"Каквито и добри дела да върши, с каквито и подвизи да се подвизава, колкото и да се безпокои в този живот, всеки човек – мъдър или

немъдър, сведущ или несведущ, разсъдителен или неразсъдителен, учен или неучен, богат или беден, ако това което върши не способства за оздравяването на неговата душа от нейните немощи, тогава всичко друго е суетно и безполезно за него и душата остава вън от царството

Небесно; защото в царството Небесно се приемат само здрави души които нямат никаква немощ.

 

Затова нека никой от хората за нищо друго така да не се грижи и за нищо друго да не изразходва трудовете си в този живот освен за това, неговата душа в последния час да се окаже здрава и свободна от всяка светска и плътска страст… защото геенският огън не може да гори никакви други, а само тези, които са оставили неизлекувани душите си в този живот и неизлекувани са преминали в отвъдния живот."