Следва да имаме предвид истината и хармонията в ученията на Отците на Източната Църква и Светото Писание, и същевременно погрешната посока на аскетите на Западната Църква и техните писания.Понастоящем чета книги на славянски, на руски и други езици. В това число е и Сборник на мисли на Светите Пустиножители в Египет. Тези мисли са безценни перли! Гмуркачите в морските дълбини проникват в дълбочините на океана в търсене на скъпоценни перли. А Светите Отци се оттеглят в дълбините на пустинята и се спускат дълбоко в себе си, за да открият най-различни безценни духовни перли: Христоподобно смирение, детска простота и липса на лукавство, ангелско безстрастие, духовна мъдрост и проницателност. С една дума, открили са Евангелието.

 

Днес прочетох мисъл от св. Сисой Велики, която винаги съм харесвал и е била особено близка на сърцето ми. Един монах му рекъл: „Живея в постоянно помнене на Бога“. Сисой му отговорил: „Това не е величие – голямо постижение би било ако смяташ себе си за най-незначителното от всички създания.“ Постоянното помнене на Бога е възвишено упражнение, но тази височина е твърде опасна, когато стълбата, водеща към него, не е твърдо закрепена на скалата на смирението.Вижте каква хармония има между Писанието и Отците! В Библията се казва: към всесъжения не благоволиш. Жертва Богу е дух съкрушен; сърце съкрушено и смирено Ти, Боже, не ще презреш (Пс. 50:18-19). Жертвите и дори всесъженията от страна на човека трябва да се основават да чувството за духовна бедност и покаяние. Без тях те не биват приети от Бога.

 

Също така много обичам мисълта на св. Пимен Велики: „Ако винаги упрекваме себе си във всичко, тогава винаги ще имаме мирен дух.“ А друг от Отците отбелязва: „Отхвърлихме благото иго на това да виним себе си и понесохме тежкото, това да упрекваме другите.“ Подобни мисли имат стойност, колкото няколко книги. Никой, изглежда, не е прониквал в Евангелието така, както са го сторили светите пустиножители. Те се стремят да схванат Евангелието чрез самия живот. Характерно за тях било дълбокото смирение. Тяхна постоянна тема за размишления била падналата човешка природа и те имали непрестанен плач за своите грехове.

 

След времето на Схизмата от Източната Църква и своето падение в разрушителната тъма на ереста, аскетите на Западната Църква и нейните автори по аскетизъм са поели различна посока. Светците Бенедикт и Григорий Двоеслов са били в хармония с аскетичните отправни точки на Изтока, но вече при Бернар от Кларво започнало да се забелязва голямо различие, а по-късните Западни отци се отклонили още повече. Те са били привлечени и спечелват своите читатели от висоти, трудно достижими за начинаещите. Увлечени в своя ентусиазъм, те правят същото и със своите читатели, бъркайки възпламеняващите, често развълнувани полети на въображението с Благодатта. По плодовете им ще ги познаете, казва Спасителят. Всички знаят за жестокостите, за реките от кръв и можещото да бъде определено като антихристиянско поведение в резултат на този изкривен начин на мислене, и донеслата много неприятности емоционалност на Западните фанатици.

 

Точно обратното, Светите Отци на Източната Църква въвеждат своя читател в прегръдката на любовта или на възвишеността, и по-скоро към внимателно проучване на собствените грехове и паднало естество, към изповед пред Донеслия освобождение, към оплакване на самия себе си пред милостивия Творец. Преди всичко те учат към въздържане от всяко нечисто влечение – те желаят да отхвърлят тежестта на плътските желания и да направят тялото леко и способно на духовни действия. След това се обръщат към ума, подреждайки своите мисли и разбирания, като го очистват от помисли, причинени от падналата човешка природа и ги заменят с обновено човешко естество, като следват Евангелието. От изправлението на ума Светите Отци продължават с очистването на сърцето, като променят неговите навици и разбирания. Да очистиш сърцето си е много по-трудно от това да очистиш ума си. Умът, убеден от правотата на новата мисъл, лесно отхвърля вехтото и бързо придобива новото. Ала заменянето на един навик с друг, на една природа с друга, на едно чувство с различно или противоположно – това е тежка задача! Това е постоянна борба, невероятна битка. Свирепостта на тази война е изразена от Отците по следния начин: "Дай кръв и приеми дух". Човек трябва да приведе тялото и ума си под контрола на духа.

 

Кръвта и възприятията биват вълнувани от страстите – гняв, сребролюбие, чувственост и тщеславие. Последните две особено сгорещяват кръвта на желаещите да поемат по пътеката на аскезата, които не успяват да следват продължат по пътя на Отците пустиножители в тази духовна бран. Чувствеността и тщеславието обръщат поелият в погрешна посока начинаещ във възторжен фанатик. Тщеславието го тласка в духовно състояние, което е много над неговите възможности. Намиращ се в нечисто състояние, стоящ извън истината, той със сигурност изпада в заблуда. Поривите на чувствеността, съчетани със силата на тщеславието, дават на сърцето фалшива утеха, сладост и опиянение. Това е състояние на пълна самоизмама. Всички, поели по пътя на тази борба, които не успяват да следват ученията на Отците пустиножители, се намират в подобно състояние. Тяхната самоизмама се разраства и съчетава според положените от тях усилия – в резултат на по-усърдната борба се увеличава и заблудата. Голям брой книги излизат изпод перото на Западни писатели, които са заложници на подобни състояния на заблуда. Слепият, горделив свят, считащ себе си за духовно извисен, с охота посреща тези книги и ги обявява за духовни и свети във висша степен, достойни да стоят до Св. Писание.

 

Светът люби своето, казва Господ. Творбите на Западните автори, написани в състояние на самозаблуда, привличат огромен брой читатели. Те се издават много пъти на най-различни езици и се радват на голяма почит. Творби, пропити със смъртоносна отрова, получават одобрение и препоръка, докато творенията на Светите Отци биват забравени! Истинската пътека на аскетичния живот, призната в миналото, вече не бива на почит. Техните книги са критикувани, казва се, че противоречат и не са в съгласие със Св. Писание. Това е така, тъй като Светите Отци са били насочвани от Светия Дух, тъй като те отхвърлили мъдростта на света, за да придобият мъдростта на Духа. Напразни са опитите на хората, които вървят срещу напътствията на Апостолите, които са срещу ученията на Църквата, осмеляващи се да влязат в мъдростта на Духа чрез мъдростта на този свят. "Той улавя мъдрите в тяхното хитруване".(1 Кор. 3:19). Тя рухна, и срутването й беше голямо. Те искат да обяснят нещата „духовно“, изхождайки от потъмнените способности на душата да разсъждава. Духовното, така както е описано в творенията на Светите Отци, на тях им се вижда странно, несъотвестващо на Св. Писание. Сравняваме духовното с духовно, казва ап. Павел, но душевният човек не възприема онова, що е от Божия Дух: за него това е безумство; и не може да го разбере, защото то се изследва духовно(1 Кор. 2:13-14).