Духовни наставления

от Свети Серафим Саровски

 
 
Укорявани - благославяйте, гонени - търпете, хулени - утешавайте се, злословени - радвайте се! Това е нашият път с теб и който претърпи докрай, той ще се спаси!
 
Придържайте се към добродетелите, които според Светото Евангелие ще бъдат споменати на Страшния Божи Съд: гладен бях и Ми дадохте да ям; жаден бях и Ме напоихте; гол бях и Ме облякохте - ето в какво се състои вашето спасение. А освен това прибавете (съпружеска) чистота, пазете сряда и петък, и празничните, и неделните дни.
За неспазване на чистота, за неспазване на сряда и петък на съпрузите ще им се родят мъртви деца, а за неспазване на празниците и на неделните дни жените умират при раждане.
 
Преподобни Серафим казвал, че е много полезно да се занимаваме с четене на Божието слово в уединение и да прочетем цялата Библия разумно. Само за това упражняване, без други добри дела, Господ не ще лиши човека от Милостта Си и ще го изпълни с дар на разбиране.
 
В наставленията си преподобни Серафим винаги е казвал, че “макар че цялото ни старание трябва да бъде за душата, а тялото трябва да подкрепяме само дотолкова, че то да спомага за подкрепянето на духа, при все това, ако самоволно изнурим тялото си дотолкова, че се изнури и духът, то такова изнуряване ще бъде безразсъдно, макар и да се прави с цел придобиване на добродетели”.
 
“Когато в сърцето има умиление, и Бог е с нас” - казвал преподобният старец Серафим.
 
Преподобни Серафим казал, че манастирът е място за висше духовно усъвършенстване, тоест за хора, които желаят да изпълняват заповедта: “Ако искаш да бъдеш съвършен, остави всичко и върви след Мен”. Но изпълняването на всички останали, казани от Господ заповеди, е задължение на всички християни, така че, с други думи, воденето на духовен живот е задължително и за монаха, и за обикновения семеен християнин.
Разликата е в степента на усъвършенстване, което може да бъде и голямо, и малко.
“И ние можем - добавял преподобни Серафим, да водим духовен живот, но не искаме! А духовният живот представлява придобиване от християнина на Светия Божи Дух и започва едва от момента, в който Господ Бог Свети Дух, макар малко и за кратко, започне да посещава човека. До този момент християнинът (бил той монах или мирянин) води общохристиянски, а не духовен живот. Малцина са тези, които водят духовен живот”.
 
Преподобни Серафим не носел вериги и власеница и не съветвал и другите да ги носят. “Ако някой ни оскърби с дума или с дело и ние търпим обидите по евангелски - ето ги и веригите ни, ето я и власеницата!
Тези духовни вериги и власеница превъзхождат железните, които съвременните хора носят. Наистина, мнозина свети отци са носели и власеница, и железни вериги, но те са били мъдри и съвършени мъже и са вършели всичко от любов към Бога, с цел напълно умъртвяване на плътта и на страстите и покоряването им на духа. От нашите руски православни светии такива са били преподобните Теодосий Печерски, Теодосий Тотемски, Василий Блажени и други. Но ние сме още младенци и страстите все още царуват в тялото ни и се съпротивляват на Божията воля и на Божия закон. Така че, какво от това, че ще наденем и вериги, и власеница, а спим, пием и ядем, колкото ни душа иска? Не можем да изтърпим великодушно и най-малкото оскърбление от брат ни. А от началническа дума и присъда изпадаме в пълно униние и отчаяние, така че и в друг манастир бягаме с мисълта си, и като посочваме със завист други измежду нашите събратя, които се ползват от милостта и доверието на началника, приемаме всичките му разпореждания за обида, за липса на внимание и за недоброжелателно отношение към нас. Колко малък е, следователно, фундаментът на монашеския живот в нас, или по-скоро, изобщо няма такъв! И всичко това идва оттам, че малко разсъждаваме за този живот и малко внимаваме в него. Възможно ли е в такова състояние на духа и живота да се решаваме на подвиг, свойствен на мъдрите и съвършени отци - да носим вериги и власеница?”
 
Преподобният казвал, че всички светии, които Христовата Църква прославя, след успението си са ни оставили живота си като пример за подражание и че всички те са били подобострастни нам, но чрез точното и от цялата си душа изпълняване на Христовите заповеди са достигнали до съвършенство и спасение, придобили са благодат, удостоени са с разнообразни дарове на Светия Дух и са наследили Небесното Царство, а пред него цялата слава на този свят е нищо, всички светски наслаждения нямат и сянка от това, което е приготвено в небесните жилища за онези, които любят Бога - там има вечна радост и тържество.
А за да дадем на нашия дух свобода да се възнася там и да се храни от пресладката беседа с Господ, е нужно да смиряваме себе си чрез непрестанно бдение, молитва и помнене на Господа.
“Ето аз, убогият Серафим, за тази цел ежедневно прочитам по едно Евангелие. В понеделник чета Евангелието от Матей от началото до края, във вторник - от Марко, в сряда - от Лука, в четвъртък - от Иоан. А апостолските Деяния и Послания разпределям между последните дни и не пропускам нито един ден, без да съм прочел Евангелието и Апостола както на деня, така и на светията. Чрез това не само душата ми, но и тялото ми се услажда и оживотворява от това, че беседвам с Господа, държа в паметта си живота и страданията Му, ден и нощ славословя, хваля и благодаря на моя Изкупител за всичките Му милости, изливани върху човешкия род и върху мен, недостойния”.
 
Преподобният рекъл: “Радост моя! Моля те, придобий мирен дух и тогава ще се спасят хиляди души около теб”. И повторил това още два пъти.
 
С неописуема радост и с усилване на гласа преподобни Серафим казал: “Ето, ще ти разкажа за убогия Серафим. И после, като понижил глас, продължил: - усладих се от словото на моя Господ Иисус Христос, в което Той е казал: “В дома на Отца Ми има много жилища”, тоест за тези, които Му служат и прославят Неговото свято име. На тези думи на Христа Спасителя аз, убогият, се спрях и възжелах да видя тези небесни жилища, и Господ не лиши мен, убогия, от милостта Си. Той изпълни желанието и молбата ми. И аз бях грабнат в тези небесни жилища. Само не знам - с тяло ли, извън тяло ли, Бог знае, това е непостижимо. А за небесната радост и сладост, които вкусих там, е невъзможно да се разкаже”.
 
“Ах, ако би знаел каква радост, каква сладост очакват душата на праведника на небесата, би се решил във временния живот да понасяш всякакви скърби, гонения и клевети с благодарност. Ако и тази наша килия (при това той посочил килията си) би била пълна с червеи и ако тези червеи биха гризали нашата плът през целия временен живот, то и тогава с пълно желание би трябвало да се съгласим на това, само и само да не се лишим от небесната радост, която Бог е приготвил за онези, които Го обичат. Там няма ни болест, ни печал, ни въздишка. Там има само неизказани сладост и радост. Там праведниците ще блеснат като слънца. И ако сам свети апостол Павел не е могъл да изясни онази небесна слава и радост (виж 2 Кор. 12:4), то кой друг човешки език може да изясни красотата на горното царство, в което ще се заселят душите на праведниците?”.
 
“Страшно ти става, като четеш думите на Спасителя, с които Той извършва справедливия Си съд над неразкаяните грешници: И тия ще отидат във вечна мъка (Мат. 25:46), дето червеят им не умира и огънят не угасва (Марк. 9:46, 48); там ще бъде плач и скърцане със зъби (Мат. 8:12). Ако сам сатаната се бои и трепери от тези мъчения, то в какво състояние, в какъв ужас ще бъдат неразкаяните грешници? И ако праведникът едвам се спасява, нечестивецът и грешникът де ще се яви? (1 Петр. 4:18).
 
За тези, които са заглушавали съвестта си и са ходили според похотите на сърцата си там, в очакващия ги ад, няма да има никакво помилване. Няма милост там за онези, които не са проявили милост тук. Те ще чуят тогава евангелските думи: Чедо, спомни си, че ти получи вече доброто си приживе (Лук. 16:25). В тукашния временен живот виновният все още може някак да се оправдае със случая или с другарите си, за да избегне наказанието. А там е възможно само едното от двете: или дойдете, или махнете се! Божията уста, като двуостър меч, ще реши всичко в онзи страшен миг и няма да има вече връщане. Праведниците ще наследят небесните жилища, а грешниците ще отидат във вечния огън, приготвен за дявола и неговите ангели”.
 
Преподобният Серафим съветвал чедата си винаги да помнят (молитвено и с любов) Бога и за тази цел непрестанно да призовават в сърцето си Божието име, повтаряйки Иисусовата молитва: Господи Иисусе Христе, Сине Божий, помилуй ме, грешния!
 
“В това да бъде - е казал той - цялото ти внимание и обучение! И когато ходиш, и когато седиш, и когато стоиш в църква преди началото на богослужение, и когато влизаш, и когато излизаш, непрестанно дръж това в устата си и в сърцето си. Като призоваваш по този начин Божието име, ще намериш покой, ще придобиеш духовна и телесна чистота и Светият Дух, изворът на всички блага, ще се всели в теб и ще те управлява в святост, във всяко благочестие и чистота”.
 
Друго често наставление на преподобния Серафим било следното: “Заради бъдещото блаженство придобийте целомъдрие, пазете девството. Девица, която пази девството си заради любовта си към Христа, има чест с Ангелите и е невеста на Христа. Христос е нейният Жених, Който я въвежда в небесния Си чертог. Всяка човешка душа е девица. А душата, която пребивава в греховете, е нехайна вдовица, която жива е умряла в сластолюбието си”.
 
Мнозина, идвайки при преподобния, се оплаквали, че се молят малко на Бога, дори пропускат задължителните ежедневни молитви. Някои казвали, че правят това поради неграмотност, други – поради липса на време. Преподобният завещал на такива хора следното молитвено правило: “Щом стане от сън, всеки християнин, като застане пред светите икони, нека да каже Господнята молитва Отче наш три пъти, в чест на Пресветата Троица, после песента към Пресвета Богородица Богородице Дево, радуйся - също три пъти, и накрая Символа на вярата - Вярвам в един Бог Отец - един път.
 
След като изпълни това правило, нека всеки християнин да се занимава с работата, на която е поставен или за която е призван. А ако работи вкъщи или пътува за някъде, нека да казва тихо: Господи Иисусе Христе, Сине Божий, помилуй ме грешния или грешната.
 
Ако пък наоколо има други хора, то, занимавайки се с работата си, нека да казва само с ума си: “Господи помилуй”, и да продължава така до обяд.
 
А непосредствено преди обяд нека да извърши горепосоченото утринно правило. След обяда, вършейки работата си, нека да казва също тихо: Пресвета Богородице, спаси ме, грешния и нека това да продължава чак до лягане за сън.
 
Когато му се случи да прекарва времето в уединение, нека да казва: Господи Иисусе Христе, по молитвите на Богородица, помилуй ме грешния или грешната.
Преди лягане нека всеки християнин отново да каже посоченото утринно правило, тоест три пъти Отче наш, три пъти Богородице Дево и веднъж Символа на вярата. След това нека се огради с кръстния знак и да спи”.
 
Относно достойнството на това малко правило преподобни Серафим обяснявал, че “придържайки се към него, човек може да достигне до християнско съвършенство, тъй като споменатите три молитви са основата на християнството. Първата - като молитва, дадена от Самия Господ, е образец за всички молитви. Втората е донесена от небето от Архангела като поздрав към Дева Мария, Майката на Господ. А Символът съдържа в себе си накратко всички спасителни догмати на християнската вяра”.
Ако за някого поради благословени обстоятелства е невъзможно да изпълни както би трябвало и това малко правило, то старецът го съветвал да го казва във всяко положение: и по време на занимания, и при ходене, и дори в леглото, помнейки думите на Господа: всеки, който призове името Господне, ще се спаси (Иоил 2:32; Рим. 10:13).
 
А който разполага с повече време, отколкото е нужно за това правило, и при това е грамотен, нека да присъедини към правилото и други душеполезни молитвословия и четива, като например: четене на няколко зачала от Светото Евангелие и от Апостола, четене на канони, акатисти, псалми и различни други молитви. И като чете, нека с дълбоко смирение да благодари на Господ и за това, че е имал време да Му принесе в жертва и още нещо от свещените плодове. По този път християнинът малко по малко може да се изкачва към върха на християнските добродетели.
 
“Не бива да се покоряваме на страха, който дяволът внушава на юношите, но тогава е особено нужно да бодърстваме духом и като отхвърлим малодушието, да помним, че всички ние, макар и грешни, се намираме под благодатта на нашия Изкупител, без волята на Когото не ще падне нито косъм от главата ни”.
 
“Колко лошо и вредно за нас е желанието да изследваме Божиите Тайни, недостъпни за слабия човешки ум, например: как действа Божията благодат чрез светите икони, как тя изцелява подобните на нас с теб грешници, и не само тялото им, но и душата им, така че и грешници, според вярата в намиращата се в тях благодат Христова, са се спасявали и са достигали до Небесното Царство”.
 
“Изкушенията на дявола са подобни на паяжина. Достатъчно е само да я духнем - и тя ще изчезне. Така е и с врага - дявола; достатъчно е само да се оградим с кръстния знак - и всичките му козни изчезват напълно”.
 
“Не бива да обръщаме внимание на подобни хулни мисли, за които духът на лъжата и неговите съдружници ги чака вечно смъртно наказание в деня на Страшния съд”.
 
“Всички светии са били подложени на изкушения, но подобно на златото, което, колкото повече стои в огъня, става толкова по-чисто, и светиите са ставали по-изкусни от изкушенията, като с търпението си са умилостивявали правосъдието на Твореца и са се приближавали към Христа, в името на Когото и за любовта си към Когото са търпели”.
 
“По тесния път, по думите на Спасителя, трябва да влезем в Царството Божие”.
 
“Велико средство за спасение е вярата, и особено - непрестанната сърдечно молитва. Пример за нас е свети пророк Моисей. Ходейки сред воините, той безмълвно се молел със сърцето си и Господ казал на Моисей: Моисее, Моисее, какво викаш към Мен? И когато Моисей вдигал ръцете си за молитва, побеждавал Амалик... Ето какво е молитва! Това е непобедима победа! Свети пророк Даниил казва: По-добре да умра, отколкото да оставя молитвата дори за миг. Чрез молитва пророк Даниил затворил устата на лъвовете, а тримата момци угасили огнената пещ”.
 
Един саровски брат си помислил, че краят на света вече е близо, че настъпва великият ден на Второто Господне Пришествие. И попитал преподобни Серафим за мнението му по този въпрос. Преподобният смирено отговорил: “Радост моя! Ти много надценяваш убогия Серафим. Та мога ли да знам кога ще бъде краят на света и ще настъпи великият ден, в който Господ ще съди живите и мъртвите и ще въздаде всекиму според делата му? Не, невъзможно ми е да зная това”.
 
Братът паднал със страх в нозете на прозорливия старец. Преподобни Серафим ласкаво го вдигнал и продължил: “Господ е казал с пречистите Си уста: А за ония ден и час никой не знае, нито небесните Ангели, а само Моят Отец; но както беше в Ноеви дни, тъй ще бъде и пришествието на Сина Човечески; защото, както в дните пред потопа ядяха и пиеха, женеха се и се мъжеха до оня ден, в който Ной влезе в ковчега, и не узнаха, докле дойде потопът и изтреби всички, - тъй ще бъде и пришествието на Сина Човечески. (Мат. 24:36 - 39).
 
При това преподобният въздъхнал тежко и рекъл: “Ние, живеещите на земята, много сме се отклонили от спасителния път. Разгневяваме Господа и с неспазване на светите пости. Сега хората не спазват нито един от постите, както и постите в сряда и петък, а Църквата има правило; много грешат тези, които не спазват светите пости през цялата година, както и постите в сряда и петък. Но Господ не се гневи докрай, пак ще помилва. Ние имаме Православна вяра, Църква, нямаща никакъв порок. Заради тези добродетели Русия винаги ще бъде славна и страшна за враговете, и непобедима, имаща вярата и благочестието за щит и истината за броня - портите адови не ще им надделеят”.
 
През август 1827 година един млад семинарист по заповед на Божия старец отец Серафим живял три седмици в Саровската пустиня и през това време нееднократно е бил удостояван с килийна беседа с отец Серафим. Ето неговите спомени:
“Старецът Серафим ми каза: “Защо искаш да станеш монах? Вероятно се гнусиш от брака?”. Отговорих му: “Никога не съм имал лоши мисли за светото тайнство Брак, а желая да стана монах с цел по-удобно да служа на Господа”. След това, като си сложи епитрахила, старецът рече: “Благословен да е пътят ти! Но внимавай, напиши следните мои думи не на хартия, а в сърцето си:
1. Всекидневно измитай килията си и имай хубава метла.
2. Слагай сутрин и вечер самовара и затопляй вода, като слагаш отдолу въглени, защото топлата вода очиства и тялото, и душата.
3. Учи се на умствена сърдечна молитва, както учат светите отци в “Добротолюбие”-то, защото Иисусовата молитва е светилник за нашите пътеки и пътеводна звезда към небето.
4. Учи се да извършваш молитвата чрез ноздрено дишане със затворени уста. Това изкуство е бич против плътта и плътските пожелания.
5. Към обикновената Иисусова молитва прибавяй: “По молитвите на Богородица, помилуй ме”.
6. Само външната молитва е недостатъчна. Бог гледа на ума. Затова онези монаси, които не съединяват външната молитва с вътрешна, не са монаси, а черни главни.
7. Бой се от нагиздените гарги като от геенски огън, защото те често превръщат и царските воини в слуги на сатаната.
8. Помни, че истинската монашеска мантия е разумното понасяне на клеветите и обидите - няма ли скърби, няма и спасение.
9. Върши всичко лека-полека, постепенно, а не изведнъж. Добродетелта не е круша, та да я изядеш наведнъж”.
Ето какъв скъпоценен съвет ми бе даден от Боговдъхновения старец”.
 
Преподобни Серафим прекарвал времето, което му оставало свободно от сън и занимания с посетители, в молитва. Извършвайки молитвеното правило съвсем точно и с усърдие за спасението на своята душа, той същевременно бил и велик молитвеник и ходатай пред Бога за всички живи и починали православни християни. За тази цел, при четенето на Псалтира, при всяка катизма той без пропускане произнасял от цялото си сърце следните молитви:
За живите: “Спаси, Господи, и помилуй всички православни християни и живеещите православно на всяко място на Твоето владичество. Дай им, Господи, душевен мир и телесно здраве и им прости всеки волен и неволен грях. И по техните свети молитви помилвай и мен, окаяния”.
За починалите: “Упокой, Господи, душите на починалите Твои раби: нашите прадеди, бащи и братя, които лежат тук, и покойните православни християни навсякъде. Дай им, Господи, Твоето царство и участие в Твоя безкраен и блажен живот, и прости им, Господи, всеки волен и неволен грях”.
 
В молитвата за починалите и живите особено значение са имали восъчните свещи, които са горели в килията му пред иконите. Сам старецът обяснил това през ноември 1831 година в беседа с Н. А. Мотовилов. “Като видях - разказва Николай Александрович - при батюшка отец Серафим много кандила и много купчини восъчни свещи - и големи, и малки - върху различни кръгли подноси, в които от топилия се много години и капал от свещите восък се бяха образували восъчни хълмчета, си помислих: “Защо батюшка отец Серафим пали такова множество свещи и кандила, предизвиквайки в килията си нетърпима жега от топлината на огъня?”. А той, сякаш заставяйки мислите ми да замлъкнат, рече:
“Искате да знаете, Ваше Боголюбие, защо паля толкова много кандила и свещи пред светите Божии икони? Ами ето защо. Както Ви е известно, имам много хора, които показват усърдие към мен и са благодетели на моите мънички сироти (тоест на дивеевските монахини - б. пр.). Те ми носят елей и свещи и искат да се помоля за тях. И ето, когато чета правилото си, ги поменавам веднъж в началото. Но тъй като, поради множеството имена, не мога да ги повтарям на всяко място в правилото, където се предвижда това, понеже тогава не би ми стигнало времето, за да извърша правилото си, то поставям всички тези свещи като жертва пред Бога за тях - за всекиго по една свещ, за някои - за няколко души по една голяма свещ, а за други постоянно паля кандилца, и където се полага да ги поменавам в правилото, казвам: “Господи, помени всички тези люде, Твои раби, за чиито души аз, убогият, Ти запалих тези свещи и кандила”. А за да Ви докажа, че това не е моя, на убогия Серафим, човешка измислица или просто ей така, мое усърдие, неосновано на нищо божествено, ще Ви приведа в подкрепа слова от Божественото Писание. В Библията се говори, че Моисей чул гласа на Господа, Който му казал: Моисее, Моисее! Кажи на твоя брат Аарон да пали пред Мене кандила денем и нощем; защото това е угодно на Мене и Ми е благоприятна жертва (Сравни с Лев. 24:23, Числ. 8:2). Ето защо, Ваше Боголюбие, Светата Божия Църква е приела обичая да се пали в светите храмове и в домовете на верните християни кандила пред светите икони на Господ, на Божията Майка, на светите Ангели и на свети човеци, които са благоугодили на Бога”.
 
При душевни скърби преподобният Серафим винаги си спомнял думите от Свещеното Писание, че През много скърби трябва да влезем в царството Божие (Деян. 14:22), и затова е понасял всичко с благодарност, преодолявал е всичко с търпение, мълчание и размисъл за вечността.
 
“Който помни - е казал преподобни Серафим, - че трябва да служим на Господа със страх и да се радваме пред Него с трепет, внимава във всичко, което се пее или се чете в Църквата, и най-вече - от Свещеното Евангелие, което е пластир за всеки греховен струпей”.
 
“Дори да бихме напълнили океана със сълзите си, и тогава не бихме могли да се отплатим на Господ за това, което Той излива над нас даром, хранейки ни с Пречистата Си Плът и Кръв, които ни умиват, очистват, оживотворяват и възкресяват. И така, пристъпи без съмнение и не се смущавай. Само вярвай, че това е истинското Тяло и Кръв на нашия Господ Иисус Христос, която се дава за изцеление на всичките ни грехове”.
 
“Да учиш другите е също толкова лесно, както да хвърляш камъчета от нашата камбанария на земята. Ала да осъществяваш на дело това, което проповядваш на другите, е все едно сам да изнасяш камъни на връх камбанарията. Ето каква е разликата между между учен и учителство”.
 
Мнозина се обръщали с писма към преподобни Серафим по повод на епидемия от холера. Други лично пристигали да искат неговите молитви и наставления как да се предпазят от опасността. Преподобният им давал следното наставление: “Да призовем името на Господа - и ще се спасим. Когато Божието име е в устата ни, ние сме спасени. Открий пред Господа пътя си и се надявай на Него, и Той ще извърши: ще те помилва, ще изведе като светлина твоята правда, и твоята справедливост - като пладнина (Пс. 36:5, 6), само се покори на Господа и Го умолявай”.
Като продължение на този начин на действие той съветвал хората да се придържат към молитвеното правило, което още преди това съставил за хората от простолюдието и за онези, които нямат достатъчно време за молитва.
“Който продължава да прави така - казал той, - не ще бъде лишен от Божията милост. Молитвата е път към Господа. Който се причастява благоговейно със Светите Тайни, и не - веднъж в годината, ще бъде спасен, ще има успех и ще живее дълго на земята. Помнете апостолските думи: Винаги се радвайте. Непрестанно се молете. За всичко благодарете (1 Сол. 5:16-18). При такова блажено и мирно състояние на душата вярвам, че по великата Божия благост ще се излее благодат и над рода на причастяващия се. Пред Господа един човек, който върши Неговата воля, е повече от десетки хиляди беззаконници”.
 
Старецът Серафим Саровский съветва: „Яж плодове, на които се спира червея. Смело бери гъби, на които има мухички. Сади дърво там, където къртица копае. Строй дом там, където змия се препича. Кладенец копай там, където птиците гнездят в жегата. Яж повече зелено и ще имаш силни крака и издръжливо сърце. Плувай често и ще се чувстваш на земята, като риба във водата. Често гледай към небето и твоите мисли ще бъдат ясни и леки. Повече мълчи, отколкото говори и в твоята душа ще дойде тишината, а духът ти ще бъде мирен и спокоен.“
 
Откъс от книгата Велики руски старци – жития, чудеса, духовни наставления (част 1.), изд. на Зографския манастир „Св. вмчк Георги Победоносец”, Света Гора, Атон
 
 

Свети отци на православието

  • Официален сайт на Софийска епархия
  • Богоносци
  • ДОБРОЛЮБИЕ
  • Лествица
  • ПОКЛОННИЧЕСКО-ПРОСВЕТЕН ЦЕНТЪР Св.Йоан Рилски
  • ПРАВОСЛАВИЕ
  • ВЕРОУЧЕНИЕ ЗА УЧИТЕЛИ И УЧЕНИЦИ
  • АУДИО БИБЛИЯ
  • ВСЕМИРНО ПРАВОСЛАВИЕ
  • ОФИЦИАЛЕН САЙТ НА СВ.СИНОД НА БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА - БЪЛГАРСКА ПАТРИАРШИЯ
  • ПРАВОСЛАВЕН СВЯТ