, че Той е Оня, Който щеше да избави Израиля“(Лук. 24:41). - Вижте ги обаче след слизането на Светия Дух над тях!
Напълно успокоени, утешени, окуражени и възрадвани! „Тъй бива с всекиго, роден от Духа“ (Иоан 3:8)! – С каква радост, с какъв мир е изпълнена душата, в която Светия Дух обитава! – Наистина коя мисъл е по-утешителна от тази, че ние сме се избавили от мъченията на съвестта, отхвърлили сме от себе си тежкото бреме на страстите, познали сме справедливостта на Божиите пътища и сладостта на добродетелите? Тази радостна мисъл е постоянен дял на хората, които ходят по Светия Дух! Какво чувство е по-утешително от това, че ние сме чеда на Бога и наследници на Христа, че Небесният Отец с всички ангели се радва на нашето обръщане към Него, че той невидимо благославя всички наши добри намерения, приготвя венци за всички наши подвизи, че в нас обитава Сам Светият Дух? – Но това чувство пребива само в сърцето, осветено от благодатта на Бога! А какво да кажем за онези неизразими утешения на Светия Дух, които никой не знае, освен оня, който ги преживява?
В заключение нека си припомним думите на св.Григорий Богослов за Света Троица, който казва: “Пълна светлина за Духа имаме в огнените езици над светите апостоли, чрез които Духът е разкрил явно признаците на Своето Божество. Бог е огън за злите и светлина за добрите. Като се помни това да не се унижава Божеството - да не се предпочита Единия, като се унижава Другия. Едно е естеството: неизмеримо, несътворено, безлетно, благо, свободно и равночестно. Един е Бог в три озарения, Който управлява света; Троица не в различни степени почитана, защото естеството е неразделно. Единицата е в Божеството, но тричислени са тези, на които принадлежи Божеството. Всеки е Единия Бог, ако именуваш Единия от Тримата”.
Светият Дух оживотворява Църквата и излива Божия благодат над християните. Но, за да получим тази благодат трябва да станем достойни за нея. Трябва да вземаме пример от светите апостоли, които и в деня на Петдесетница и в много други случаи се събирали заедно за усърдна молитва и били постоянно в единомислие. Ако се събираме и ние често на обща молитва и нашите души ще станат достойни за благодатта на Светия Дух. Както казва и Сам Спасителят: „Защото, дето са двама или трима събрани в Мое име, там съм Аз посред тях“(Мат. 18:20). Както над апостолите, когато били събрани на Петдесетница, се излели даровете на Светия Дух, така и над нас след истинска молитва ще се излее благодатта на Светия Дух и ще напои нашите души, за да произрастат и в тях Неговите плододве. „А плодът на духа е: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, кротост, въздържание“ (Гал. 2:22-23).Затова, да не угасяме Духа в нас (1 Сол. 5:19).Да благодарим винаги на Бога за неизказания Негов дар (2 Кор. 9:15), а дарът Божий е вечен живот в Христа Иисуса, нашия Господ (Римл. 6:23).
А сега нека всички „с едно сърце и с едни уста“ из дълбините на душата си (Пс. 129:1), да се помолим на Светия Дух с Неговата молитва: „Царю Небесни, Утешителю, Душе на истината, който си навсякъде и всичко изпълняш, съкровище на благата и подателю на живота, дойди и се всели в нас, и очисти ни от всяка сквернота, и спаси, Благий, нашите души! Амин!
