Св. Василий Велики - За завистта
Както ръждата изпояжда желязото, така завистта – душата в която живее. Завистта е скръб за благополучието на ближния. Затова онзи, който е завистлив, той не страда никога от недостиг на скърби и печали... Когато му сторят добро, завистливият още повече се ядосва. Той се назкърбява повече от силата на благодетеля, отколкото усеща благодарност за направената му добрина.
Премъдър е бил оня, който е забранил даже да се яде хляб "у завистлив човек" (Прит. 23:6) Тук под хляб се разбира всяко общуване в живота. Както се грижим да поставяме лесно възпламенимо вещество далеч от огъня, така, по възможност, не трябва да влизаме в дружески разговор със завистливите, а да отстраняваме себе си от стрелите на завистта.
Още от СВЕТИ ВАСИЛИЙ ВЕЛИКИ:
- Свети Василий Велики – духовен отец, учител и светител на Църквата
- Св. Василий Велики - За неписаните установления в Църквата
- Св. Василий Велики - За поста (2)
- Свети Василий Велики - По какви критерии Бог допуска скърбите?
- Послушанието според устава на Св. Василий Велики
- Св. Василий Велики - Божията благодат